Проф. Здравко Чолаков: Риболовът е втората ми природа

Проф. Здравко Чолаков е роден на 22.09.1941 г. в Казанлък. Завършил е СУ "Св. Климент Охридски" през 1966 г. - специалност българска филология. Бил е журналист във вестник "Студентска трибуна". От 1972 г е преподавател в катедра "Българска литература" при факултет "Славянски филологии" на Софийския университет. Изтъкнат литературен критик и изследовател на българската литература, автор на 12 книги. Член на СБЖ и СБП. Риболовец от 1950 г. Почина на 11 март 2014 г.

 Здравко Чолаков

От малък се запалих по риболова. Комшията ми чичо Милко ме водеше често по река Тунджа. Там си отчупвах върбова пръчка, слагах топлийка вместо кукичка и така ловях риба. Имаше много риба и въпреки примитивните такъми, буквално си беше "хвърлиш - вадиш". Риболовът го чувствам като нещо органично присъщо, не просто хоби, а втора природа.
Няма да забравя един случай като дете, когато на фона на много рибари, които нищо не хващаха, извадих шаран близо 2 кг от Тунджа. Аз обичам всичките си излети. За мен стилният риболов е на мряна. За разлика от мои приятели никога не се ядосвам, ако няма слука.
Не обичам колективните излети. Въпреки че не съм единак по психика, най-добре ми е на риболов, когато съм сам или с един-двама приятели. Овациите не ги търся, но знаете - суетата е присъща на всеки. Преди, когато се окажех във фокуса на прожекторите, ми бе драго, а сега ми е безразлично.
Преди години с Атанас Мандаджиев, лека му пръст, отидохме на риболов по Малкия Искър. Той беше много забавен, атмосферен човек, но болезнено запален по риболова и преживяваше, когато се връщахме без риба. На един малък вир виждаме дете, което с най-обикновена пръчка хвърля и вади скобар след скобар. Мандаджиев, обхванат от страстта, бързо направи такъма си и започна да хвърля до детето. То продължи да вади под носа му риба, а на него дори не му и кълвеше. По едно време му вика: "Ти на какво ловиш?" Момчето му даде варено жито. Мандаджиев сложи от неговата стръв, хвърли, почти оплете с кордата си въдицата му, но резултатът - същият. Момчето вади риба, а той не може. Изведнъж го попита: "Абе ти имаш ли билет, за да ловиш риба?" Детето го погледна учудено, обърна се по посока на боботещия на 200 метра от нас трактор и започна да вика: "Чичо, чичо..." Стана като на кино. Тракторът спря. От него излезе огромен мъж, който тръгна към нас. Като ни наближи, детето му каза: "Чичо, тия ме питат за някакъв билет и искат да ми вземат рибата." Мандаджиев, гледайки как този богатир се приближава към него с голям френски ключ в ръката, започна бързо да обяснява: "Няма такова нещо. Как така ще му взема рибата, толкова добре си лови детето..."
В природата законите са самобитни и истински. Прочетеш ли разказа на Емилиян Станев "Смъртта на една птица", разбираш какво става, когато човек не зачита природата и внася дисхармония в нея. Когато искаш само да получаваш, резултатите са плачевни.