Пламъци над Пирин

Иван Марков

Решението за вдигане на Илинденско-Преображенското въстание, колкото и прибързано да е то, предизвиква активизиране на подготовката за "великия ден" и в Неврокопския край. В началото на януари 1903 г. лично Гоце Делчев посещава района и се среща с дейците на Околийския комитет на ВМОРО. Те съобщават вестта за взетото в Солун решение и организират съвещанието в Каракьой, където се обсъждат възможностите за ограничаване на въстаническите действия само в партизански акции на четите, с оглед да се запазят от разорение селата.

В Неврокопския район, който е на границата с България, започва усиленото снабдяване на оръжие и боеприпаси. При една от поредните акции Неврокопската околийска чета, която пренася от вътрешността повече от 100 пушки и други боеприпаси, е открита от турците. На 15 април четата е обградена в с. Балдево и след неравно сражение е разбита, а Балдево е изгорено до основи. Загиват повече от 60 невинни селяни, стотици са арестуваните и осъдените, целият Неврокопски край е подложен на масови репресии и убийства. По този начин

кървавата прелюдия

на Илинденския бунт в Неврокопско започва твърде рано. "Масовите арестувания, съобщава в едно от многобройните си донесения Екзарх Йосиф, са оставили неврокопската кааза почти без мъже. Повечето от селяните и гражданите са или в затвора, или са забегнали в горите..."
Жестоките преследвания изострят още повече революционната обстановка в Неврокопско и сплотяват силите на местните революционни дейци. Представителите на Околийския комитет на ВМОРО участват в дълго отлагания конгрес на Серския революционен окръг, проведен на местността Белемето в Пирин. Те подкрепят решението на конгреса за характера на предстоящите въстанически акции, които трябва да започнат на 14 септември 1903 г. - Кръстовден. Освен това неврокопчани стават домакини на събора на всички бойни чети, които на 5 и 6 септември се събират на Брезнишките езера. Именно тук повече от 750 четници и техните войводи са разпределени за участие в бойните действия в различните райони на Серския революционен окръг.
В Неврокопско остават четите на Михаил Чеков, Стоян Мълчанков, Петър Дървингов и Димитър Думбалаков. Те пристигат от България, за да дадат своя принос в битката с османския поробител. Довчерашните "врагове" и яростни идейни противници - върховисти и вътрешни, си подават ръце и в тези решителни дни и нощи действат задружно.

Първите въстанически акции

извършват местните чети на Атанас Тешовски и Иван Апостолов-Копаран Чауш, които действат в най-южните предели на околията, в района на планината Али Ботуш. Всъщност в Неврокопско първите въстанически акции започват още през април, когато в Скребатно и Балдево местни чети водят кръвопролитни сражения с турския аскер и дават много жертви.
Безспорно, най-мащабна и успешна е акцията по превземането на турската казарма в село Обидим. Изборът на акцията именно в Обидим е продиктуван от факта, че селото има важно стратегическо значение за прекъсването на единствения път, свързващ Неврокоп с Разложко. Смятало се, че неговото овладяване ще пресече възможността за бързо прехвърляне на войски към селищата на север от Неврокоп. От друга страна, в Обидим функционира много деен местен революционен комитет, разполагащ със значително количество оръжие и добре подготвени бойци.
Акцията в Обидим се извършва на 14 септември 1903 г. вечерта. В състава на въоръжения отряд са включени четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков, както и малката чета на Димитър Думбалаков. В помощ на четите са привлечени и бойци от селската милиция в Обидим. В значителна степен пълният успех на акцията е обусловен от отличната й подготовка. "Двете чети - спомня си по-късно Михаил Чаков, обсадихме казармата в Обидим и точно в полунощ открихме огън по нея. Същевременно Груйчинов, отдельонен отговорник от четата на Мълчанков, който още вечерта беше влезнал незабелязано в селото, след откриване на огъня от нас се беше прехвърлил върху покрива на казармата през училището. След като го поля с две тенекии газ, ги запали и се изтегли обратно... Казармата изгоря, без да успее да излезе нито един войник, защото държахме вратите и прозорците под огъня на пушките си..."
Късно същата вечер местната въоръжена чета от Кремен, след като превзема селото, устройва засада край шосето при Момина клисура, посреща пътуващия на север башибозук. Завързва се кратко сражение и противникът е принуден панически да бяга на юг, по обратния път за Неврокоп. Втора въоръжена група, също с бойци от Кремен, се натъква в местността Горна поляна на друга башибозушка банда, бързаща да плячкосва въстаналите села и след кръвопролитно сражение успява да я прогони.

