19 Ноември 2018понеделник06:07 ч.

Едно наум

Морските фарове - по-вечни от империите

Величествените пазачи на хората от стихиите са преживели превратностите на съдбата, но и днес стоят на своя пост

/ брой: 169

автор:Ина Михайлова

visibility 983

За моряка фарът е пътеводна звезда. И надежда за скорошно завръщане у дома.
От векове фаровете удържат на урагани и бури, а светлината им показва на корабите пътя до безопасното пристанище. Независимо от напредъка на технологиите, от модерните навигации, те - маяците, са на своя пост. Не хвърлят спасителни пояси, не порят вълните, не навлизат в морето и не се гмуркат в дълбините. Просто стоят - понякога насред нищото, друг път на най-опасната скала. И светят. За да покажат Пътя към дома.
Всеки маяк има уникална история. Сигурно най-старият действащ фар, който се намира на брега на Испания, край съвременния град Ла Коруня, построен от древните римляни около 100 г. от н. е., помни твърде много. Но мълчи. Нарича се кулата на Херкулес и е висок 41 м. Той е истински фар, макар че едно време са съществували и лъже-фарове, които са прилъгвали моряците. Насочвали ги към рифовете, за да може пирати да ги ограбят. Тези недоразумения на човешкия зъл гений обаче са забравени.
И макар че от незапомнени времена моряците са разчитали на звездите и на движението на планетите, за да се ориентират сред водната шир, най-търсеният знак от тях са били светлинните сигнали, излъчвани от брега. Някога хората палели огньове, които помагали на мореплавателите, за да избегнат подводните рифове и пясъчните плитчини.
Историята на морските фарове започва преди повече от 2200 години, когато Зострат по заповед на Птолемей Филаделфийски издига

знаменития Александрийски фар

Хиляди пристигат, за да видят постройката - едно от чудесата на древния свят. Тя била издигната в северната част на остров Фарос, от което название е произлязла и думата фар. Висока 120 м, кулата изглеждала непоклатима и вечна. На последния, трети етаж, се намирал фенерът на фара. Там в каменно огнище ден и нощ горял огромен огън. Оригинална система от метални огледала концентрирала светлината на огъня в мощен лъч. А според летописците той бил толкова силен, че по време на война можел да подпали платната на неприятелските кораби.
Зострат бил предвидил наистина всичко - и великолепие, и блясък, и практичност. Върху купола на фара се извисявала 8-метрова статуя на бог Посейдон, която трябвало да закриля кулата от зли сили. Основите на фара били изградени от каменни блокове, споени с разтопено олово, пред които природните стихии трябвало да отстъпят.
Удивителността на постройката родила тайнствени истории. Казват, че колкото камъка били вградени, толкова легенди били създадени. И така злонамерен ясновидец разкрил, че под основите на фара лежи огромно съкровище. Алчността и глупостта довели до разрушаването на половината кула, а през ХІV в. земетресение доразрушило останките от знаменития фар.
Минали векове, океаните били кръстосани от смели мореплаватели и откриватели. Земята била обиколена. И по крайбрежията на различни страни започнали да се издигат фарове, чиито светлини трябвало да осигурят безопасна навигация на смелите мъже. Строителите изграждали постройки, а стихиите понякога отнасяли част от тях. Огънят също си казвал думата. Но битката между човека и природата продължавала. Огньовете били заменяни с фенери с лоени свещи, с лампи с фитили, с петролни горелки, но лъчът надежда не спирал да озарява пътя на моряците.
И така през 1885 г. в пристана на Плимът влязъл руски кораб и донесъл новината, че на Одеския фар за първи път е въведено електрическо осветление. Колелото на прогреса се завъртяло - ацетиленовите лампи сменили петролните, лампите с нажежена жичка изместили дъговите, а след това се появили и неоновите тръби.
Всеки фар има "свои" светлинни сигнали. "Мигането" през определени интервали на лъча, както и неговите цветове бележат спецификата му. Цветът на лъча е бял, зелен или червен. А цветът на морето - синият, е пренебрегнат? Не, просто синята светлина има свойството да се пречупва силно през капчиците вода, от които се състои мъглата. Синият светлинен сноп се разсейва много бързо, а това намалява неговата далечина на действие. При ясно време светлините на фаровете се виждат от 30-40 км, но в мъгли и бури те са безпомощни.

