20 Януари 2020понеделник08:19 ч.

От редактора

За (не)свободата на словото

/ брой: 87

автор:Боян Бойчев

visibility 1581

Едно от обвиненията към времето преди 10 ноември 1989 е, че е нямало свобода на словото.
27 години по-късно сме на 109 място в света от 180 държави. Това са данни на "Репортери без граница", която бе оповестена на 3 май, когато е Световният ден на свободата на печата.
В анализа към проучването се казва, че България, в която доминират корупция, съглашателство между медии, политици и олигарси, е в най-незавидната позиция от страните членки на ЕС.
Не е никак оптимистично. Но в какво друго сме дръпнали напред, че да имаме претенции за свободата? А и за каква свобода може да се говори в страна, управлявана всъщност от олигарси, мутри и с натиск отвън? В страна, където господстват или страхът, или парите.
Така се получава парадоксът под свобода на словото да се разбира лоялност към управляващите и към тези, които поръчват музиката, сиреч плащат. Защото в тях е и ножът, и сиренето.
Нахранете журналистите, се беше изцепил преди години външният министър на "демократична" България.
Свободата на словото не се купува. Тя обаче и не се дава или позволява. Тя е състояние на човека и зависи от неговите етични норми и разбирания. И е въпрос на личен избор. Защото автоцензурата е по-страшна от най-бруталната цензура. Когато сам не можеш да си наложиш да бъдеш свободен, няма как това да стори някой друг. Както е и факт, че най-големите, най-свободните журналисти са се раждали и работили във времена на силна цензура.
Свободата на словото засяга не само медиите, но и цялото общество. Реално медиите като четвърта власт би трябвало да са коректив на останалите три. Но дали е така?
Преди време обявиха в. ДУМА за враг на демокрацията. По-голям комплимент не бяхме получавали. Да, враг съм, след като под демокрация се разбира единствено "правилната" линия, определена от Брюксел, САЩ и властимащите.
Време е да разберем, че свободата на словото зависи от самите нас. И не става дума само за медиите, а за свободата на словото като понятие въобще. За всички нас. Да псуваш правителството в кварталната кръчма или на масата с приятели съвсем не е проява на свободен дух. Свободата на словото означава да отстояваш своите принципи и разбирания с открито лице пред силните на деня. Само тогава корекцията на обществото ни е възможна. 
"Ако свободата означава нещо изобщо, то тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуват" - Джордж Оруел.
 

И във Волуяк протестират заради липсата на вода

автор:Дума

visibility 95

Синдикалистка изнудвала директори с подписка

автор:Дума

visibility 153

/ брой: 12

Нови течове по водопровода в Шумен

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 12

Италианските боклуци били за ТЕЦ "Бобов дол"

автор:Дума

visibility 86

/ брой: 12

Готвят нов стандарт за кюфтета и кебапчета

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 12

Разнобой във властта за хазарта

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 12

Още 200 млн. лв. държавен дълг

автор:Дума

visibility 82

/ брой: 12

АЕЦ "Козлодуй" пред кадрова криза

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 12

Берлин не иска "втора Сирия"

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 12

Тръмп: Импийчмънтът е незаконен

автор:Дума

visibility 77

/ брой: 12

Путин е против власт до живот

автор:Дума

visibility 84

/ брой: 12

Нужен ли е вот на недоверие сега?

автор:Вяра Емилова

visibility 178

/ брой: 12

100-години Шуменска комуна

автор:Дума

visibility 123

/ брой: 12

Сага с начало и без край

автор:Въто Христов

visibility 114

/ брой: 12

Драма за милиарди

автор:Любомир Калев

visibility 123

/ брой: 12

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