В Пантеона на модерна България

Младото поколение едва ли знае кой е проф. Иван Попов. А той има изключителни заслуги и създава електрониката като водещ отрасъл у нас. В Пантеона на модерна България той ще остане като голям учен, държавник, технократ. За мнозина от по-близките му съратници, участвали активно в изграждането на модерната индустрия през ХХ в., той е кумир. Проф. Попов е с най-големи заслуги за превръщането на България в съвременна промишлена държава. Неслучайно през 1999 г. е поставен сред десетте най-значими български инженери през ХХ в.
Иван Попов е роден на 8 декември 1907 г. във Велико Търново. През 1932 г. се дипломира като инженер в Тулуза, Франция. Работи в Унгария и се издига до директор на завод "Ганц" в Будапеща. Бил е директор на силнотоковия завод в София. През 1957 г. защитава професура във ВМЕИ и в Политехниката в Дрезден. Завежда катедра, става декан и ректор на Висшия машинно-електротехнически институт. За високи постижения в науката и техническия прогрес е удостоен със званието "Заслужил деятел на техниката" на ГДР през 1959 г. През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН, през 1966 г. - за член-кореспондент на Академията на науките и изкуствата в Тулуза, а през 1970 г. става доктор на техническите науки на Университета в Илменау. Проф. Иван Попов е бил министър на машиностроенето, зам.-председател на Министерския съвет и на Държавния съвет на НРБ. През 1967 г. е удостоен със званието "Герой на социалистическия труд", а през 1972 г. - със званието "Народен деятел на науката". Носител е на три ордена "Георги Димитров".
Най-успешният продукт на проф. Иван Попов е организиране производството на електронноизчислителна техника чрез комплексна схема, включваща наука, производство и търговия, сервиз и приложна дейност. В тази област България изпреварва много европейски страни, става номер едно в бившия социалистически лагер по износ.
Отскокът на българската електроника от 70-те и 80-те години на ХХ в. се случва благодарение на успешната комбинация от фактори и обстоятелства - целенасочена държавна политика, доброкачествен научен потенциал, пазари за реализация. Иван Попов е човекът, който мобилизира ресурсите и обстоятелствата и ги впряга за градеж на новата индустрия. Той прокарва мнения пред Тодор Живков и пред Москва, защитавайки българските интереси. Държавното стопанско обединение "ИЗОТ" е най-успешният проект на проф. Иван Попов. България се ангажира за период от 4 години да произведе и изнесе за партньорите си от социалистическите страни продукция от електронноизчислителната техника на стойност 700 млн. щ.д. Именно този сектор има съществен принос за високия икономически ръст на страната и още по-важно - България заема лидерско място по износа на тази техника със социалистическите страни. Благодарение на износа за СССР всяка година у нас се внасят 5 млрд. куб.м. природен газ, 12,5 млн. т нефт, 1 млн. т стомани, кокс, памук, машини и пр. Всичко се заплаща в щатски долари. В бюджета на държавата влизат милиарди левове. Това направление е най-високоефективното и то "снася златни яйца" за България, а безспорен лидер в сектора е "ДЗУ"-Стара Загора с постъпления от реализация 1,520 млрд. лв. Не без основание специалистите коментират, че само "ДЗУ" може да стопи държавния дълг на страната, ако има възможност да работи още десетина години.
За периода 1971-1989 г. е произведена продукция от електронноизчислителна техника за близо 20 млрд. лв.! По данни на ООН за 1987 г. България се нарежда между 10-те развити страни в света по обем на износа на електронноизчислителна техника и заема трето място след САЩ и Япония на глава от населението. За същата година реализираният износ възлиза на 3,9 млрд. лв.
Оценките на видни личности за българската електроника са високи. Разпадът на славната индустрия след 10 ноември 1989 г. за жалост оставя постиженията на личности като проф. Иван Попов за историята. Ако "държавниците" на прехода бяха по-прозорливи, можеше и днес да има полза от сътвореното преди десетилетия.