18 Ноември 2018неделя08:59 ч.

От редактора

За (не)свободата на словото

/ брой: 87

автор:Боян Бойчев

visibility 1149

Едно от обвиненията към времето преди 10 ноември 1989 е, че е нямало свобода на словото.
27 години по-късно сме на 109 място в света от 180 държави. Това са данни на "Репортери без граница", която бе оповестена на 3 май, когато е Световният ден на свободата на печата.
В анализа към проучването се казва, че България, в която доминират корупция, съглашателство между медии, политици и олигарси, е в най-незавидната позиция от страните членки на ЕС.
Не е никак оптимистично. Но в какво друго сме дръпнали напред, че да имаме претенции за свободата? А и за каква свобода може да се говори в страна, управлявана всъщност от олигарси, мутри и с натиск отвън? В страна, където господстват или страхът, или парите.
Така се получава парадоксът под свобода на словото да се разбира лоялност към управляващите и към тези, които поръчват музиката, сиреч плащат. Защото в тях е и ножът, и сиренето.
Нахранете журналистите, се беше изцепил преди години външният министър на "демократична" България.
Свободата на словото не се купува. Тя обаче и не се дава или позволява. Тя е състояние на човека и зависи от неговите етични норми и разбирания. И е въпрос на личен избор. Защото автоцензурата е по-страшна от най-бруталната цензура. Когато сам не можеш да си наложиш да бъдеш свободен, няма как това да стори някой друг. Както е и факт, че най-големите, най-свободните журналисти са се раждали и работили във времена на силна цензура.
Свободата на словото засяга не само медиите, но и цялото общество. Реално медиите като четвърта власт би трябвало да са коректив на останалите три. Но дали е така?
Преди време обявиха в. ДУМА за враг на демокрацията. По-голям комплимент не бяхме получавали. Да, враг съм, след като под демокрация се разбира единствено "правилната" линия, определена от Брюксел, САЩ и властимащите.
Време е да разберем, че свободата на словото зависи от самите нас. И не става дума само за медиите, а за свободата на словото като понятие въобще. За всички нас. Да псуваш правителството в кварталната кръчма или на масата с приятели съвсем не е проява на свободен дух. Свободата на словото означава да отстояваш своите принципи и разбирания с открито лице пред силните на деня. Само тогава корекцията на обществото ни е възможна. 
"Ако свободата означава нещо изобщо, то тя означава правото да казваш на хората това, което не искат да чуват" - Джордж Оруел.
 

Зимата нахлува от утре

автор:Дума

visibility 0

ДПС: Закъснялата оставка не решава проблемите

автор:Дума

visibility 21

Майките сложиха сиви шалове, свалиха черните знамена

автор:Дума

visibility 26

Сидеров пак в атака: Иска оставката и на Каракачанов

автор:Дума

visibility 44

Ще плащаме такса за преминаване по мостове и тунели

автор:Дума

visibility 448

/ брой: 223

ВМЗ ще прави дронове по израелски технологии

автор:Дума

visibility 345

/ брой: 223

БНБ очаква по-нисък растеж

автор:Дума

visibility 150

/ брой: 223

Разходите на домакинствата пак са повече от доходите

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 223

Израел отива на предсрочни избори

автор:Дума

visibility 206

Лондон одобри сделката за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 223

Медиите на Острова скептични за "Брекзит"

автор:Дума

visibility 192

/ брой: 223

Лепило за конструкцията

автор:Ралица Николова

visibility 235

Скритният човек от народа

автор:Лозан Такев

visibility 631

/ брой: 223

Борисов, спри да лъжеш!

visibility 1304

/ брой: 223

Агресията в училището допълзя от обществото

автор:Денчо Владимиров

visibility 257

/ брой: 223