Тюх, що така стана?

Какво от това, че психолози влязоха в класната стая и дотърча инспекторат? Какво, че щяла да се прави проверка за агресията в училището? Какво, че липсата на лекар е "законна и регламентирана от разни наредби"? Отишлото си в небитието дете няма да се върне. Може много да спорят кой какво казал на "Спешната помощ" и кога дошла линейката в 52-о училище, но може би тъкмо наредбите, законовите регламенти, реформите в здравеопазването и образованието ни, които всички позволихме да се случат, са в дъното на тази и колко още трагедии в училищата.
Защо всеки път трябва да стане непоправимото, та да заговорим за проблемите? Защо учители и родители не реагираха, когато премахваха училищните лекари, понеже щяло да има джипита? Имало норматив да се назначава лекар, само ако в школото са 800 деца, иначе общините пращат медсестра, при това парите стигат тя да работи 4 часа! Не е ли ясно, че и 40 да са децата, при днешната разхайтеност и агресия всеки миг може да се случи нещастие? То се случва. Нима от самото начало не бе ясно, че с делегираните бюджети и със силово натрапената либерална мантра за ония пари, дето следват ученика, българската просвета няма да прокопса? Защо никой не скочи, когато десницата отхвърляше всяка идея училищният лекар да е задължителен? Заради тъпотията, че здравният надзор над децата и дисциплината в училище били атавизъм от проклетия социализъм?
 А сега всеки директор вади талмуда с нормативите - за преподаване, за часове, за време, прекарано в училище, за заплащане. Кметът и той гледа нормативи за издръжка, коефициенти, проценти. Спешният лекар вади своите талмуди - по норматив какво се полага. В друго едно училище (частно по случайност) две години директор и учители крият убиец - сакън да не пострада имиджът им! Нормативи, рейтинги, имиджи пред очите ни - бол. Детето пред очите ни го няма. А когато БСП казва, че ще промени новия порочен училищен закон, десните врещят: sos, популизъм!
 Не популизъм, престъпление е да седиш и да питаш: тюх, що така стана с това дете?! Всички знаем защо.