Глаукомата дебне и бебетата

Всеки човек е изложен на риск за глаукома, дори бебетата - 1:10 000 новородени може да се роди с вродената й форма. Тя е вид детска глаукома, която обикновено настъпва скоро след раждането. За разлика от детската глаукома, вродената често има забележими признаци, включващи сълзене, светобоязън и замъгляване на роговицата. Този вид глаукома е по-често срещан при момчетата и може да засегне едното или двете очи. Детската глаукома е рядка и започва в детството или в юношеството. Подобно на откритоъгълната глаукома, съществуват малко симптоми в ранните етапи, и ако не се лекуват, също може да настъпи слепота, предупреждава д-р Мартин Литев от очната клиника "Св. Петка" във Варна в отговор на въпрос на ДУМА кой е застрашен от глаукома. Той пояснява, че основното лечение на глаукомата при кърмачета и малки деца е операцията.
Причините за развитието на заболяването са различни, но механизмът на увреда е един и същ - нормално продуцираната от окото вътреочна течност не се оттича правилно, налягането в очите нараства и това може да увреди зрителния нерв. Практиката е показала, че горната граница на нормалното вътреочно налягане (ВОН) е 21 mmHg.
Освен очното налягане, други рискови фактори за развитие на глаукома са  възраст над 60 г., тютюнопушене, наследственост - родители с глаукома. Далекогледството предразполага към глаукома, а късогледството утежнява и ускорява настъпването на увредата. Други причини са стари травми на окото, анемия и твърде ниско кръвно налягане. При посочените рискови фактори пациентите следва да бъдат изследвани всяка година след 35 г.
Д-р Литев е категоричен, че най-важна е навременната диагностика, което е и единственият път към доброто лечение. Важен факт е, че едва 50% от болните знаят за наличието на заболяването си. Според официалната статистика глаукомата е водеща причина за слепота при 2% от хората над 40 г. На недиагностицирана глаукома се дължат 12% от всички случаи на слепота, което я поставя на второ място след катарактата. Липсата на оплаквания обикновено е достатъчна причина за мнимо благополучие и избягване на очния преглед. Отсъствието на субективно усещане за болест при глаукомата може да бъде пагубно за зрението, нерядко и на двете очи. А достоверната диагностика на глаукомата е отговорна задача. В България е в действие солидарна с международните стандарти процедура от диагностични алгоритми, технологични нововъведения и профилактични графици, които позволяват навременно откриване на глаукомата.
Затова д-р Литев препоръчва конкретен график за изследване на всеки. Хората до 40 г. да изследват ВОН на всеки 2 до 4 години, от 40 до 54 г. - на всеки 1 до 3 години, от 55 до 64 г. - на всеки 1 до 2 години. След 65 г. изследвания трябва да провеждат на всеки 6 до 12 месеца.
Клиничната картина при всички класове глаукома е бедна на симптоми. Когато заболяването най-накрая се прояви с отслабено или замъглено зрение, процесът вече е твърде напреднал. Това прави глаукомата особено коварно заболяване, което трябва да се търси насочено при позитивиране на някой от рисковите фактори, припомня д-р Литев.