12 Ноември 2018понеделник21:01 ч.

Вазов - пленен от красотите на "рая балкански"

100 години от създаването на "Юлска китка", песни, изтъкани от трепетите на сърцето

/ брой: 211

автор:Михо Червенков

visibility 943

В начало на юли 1917 г. Борис Вазов, най-малкият брат на Иван Вазов, предприема летуване със семейството си във "Вили Костенец" и кани големия си брат да им гостува. Иван Вазов, макар и изненадан, приема. От писмото му до проф. Иван Шишманов, негов приятел и биограф, научаваме защо се отзовава на любезната покана:
"Драгий Шишманов, аз внезапно реших и тръгнах днес за Костенец да търся прохлада и тишина. Ще се побавя вероятно 10-15 дни там, а може би и повече, ако ми хареса. Ако пишеш нещо, адресувай: Костенец, вила Ганев. Па ако ти скимне, ела ми на гости".
А има ли и други причини?
От Костенец Вазов изпраща няколко стихотворения на Шишманов в отворени писма. Те разкриват нов повей в творчеството на поета. И наистина, всичките тридесет и шест стихотворения от лятото на 1917 г., а и други още, наречени от автора "Дисонанси", изразяват тогавашните му настроения. По това време великият поет е смутен от развитието на събитията. Той предчувства надвисналата катастрофа (от завършека на Първата световна война) и престава да пише войнствени стихове. Отново започват да го вълнуват нежните мотиви.
Прославеният поет пак се увлича в хубостите на българската природа и се отдава страстно на любовта си към тази майка-хранителка. Авторът на "Под игото" отрано е пленен от красотата на родната земя. Когато в Сопот семейството прави неделни излети в подножието на планината, майка му, баба Съба, не пропуска да се изправи, да положи напред едната си ръка, и да изрече: "Вижте колко е красива нашата земя, от България по-хубава няма!"
Години по-късно поетът ще сподели: "Майка ми не е ходила в чужбина, но беше убедена, че нашата земя е най-хубава, най-красива и това непрекъснато ни втълпяваше".
В Костенец той отново намира вътрешния си мир сред чудесата на природата, използва всяко свободно време, за да отиде до някой хубав кът на летовището.

От градский шум и прах избягах,
далеч избягах от светът,
колата с грижите разпрегнах,
отшелник съм в този горски кът.
                ("Бог")

Колко много поетът е обичал зелената и величава природа край Костенецкия водопад и какво участие е заемала тя в живота и творчеството му, личи и от писмото, което изпраща на Евгения Марс, млада писателка: "Животът тук, не ще и питане, е приятен сред тая разкошна природа. Вечен шум на реката, гора, ливади, зелени космати върхове, родопски цветя, благоухания и мирис. А аз толкова нужда имах от него след усилените занятия в София".
Любимо място му е да застане край водопада и в унес дълго да се наслаждава на величествената гледка:

Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителна песен
разтриса въздуха кат буря.
        ("Над водопада")

Вазов е взел и книги за прочит и често се усамотява на островчето в реката току под вилата, скала в малка полянка, отвсякъде обливана от речните вълни, което той нарича моята "Света Елена". На 12 юли пише до проф. Ал. Балабанов: "Чета сега с наслада Есхила и Еврипида във Ваш превод. Той е отличен. Ясност, чистота, стегната реч, добросъвестна работа. Това е рядкост у нас. Сърадвам Ви и Ви стискам от тук ръката".
Сутрин рано-рано се изкачва на Черковището, където личат основите на стара базилика, и очаква изгрева на слънцето. Доколко Вазов е проучил историята на Костенец, личи от стиха:

Преди две хиляди години
тук римски гений е владял,
с вековни зидове-руини
и тоз родопски хълм посял.
            ("Центурият")

От този, надвиснал се над селото хълм -Черковището, поетът отправя взор на юг, към господаря на тукашния планински дял на Рила, връх Белмекен (2628 м) и реди стихове:

О, Белмекен! Видях те пак,
Видях ти снежните морени
И голите плещи зелени,
Де бе се лъзгал моя крак.

