Имена
Как най-обикновено селце от подмосковието се превърна в център на класическата руска литература
Тук лесно се диша и пише
Работата е там, че именно тук навремето са издигнати 50 двуетажни дървени вили от градчето на писателите, създадено от Литературния фронт на СССР по препоръка на писателя М. Горки.
/ брой: 102
Даря Гонзалес
руски дневник
Новото „предназначение“ на селото оказва силно влияние върху неговата топонимия: улици на класиците Гогол и Лермонтов, на съветските писатели Горки, Довженко, Серафимович. С името на подмосковското село Переделкино е свързана цялата история на руската литература от 30-те до 90-те години на ХХ век. За 80 години Переделкино много се променя. Изчезва голямото поле, което разделя вилата на Пастернак от переделкинската черква, изчезват знаменитите виладжии – появява се мемориално гробище и къщи-музеи, но езерото е все същото, гората е все същата, и от ЖП спирката боровата алея е все същата и все така води към вилите на писателите. Ето само три адреса.
Пастернак. Борис Пастернак, един от най-ярките поети на ХХ век, се преселва в Переделкино през 1936 г. Селото го дарява с нов живот - „Краят на един мъчително дълъг (10 години) антракт“, както казва неговата приятелка поетесата Анна Ахматова, когато Пастернак не успява да напише нито един ред. Борис Пастернак счита цикъла си от стихотворения „Переделкино“ от 1941 г. за най-доброто от написаните от него произведения. И пак тук, на своята вила, той довършва романа „Доктор Живаго“, превежда Шекспир и Гьоте.
Именно в своя дом в Переделкино Пастернак научава, че му е присъдена Нобелова награда за литература. Съветските власти начело с Никита Хрушчов приемат това събитие с негодувание, защото считат романа „Доктор Живаго“ за антисъветски. Заради разгърналия се в Съветския Съюз „тормоз“, Пастернак е принуден да се откаже от получаването на наградата.
Поетът умира на 30 май 1960 г. в дома си и е погребан на Переделкинското гробище, което сега е мемориално. Едва на 10 февруари 1990 г., за 100 годишнината от рождението на Пастернак, в дома му е открит музей. 1990-та бе обявена от ЮНЕСКО за година на Пастернак.
Чуковски. Публицист и детски писател, с чиито книги са израснали не едно поколение руснаци, се заселва в Переделкино няколко години преди смъртта си през 1966 г. Всенароден любимец, лауреат на редица държавни награди, но и поддържа контакти с дисидентите. На вилата си провежда срещи с децата от околността, събеседва с тях, чете стихове, кани на срещи известни хора, известни пилоти, артисти, писатели, поети. Децата от Переделкино, които вече са възрастни хора, до ден днешен си спомнят детските събирания на вилата на Чуковски.
Журналистката Кира Василева си спомня: „Тук на своя територия Корней Иванович разпалваше знаменитите огньове, на които се събираха хиляди дечица от околните села, санаториуми и пионерски лагери... Тук, в переделкинския му дом, пристигна вестта, че Чуковски е избран за доктор по литература на университета в Оксфорд, един от най-старите в Европа (преди него с тази чест са удостоявани В. Жуковски и И. Тургенев). Тук се намираше в очакване на по-добри времена Александър Солженицин (руски писател, дисидент и носител на Нобелова награда за литература през 1970 г. - бел. ред.), който официално се водеше за портиер...“.
Къщата-музей Корней Чуковски отваря врати благодарение на усилията на една от четирите дъщери на поета, Лидия Чуковска, на която са завещани авторските права за произведенията на баща ?. Интериора е пресъздаден точно такъв, какъвто е бил през последните години от живота на поета. Тук са представени повече от 6000 експоната, в това число уникална библиотека, наброяваща около 5000 тома, тук и сега се провеждат детски празници и вечери, които така е обичал Корней Чуковски.
Окуджава. През 1987 г. съветският поет и композитор Булат Окуджава получава от Съюза на писателите под наем малка виличка в Переделкино. Именно тук се появява последният му автобиографичен роман - „Опразнен театър“ - удостоен с наградата „Руски Букер“, а също така стотици песни, стихотворения и разкази. Оттук започва неговото последно пътешествие в Германия, а след това и Париж, където той умира през лятото на 1997 г.
След една година, благодарение на усилията на многобройните почитатели на композитора отваря врати „Народен музей на Булат Окуджава в Переделкино”, създаден на обществени начала. А след още една година той получава статут на федерален. Всяка седмица тук се провеждат срещи и концерти - „Булатови съботи“, детски празници - „Булатови недели“, през есента последователите на Окуджава организират паметна вечер, на която се изпълняват негови песни и стихотворения, а също така международен фестивал на авторската песен „Булат Окуджава“, в рамките на който се изпълняват песни на барда на руски, японски, шведски, френски, иврит и много други езици.
PS. От Москва до Переделкино се стига най-лесно с влак за къси разстояния от Киевската гара за град Калуга, до ЖП спирка „Станция „Переделкино“. За черквата - изход от дясната страна, за градчето на писателите – да се следват указателните табели.
Домът на писателя
Корней Чуковски с деца
Работното място на Чуковски
Храмът Преображение Господне посреща всеки, който се е запътил от спирката към градчето на писателите
Андрей Вознесенски в Переделкино
Переделкинският дом на Борис Пастернак. Тук той довършва знаменития си роман „Доктор Живаго“
Знаменитостите на Переделкино
Борис Агапов
Чингиз Айтматов
Василий Аксьонов
Ираклий Андроников
Алексей Арбузов
Белла Ахмадулина
Исак Бабел
Андрей Битов
Евгений Евтушенко
Николай Заболоцки
Всеволод Иванов
Иля Илф
Фазил Искандер
Вениамин Каверин
Рима Казакова
Лев Касил
Валентин Катаев
Леонид Леонов
Георгий Марков
Борис Можаев
Константин Паустовски
Евгений Петров
Борис Пилняк
Константин Симонов
Владимир Солоухин
Александър Фадеев
Константин Федин
Иля Еренбург
* * *
В резиденциите си в Переделкино са живели и починали Алексий I, Патриарх Московски, Алексий II, Патриарх Московски.