Най-древният празник на човечеството

Пенка Исаева
                                                                              
   Нова година е най-древният празник на човечеството. Всеки народ посрещал новата година  на пролетното или на зимното слънцестоене, защото свързвал новото начало със зараждащото се за нов живот слънце. Древните траки, както и римляните, празнували новата година през пролетта – тогава траките се преброявали за новите попълнения в армията, а римляните избирали нови консули, които били и главнокомандващите на армията. Датата се променила, когато Юлий Цезар приел Юлиянския календар през V в. и Нова година се празнувала на 1 януари.
    Когато древните българи дошли по днешните наши земи, те чествали Нова година на 21 декември – деня на зимното слънцестоене, който бил най-късият ден в годината. Събирала се цялата рода и празникът започвал по здрач предния ден, който се наричал

                                                  Бъдни вечер


                                                 
Най-важният ритуал бил запалването на свещения огън - той дарявал сила и живот на възраждащото се слънце. В огнището горял голям дънер от дъб, наречен бъдник. Смятало се, че пепелта от изгорелия бъдник е свещена и има магически свойства – лекува рани, наторява нивите, носи щастие. Всъщност се вярва, че горящата в огнището дъбова главня представлява слънцето, което в този ден идва при хората, като слиза по божественото дърво, свързващо небето със земята.
 Друг ритуал на Бъдни вечер е прекадяването на трапезата от най-възрастния член на семейството, той пречиствал от зли духове и лоши мисли храната на трапезата и цялата къща. В миналото бъднивечерската трапеза се нареждала върху слама на пода, за да напомня за раждането на Исус в обора. Някои семейства по селата и до днес спазват този обичай. Традиционните постни ястия се редят и на днешната трапеза. На масата трябва да има 9 от следните ястия: пита (боговица), варено жито, варен фасул, сарми, туршия, лук, мед или меденки, орехи или други ядки, зелник, тиквеник, кравайчета, баница, ошаф, ябълки, круши.
  Най-важната на трапезата била боговицата. Най-възрастният от семейството я разчупвал – първото парче е за Богородица, второто - за полазника, първият човек, който ще посети дома след настъпването на новата година, а чак след това се раздавали парчетата и на останалите.  В боговицата се слага и паричка, според поверието, на който се падне тя, той ще е късметлията. Някои момичета и момчета скривали първото късче от своето парче под възглавницата си, за да видят насън за кого ще се омъжат или оженят.
     На другия ден се празнувала
                                                             Коледата


                                                     
 Името вероятно идва от древните римски празници, наречени „календи” (оттук произлиза и думата „календар”). Така се е казвал първият ден на всеки месец. Особено тържествено се чествали януарските календи, защото тогава били избирани новите консули. Оттук балканските народи заели думата, за да обозначат празника на зимното слънцестоене и така по нашите земи Нова година се наричала Коледа. Към ІV-V век християнската църква официално въвела празника Рождество Христово и го свързала с езическите чествания на слънцето. Според стари източници  Коледа произлиза от думата „кол”, която има старобългарски произход и означава срок от време, година, начало на годината.
  Коледа е весел празник, за който се приготвят всички. Домът се украсява празнично с елхови клонки, венци, приготвят се отрано богати и разнообразни ястия. Ходи се на гости на роднини и се посрещат гости, защото трябва да пожелаем на всички любими хора здраве, късмет и благополучие, да им поднесем подаръци и.. много да ядем. Защото според поверието, ако коледната ни трапеза е богата, богата ще бъде и годината.
  На коледните празници роднини и приятели си разменят подаръци, така както мъдреците от Изтока - в знак на уважение и почит поднесли на новородения Исус скъпи дарове. Коледната звезда на елхата напомня Витлеемската звезда, изгряла в нощта на Рождество и известила за великото събитие. Коледният венец, с който се украсява вратата на дома, е символ на вярата. Той няма начало и край, така както Господ е вечен и е безкрайна добротата. Вечнозеленото коледно дърво - бор или ела, е символ на живота и безсмъртието. Традицията да се украсява елха възниква в Германия през XVI век и бързо завладява целия свят.

                                                        В нощта на 31 декември
                                                       


Нова година се празнува в християнския свят днес. Ритуалите на празника са подобни на коледните – къщата да е чиста и подредена тържествено, трапезата да бъде отрупа с ястия. Колкото повече блюда има на масата, толкова по-голямо ще е изобилието през новата година. Важно място на новогодишната трапеза заема баницата с късметите. Традицията повелява тя да е нарязана на толкова парчета, колкото са присъстващите на масата, плюс едно допълнително за къщата. По стар обичай в баницата трябва да се сложат освен късмети и дрянови клонки. След като всички опитат от традиционното ястие, хвърлят дряновите пъпки в огъня – ако изпукат, е на хубаво. На новогодишната трапеза трябва да има и орехи, ако ядките вътре са хубави, тогава семейството няма да има болести и здравословни проблеми.

                                                         Сурвакането

                 
                                         
е празничен новогодишен ритуал, изпълняван сутринта на 1 януари - Васильовден. Млади момци и момчета обикалят домовете с дрянови пръчки и с леки удари по гърбовете на стопаните и с наричане „Сурва година!” им пожелават здраве  и плодородие през следващата. В някои райони на Тракия „сурва” означава и „дрян”, а „суровица”, „сурукница” – „дрянова тояга”. Затова се приема, че обичаят има древен тракийски произход. Смята се, че дрянът представлява умален модел на вселената. Трите му части – корен, стебло и клони - съответстват на подземния, човешкия и небесния свят. В този смисъл сурвачката е символ на  хармония между трите свята. Дрянът е свещено дърво, цъфти най-рано, връзва рано и узрява късно през есента. Затова е издръжливо, жилаво дърво и с него са свързани много вярвания – украсената дрянова пръчка има магическа сила само през първия ден от новата година, на Васильовден. В планинските части на страната ни са декорирани с вълна, а в равнините – с пуканки и сушени плодове. В Родопите сурвакарчетата даряват стопаните с гладки речни камъчета – посланието е да тежи кесията, както е тежък камъкът. В някои райони е било прието, преди да се украси сурвачката, да се оставя дрянът пред дома, за да се прогонят всички злини навън.