Години вече от тогаз.
Привет, привет, о Белмекен...

    ("О, Белмекен")

От стиховете в "Юлска китка" се чувства най-добре как Вазов е възприемал величието на природата тук, как е откликвала душата му на нейните красоти, на грохота на водопада, на слънцето, на омайния гръмел на реката. За него тя е огромен извор на вдъхновение и той, истинско дете на природата, пише песни на преклонение пред нея:"Зелено", "Славеите", "Видение", "Сълзи", "Музика", "Мечта", "Орфей"...
Елисавета Консулова-Вазова е запазила спомените си от онези дни за работата и творчеството на Иван Вазов:
"Всяка сутрин четях нещо ново - не едно, а няколко стихотворения. И ми правеше впечатление, че почти нямаше поправки по тях, а и не виждах черновки наоколо. Сякаш на един дъх бяха написани".
В стихотворението "Проломът" говори за реката, която пей и бучи, за самотата и прохладата, изразява своята възхита от неземната красота, а накрая възкликва:

Но ето с кошници малини
Моми в цветя вървят насам.
"Ах, туй са горските богини!
Туй вили са!" - извиках там.
        ("Проломът")

След триседмичната си почивка народният поет отнася в София тетрадки с 36 стихотворения, които издава в самостоятелна стихосбирка "Юлска китка".
Завърнал се вече в София, през октомври 1917 г., потиснат от наближаващата национална катастрофа, той отново споделя пред проф. Шишманов: "Не бих могъл сега да напиша ни едно войнствено стихотворение!"
Любовта на великия поет към природата е неделима от националното му чувство, за него любовта към природата е преди всичко любов към родината. Като заявява, че е обиколил цяла Европа, Вазов споделя, че колкото и да е бил пленяван от красотата на чуждата природа, само една обич е таяла в душата му - тази "към рая балкански". Не случайно през 1920 г. Вазов ще възкликне "Аз пях за България, защото я обичах".
Поражението след войната се стоварва като тежко бреме в душата на поета. Но той пръв след погрома заговаря, за да изрази своята мъка и трагедията на народа и да му вдъхне надежда.
През 1921 г. Вазов издава сбирката "Любов и природа". В нея помества и стихотворенията от "Юлска китка" и им слага ново заглавие: "Какво пее планината". В предговора към тази сбирка пише:
"Песни на преживени светли, деликатни вълнения; песни, изтъкани от трепетите на сърцето и от виденията на душата. И най-хубавите може би цветя в цялата моя лирика".
Днес Ганевата вила (вила на гимназиалния учител Стефан Ганев) е наричана от населението "Вазовата вила". Тя е добре поддържана от наследниците и напомня за времето на Вазов. А от 1974 г. водопадът е обявен за природна забележителност.



Текстове под снимките:

Костенецкия водопад                                                 
Иван Вазов


Връх Белмекен                                                                    Красотите на Рила

Антикорупционната комисия привиква Лозан Панов

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Калин Калпакчиев оглави Съюза на съдиите

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Делото срещу Боршош тръгва след два месеца

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Запорираха сметки и имоти на Миню Стайков

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

КАТ вдига двойно глобите

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Горанов: Данъкът за колите ще скочи въпреки протестите

автор:Дума

visibility 8

/ брой: 220

Очакват лоша реколта от зърно догодина

автор:Дума

visibility 6

/ брой: 220

Отварят процедури за еврофинансиране с 1,1 млрд. лв.

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Ердоган: Ще продължим да работим за членство в ЕС

автор:Дума

visibility 4

/ брой: 220

Демократите засилват натиска върху Тръмп

автор:Дума

visibility 5

/ брой: 220

Кратки новини

автор:Дума

visibility 10

/ брой: 220

Македония коригира по преспански конституцията

автор:Дума

visibility 7

/ брой: 220

Има едни специалисти антикомунисти...

visibility 13

/ брой: 220

Новият краен неолиберализъм

автор:Мирослав Попов

visibility 6

/ брой: 220

САЩ: Реквием за една левица

автор:

visibility 7

/ брой: 220

Датата

автор:

visibility 4

/ брой: 220