ООН увеличи просторите на Русия с 52 хиляди километри

Татяна Зикова

От 15 март 2014 година участък от 52 хиляди квадратни километра в централната част на Охотско море, който до този момент се смяташе за международни води, е предаден на Русия. Това право даде на Русия ООН. По този начин Охотско море стана изцяло вътрешно море на Русия.
Министърът на природните ресурси и екологията Сергей Донской, коментирайки пред журналисти решението на ООН, подчерта, че сега върху анклава напълно се разпростира юрисдикцията на Русия, а това означава, че всички рибни и минерални ресурси, които бъдат открити там, принадлежат на Русия и добивът ще бъде в рамките на нейното законодателство. Своите претенции Руската федерация обоснова с Конвенцията на ООН по морско право, която позволява да се разширява икономическата зона на държавата от 200 мили, при условие че морското дъно извън пределите й е естествено продължение на континента. Но чак 13 години след подаването на заявката (2001 г.) ООН официално призна тези мили. Изследванията, направени в Охотско море, показаха, че в дълбочините му има огромни богатства. Според данни на Министерството на околната среда на 40 процента от територията има петрол и газ. А запасите от петрол в Примагаданския шелф на море, според предварителните оценки на Роснефт, могат да достигнат 1,1 милиарда тона, и 2 трилиона кубически метра газ.
По думите на координатора на морската програма на WWF в Русия Константин Згуровски, това събитие е победа на руската дипломация. "Охотско море е преди всичко рибната кошница на страната ни, една от основите на нашата продоволствена сигурност. Това са почти 40 процента от руския улов на камбала, сьомга, треска, морски раци, които също така се и изнасят", уточнява Згуровски. Колкото до перспективите за сондажи в шелфа, то в тези условия, при които засега няма борба с петролните разливи, това е опасно, смята експертът.
"Колко ще струват на големите компании разузнаването и добивът на петрол и газ на голяма дълбочина при спазване от тяхна страна на екологичните стандарти и запазване на уникалната околна среда в сложни морски условия - засега са само догадки, а уловът на риба като възобновяем ресурс и в дългосрочна перспектива дава далеч по-голям икономически ефект", подчерта Константин Згуровски подходите на международния фонд, който представлява.
Междувременно по думите на магаданския губернатор Владимир Печьони признанието на анклава в средата на Охотско море за част от руския континентален шелф отваря нови перспективи пред икономиката на Колима и целия Далечен изток. Преди всичко ще паднат многобройните административни бариери пред рибарите в региона. Уловът на риба, раци, скариди ще може свободно да се извършва във всяка точка на Охотско море. Няма да е необходимо специално разрешение на граничната служба както при излизане в морето, така и при завръщането. Той също така припомни, че Русия вече ще може да се отърве от бракониерството на чужденците в свои води. Досега в Охотско море можеха свободно да се придвижват и да ловят риба корабите на всякакви държави.
Между другото, министърът на природните ресурси и екологията Сергей Донской съобщи, че приемането на заявката за Охотско море е първата стъпка при подготовката на нашата Арктическа заявка за разширяване на континенталния шелф в Арктика. По думите му времето за подаването на заявката в Комисията на ООН зависи от това, какви ще бъдат претенциите за Арктика на другите граничещи с нея страни - освен Русия това са САЩ, Канада, Норвегия и Дания.
"Всички страни имат интерес да изградят такива отношения, че териториите на шелфа да съответстват на морската конвенция", отбеляза министърът. "Окончателната заявка на Руската федерация трябва да бъде подготвена през есента на тази година. А подаването й е дипломатическо решение", каза министърът. В момента Русия продължава събирането на сведения за Арктика.



Охотско море е разположено в северозападната част на Тихия океан. Лежи между бреговете на полуостров Камчатка на изток, Курилските острови на югоизток, на остров Сахалин на запад и на остров Хокайдо на юг. Името му идва от Охотск, първото руско селище в Далечния изток. Руските изследователи Иван Москвитин и Василий Поярков са първите европейци, които откриват Охотско море през 1639 г. Чрез протоците Невелски и Лаперуз Охотско море се свързва с Японско море, а чрез Курилските протоци - с Тихия океан. Площта на Охотско море е 1,603 млн. кв. км. Най-голямата дълбочина е 3521 м. Солеността на водата е 32-33 процента. Дъното на морето е покрито с глина, пясък и чакъл. От октомври до юни морето е покрито с лед.