Как се ражда философията на екзистенциализма

"В кафенето на екзистенциалистите", която "Изток-Запад" издава в превод на Светлозара Лесева, е сред най-успешните заглавия за миналата година. "Ню-Йорк таймс" я нарежда сред 10-те най-добри книги, а "Гардиън" я определя за книга на годината. Смятана е за най-добрата философска книга на годината (Файв бук сайт). Преведена е на над 20 езика и се радва на нестихващ читателски интерес.
Сара Бейкуел има небичаен стил на писане, който й позволява да пише остроумно и забавно по сериозни теми. "В кафенето на екзистенциалистите" е отличена с Националната награда на критиката и едновременно с това е бестселър на Амазон. Подобно единодушие между литературната критика и читателски прием е рядко явление. Стойностна книга, която освен това е забавна и продаваема, напуска границите на специализираната философска литература, за да достигне до обикновените читатели и да ги заинтригува с философски учения на различни мислители. Нещо повече - да ги запознае с необикновения живот на тези велики умове, защото макар идеите да са интересни, твърди Сара, хората са безкрайно по-интригуващи.
Сара Бейкуел не се ограничава до изложение на философията на екзистенциализма, а го описва чрез живота на неговите създатели - Сартър и  Бовоар, както и на цяла плеяда последователи и съмишленици - Камю, Морис Мерло Понти, Айрис Мърдок и др. Така се запознаваме отблизо с необикновените им личности, с неконвенционалното им мислене и политически възгледи, с необичайното им сливане на живот и философия. Не може да се разбере и осмисли екзистенциализмът в дълбочина, ако не се вземе предвид историческият контекст на неговото възникване и дълбоката му връзка с политическото състояние на Европа по онова време. Ето защо Сара Бейкуел ни потапя в атмосферата на Франция и Германия преди и по време на Втората световна война. Показва ни какви са предпоставките за възникването на тази философия, както и влиянието на други велики мислители (най-вече Ницше) върху нея. Описва и въздействието на феноменологията и на идеите на самия Едмунд Хусерл върху нейните основни постулати. Именно оттам идва идеята на Сартър, че би могъл да философства за всичко - дори и за кайсиевите коктейли, характерни за любимото му кафене. Защото основна част от това да правиш философия (идея на феноменологията, взаимствана от Сартър) е да описваш точно своите възприятия и преживявания, и потопен изцяло в момента, по някакъв начин да успееш да се докоснеш до същността на нещата. И така, чрез най-обикновеното и прозаичното, да достигнеш до най-важните въпроси на битието: какъв е смисълът на живота; къде е мястото ни в този свят, какво е отношението ни към останалите хора и към собствената ни смърт. Защото централна тема във философията на екзистенциализма е темата за свободата и личния избор. Според Сартър ние сме свободни личности: свободни да правим своите избори, но и отговорни за последствията от същите тези избори. Ето защо свободата се оказва тежко бреме, отговорно за неврозите на съвременния човек.
Екзистенциализмът обаче не е просто размисъл и описание, а философия, която подтиква към действие. Повечето философи-екзистенциалисти са били политически активни и ангажирани, неподвластни на институционализирани авторитети и политическа власт. Освен това, подобно на античните философи, те са се старали да въплътят философията в живота си и да я изживеят. Защото според тях истинската философия е начин на живот.


Сара Бейкуел
Шарж brad-craft-cropped