Необичайна катастрофа

През 1907-а станала една от най-необичайните морски катастрофи - сблъскали се кораб и фар. Времето било много лошо, тежки мъгли затискали Бристолския залив. Корабите бавно се разминавали. Сигналните им сирени глухо виели. Два малки влекача предпазливо напредвали към пристанището, а на въжетата зад тях се поклащал четиримачтовият кораб "Жаклин". Точно в средата на залива върху няколко скали се издига фарът Вулф Рок. Единият от влекачите внимателно заобиколил фара от лявата страна, а другият - от дясната. Неочакван удар разтърсил кулата. Уплашените пазачи на фара изтичали навън и видели пред себе си кораб, останал без носовата си част. След тази случка фарът се сдобил със сирени и камбани.
А звуковите сигнали станали популярни след изработването на първите електрически сирени. В лошо време обаче, когато вятърът вие, и това не помагало. По тази причина на опасните места поставили подводни сигнализационни уредби. Под водата звукът се разпространява много по-бързо и на по-голямо разстояние.
Наложила се и практиката на места, на които е невъзможно да се изградят фарове, да се поставят подводни сигнални съоръжения. И специални съдове, наречени плаващи фарове. Това са корабчета, които са закотвени постоянно в опасния район и изпращат нощем предупреждаващи светлини.
А радиото почти от рождения си ден намира приложение в морската навигация. Правейки опити за радиовръзка между транспортния кораб "Европа" и крайцера "Африка" през 1897 г., Александър Попов отбелязва: "Използването на източник на електромагнитни вълни във фаровете като допълнение на светлинните и звуковите сигнали може да направи фаровете видими в мъгла и в бурно време."
Така по бреговете на Световния океан изникват нови фарове с "невидими" лъчи - радиофаровете. С тях и при най-лошо време може да се предават сигнали на големи разстояния. Целият свят се възползва от откритието. А техниката все повече отдалечава персонала на фаровете от митичния образ на онзи стар фаропазач. И днес обаче в тези самотни и смели мъже е скрит чарът на хората, водещи битка със стихиите.
Самите маяци също като че ли отстъпват пред модерните навигации. Част от фаровете днес са ресторанти, туристически обекти за вълнуващи снимки и предложения за брак, екзотични хотели.

В пътеписите на Константин Иречек


се споменава за най-древните прототипи на съвременни морски ориентири по нашето Черноморие. През XIX в. известният чешки историк и пътешественик разказва за предание, свързано с основаването на Анхиало (Поморие) от византийската императрица Ирина на мястото на някогашен фар, принадлежал на по-стар пристанищен град. Монета от ІІ в., открита в района на Аполония (Созопол), свидетелства за първите светлинни сигнализации. На нея е изобразена малка кръгла постройка на два етажа, увенчана с горящи пламъци, която напомня на съвременните фарове.
Най-много фарове у нас са били построени в средата на XIX в. През 1855 г. френският флотски капитан Блез-Жан-Мариус Мишел сключва договор с турското правителство за създаване на дружество за строеж и експлоатация на фарове - "Compagnie des Phares de lТEmpire Ottoman". Така през следващите години на българския бряг започват да мигат светлинките на фаровете край Шабла и Варна, на нос Емине, на островите Св. Анастасия и др. След Освобождението държавата изгражда нови съоръжения и модернизира по-старите. Фаровете са сред най-любопитните атракции на черноморските ни градчета, но хората знаят твърде малко или почти нищо за тяхната история.
Шабленският фар, известен още като "Пясъчният фар" и "Пясъчният фенер", защото предпазва корабите от затъване в измамните морски плитчини между нос Шабла и близкото Тюленово, е построен в средата на XVIII в. Оттогава до днес работи безотказно. Кулата му е висока 32 м и изпраща светлини на 17 морски мили на всеки 25 секунди. Във фара на Шабла е зазидано послание към бъдещите поколения. То трябва да бъде отворено през 2056 г., т. е. 200 години след неговото построяване. Какво ли има в него?
Най-живописно разположеният морски фар у нас според мнозина е този на нос Калиакра, където са разпръснати и останките от антична крепост. Районът е обявен за природен резерват заради птичето разнообразие и последните оцелели в тези географски ширини тюлени-монаси. Фарът е построен през 1866 г., но съществуват сведения, че на това място е имало навигационно съоръжение и по-рано. През 1901 г. маякът е разрушен от земетресение, но впоследствие е възстановен. А мястото и фарът са толкова живописни, че

