Богатството на Тараклъка

Няма по-подходящо място да се върнем към корените си и да усетим магията на българската фолклорна традиция от природното богатство на село Градище - лесопарк "Тараклъка". С тези думи кметът на селото Стефан Стефанов, облечен в народна носия, лично посреща участниците и гостите на петия събор на българското фолклорно богатство "Тараклъка пее и танцува". Два дни сърцето на община Левски бие тук, под вековните дъбове, два дни душата на община Левски пее и танцува в Тараклъка, с тези думи кметът на община Левски Любка Александрова откри проявата.
Началото е дадено с развети байраци, под гърма на пушки и пищови. "Четниците" лично носят подготвените за хайдушките чевермета агнета. Последните кротко полягат над жаравата на хайдушкото сборище. Сирумашкото чеверме се върти бавно и мераклийската, а е сирумашко, защото... е предназначено за сиромаси - за всички участници и гости на събора.

***

Ще кажете - събор като събор. Събрали се хората да хапнат, да пийнат, да потанцуват, да се повеселят и да разпуснат иначе угнетени души. И е така, и не е така. Мястото е уникално - вековната гора от летен дъб се е ширнала на площ от 340 дка. Някои от дърветата са на възраст над 150 години и с диаметър от 3,5 до 5,5 м. Местните хора пазят богатството, което имат, а и по-голямата част от местността е защитена. В частта, която е общинска собственост, вече пета година поред жителите на Градище, вдъхновени от своя кмет, организират фолклорен събор.
В дните на проявата иначе тихата и смълчана гора оживява. Изпълва се с хиляди почитатели на народната музика, песни и танци от близо и далече. Едни идват, защото коренът им е от Градище. Други са свързали съдбата си с булки от този край, а откъдето е жената, оттам е и родата. Трети са чули от близки и познати за събора и идват т.г. за първи път. Но не и за последен.
Под сянката на вековните дървета се разполагат маси, пейки и столове, а хората - познати и непознати, сядат един до друг и се наслаждават. На музиката, на хубавата храна и на пивката ракия. И на сладката приказка, без която не може. Това е уникалното на нашия събор - тук хората идват, не за да парадират с модата да се обличат в народна носия, а за да запълнят онези празноти в душите и сърцата, които копнеят за звука на гайдата, гъдулката, кларинета, акордеона и тъпана, споделят любезните домакини. И наистина - който има народна носия, облякъл я е. Който има модерна тениска с бродерия - сложил я е. Който има цървули - обул ги е. Който има пищов и пушка - запасал ги е.
В двудневната конкурсна надпревара, оценявана от компетентно жури с председател доц. Митко Димитров, преподавател във ВТУ "Св.св. Кирил и Методий", участват малки и големи, професионалисти и самодейци, индивидуални изпълнители и колективи. Организаторите раздадоха грамоти на всички участници, най-добрите бяха отличени с награди. В края на всеки от двата дни на надпревара имаше концерти - на сестри Диневи, оркестър "Плам", оркестър "Канарите" и Танцова формация "Сборенка" от гр. Левски.

***

Освен песни и танци, на Тараклъка всички заедно споделят и трапезата. А на нея, освен традиционните за събор ястия, най-очаквани са местните специалитети, тайната за които се предава от поколение на поколение. Подготовката за селския чорбаджийски боб започва още предната вечер. Белият боб се накисва, за да се свари по-лесно. В 6 ч. сутринта 300-литровият казан вече е на огъня. Освен лук, чушки, домати и боб, на по-късен етап в него попадат и тайните съставки - мащерка, девесил, джоджен и... Майсторката на боба с усмивка не довършва изречението. Няма никаква запръжка, добавя тя и не спира да бърка. Огромна отговорност поемам с този боб - всички за него идват, а аз трябва да нахраня цял събор, допълва тя, съсредоточена в действията си. Няколко жени чевръсто й помагат с подправките. В 10,30-11 ч. чорбаджийският боб вече е готов, а най-нетърпеливите вече се подреждат на опашка.
Сладкият селски булгур също има своите тайни. Натрошена бяла царевица, вода, олио и сол поставят началото. После идва ред на млякото, захарта и ванилията. И на майсторлъка - да се улови моментът, да се бърка с желание, да се вложи душа и сърце, за да може с настървение да работят лъжиците.

***

Два дни под вековните дървета на Тараклъка малки и големи споделят радостта от фолклорното ни богатство. Не липсва и чужда реч сред гостите - руска, английска и немска. И докато на сцената професионалисти и самодейци се надпреварват за наградите, под дърветата хората пеят и играят без конкурс, от душа.
Ще направим всичко по силите си, за да предадем на поколенията силата, духа, красотата, хармонията и удивителното многообразие на българското фолклорно богатство, заричат се в Градище. След толкова дни с дъжд и вятър, съботата и неделята ни зарадваха със слънце - и небето е с нас, а вековната гора ни приютява от пек и жега, допълват те. И си дават дума догодина, с нови сили пак да организират събор. Проявата вече е традиция, сега ще надграждаме, за да може деца и внуци да помнят и да се гордеят със своя роден край, категорични са домакините. И без повече да говорят, се хващат на поредното хоро. Защото тук, на Тараклъка, душата на истинския българин пее и танцува.


Легендарните "баби" от Градище, които са живо културно наследство


"Хайдутите" откриват "Тараклъка пее и танцува"


На хайдушкото сборище чеверметата се въртят тежко, тежко


Под вековните дървета всеки може да научи тайните на селския чорбаджийски боб и на сладкия селски булгур






Снимки АВТОРКАТА