италианският поет Салваторе Квазимодо им посвещава поема

Струва си да отидете и до о. Св. Анастасия близо до Бургас, където се намира един от най-силно светещите фарове по нашето Черноморие. Построен е през 1914 г. на мястото на предишен фар от началото на XVII в. През 1924 г. островът заедно с разположения на него манастир е превърнат в концентрационен лагер. Там са били заточени около 40-ина антифашисти, които успяват да избягат с лодки и да стигат чак до Одеса. Преди седем години островът стана сценична площадка за филм с участието на Летисия Каста.
Още един български фар е привлекателен за пътешествениците. Намира се северно от Созопол, на остров Св. Иван, където сред останките на християнски храм бяха открити мощите на Св. Йоан Кръстител. Фарът е от 1911 г. и е сонарен - освен че свети на 18 мили навътре в морето, подава и звукови сигнали. Романтични са и фаровете в крайбрежните градчета Приморско, Царево и Ахтопол.
Около всички морски фарове има нещо тайнствено. Светещите съоръжения с форма на кула имат своя съдба, своя история, свой разказ. Научават ги обаче само тези, които искат да се докоснат до тях.





Варненка засне над 1000 маяка

Варненка на велосипед обиколи морските фарове в 25 държави. Пътешественичката измина 10 000 км, за да снима над 1000 маяка. Бела Бенова е родом от Варна, но живее в София. Инженер е по образование, но фотограф по призвание и пътешественик по природа. Морските фарове за нея са специалност, лудост и вдъхновение. От 12 години насам всяко лято Бела Бенова прави велосипедно пътешествие по фаровете на различна държава. Първото било по родното Черноморие. Следват Румъния, Турция и Гърция. Снимала е съоръжения за навигационни светлини в Ирландия, Италия, Шотландия, Канарските острови и много други интересни места. Последното й велоприключение бе миналата година по бреговете на Полша, а това лято наред са навигационните светлини в балтийските държави.





Работа за романтици

18 август по света се отбелязва като Международен ден на морските фарове. За пръв път това става в Шотландия през 1994 г. Целта е все повече хора по света да научат за ролята на маяците при осигуряването на безопасността на морския транспорт през вековете.
Дали модерните времена обаче ще погубят романтиката на фаровете? Засега има изглед да не успеят. Все още се търсят... пазачи на фарове.
Преди две години обява набираше кандидати за пазач на най-високия фар в Австралия, който за жалост не се използва, но е туристическа забележителност. Изискванията към мераклиите бяха да могат да готвят, да майсторят разни неща със собствените си ръце, да пресмятат правилно запасите си, тъй като хранителните доставки са през три месеца. "Добре е да можете да плевите, а най-приятното от всичко е да сте любезни с посетителите", пишеше в обявата.
Преди година и половина тасманийски остров търсеше семейна двойка, която да го управлява и да се грижи за фара. На острова няма нито телевизия, нито интернет, а фарът е автоматизиран, така че двойката трябва само да го контролира. Както и да извършва всекидневни наблюдения за метеорологичната служба, за което кандидатите ще бъдат предварително обучени и ще получават заплащане. Фарът е построен през 1891 г. и е последният австралийски фар, който започва автоматична работа. Преди това е бил поддържан от жив пазач...
В началото на тази година любопитна обява се появи и във варненското Бюро по труда. Търсеше се пазач на фара, а посоченото изискване бе средно образование...
Пазачите на фарове имат дълги часове за размисъл, когато небето и морето са в хармония. Имат време да търсят отговори за корабите, за морето, за хората. На пръв поглед самотна професия? Работа за романтици, при която си насаме с... всички.

Утре става ясна съдбата на коалицията

автор:Дума

visibility 109

/ брой: 224

Предстоящо

автор:Дума

visibility 55

/ брой: 224

2000 униформени бяха на пост

автор:Дума

visibility 51

/ брой: 224

За Цветанов оставката на Симеонов заздравявала властта

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

България е в топ 5 на страните с най-висока инфлация в ЕС

автор:Дума

visibility 52

/ брой: 224

Пускат в продажба е-винетките от 17 декември

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

Борисов иска 20% от гръцкия терминал за газ

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 224

Въглища и дърва вече с опаковки и етикети

автор:Дума

visibility 42

/ брой: 224

Лавров: Газ през България само с гаранции от ЕС

автор:Дума

visibility 90

/ брой: 224

Шрьодер иска нови съюзници на Берлин

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 224

Кратки новини

автор:Дума

visibility 49

/ брой: 224

Чехите протестират срещу премиера Бабиш

автор:Дума

visibility 43

/ брой: 224

И докога ще продължава това чудо?

автор:Петра Ташева

visibility 62

/ брой: 224

Думи за Велко Вълканов

автор:Методи Георгиев

visibility 95

/ брой: 224

Пациентите мрат, министърът вика: По стандарт е!

автор:Аида Паникян

visibility 134

/ брой: 224

С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

автор:Велиана Христова

visibility 63

/ брой: 224