След успешните акции в Обидим

и превземането на турската казарма, на 15 септември четите на Михаил Чаков и Стоян Мълчанков се изтеглят към местността Харами бунар, като оставят част от четниците в селото, за да го защитава при евентуално нападение. На Харами бунар четите се разделят на две групи - едната се окопава край шосето, което води от Неврокоп към Разлог, а другата заема позиция навътре в гората. Късно следобед откъм Неврокоп се задава дългата колона на турска войскова част, тръгнала да атакува въстаниците в Обидим. Когато аскерът наближава позициите на въстаниците, на двайсетина метра, четниците откриват по него убийствен огън. Турците са изненадани от неочакваното нападение и не успяват да организират своята отбрана. Само за двайсетина минути четниците постигат пълна победа. Много от войниците падат убити още с първия въстанически залп. Оцелелите побягват панически навътре в близката гора. Тук обаче ги посреща задружният залп на втората въстаническа група. Турците продължават бягството си на юг, изоставяйки на полесражението няколко конски товара с оръжие и боеприпаси, взети от четниците като първи трофеи.
След вестта за разгрома на турската казарма в Обидим и разпръскването на аскера при Харами бунар командването на турския гарнизон в Неврокоп предприема незабавно мащабни мерки за потушаването на въстанието. Рано сутринта на 16 септември турска военна част с повече от 500 войници и многоброен башибозук потеглят по шосето към Разлог. Привечер разярената фанатизирана тълпа достига до Обидим и след неравен бой с малобройния въстанически отряд превзема селото, избива 26 мъже и жени, които не са успели да се изтеглят навреме и след това започва

поголовният палеж на селото

Само за два часа всичките 25 къщи на Обидим са запалени. В септемврийската вечер пламъците на горящите къщи озаряват небето на Пирин и известяват на целия район, че трагедията вече е започнала.
От Обидим аскерът и башибозукът се отправят към съседното село Кремен. Съпротивата тук е още по-неравна и отчаяна. Нападателите запалват всичките 198 къщи и подлагат на клане останалите в селото мъже и жени. Под ятагана на турците загиват 17 души, а селото е опожарено и ограбено напълно.
Погромите в Обидим и Кремен поставят началото на повсеместни репресивни действия във всички села на околията. Пожарища и разрушения са извършени в Ковачевица, арести, побоища и убийства - в Скребатно, Огняново, Балдево, Либяхово и на юг в Старчища, Долно Броди, Белотинци и др. Започват масови арести и грабежи, които принуждават стотици българи от цялата околия да поемат нерадостния път на бежанците, за да се спасят от кланетата. Те преминават по пътеките на Пирин, превеждани от четите на Михаил Чаков и дядо Илия Кърчовалията, и след като преминават границата, са настанявани най-напред в Рилския манастир, а по-късно - във вътрешността на страната.
В продължение на двайсетина дни - от средата на септември до първите десетина дни на октомври, Неврокопският край дава своята дан в Илинденско-Преображенската епопея. Три села - Балдево, Кремен и Обидим, са напълно опожарени, повече от 150 четници и мирни селяни са избити, стотици са ранени, над 3 хиляди души напускат озлочестените си домове и търсят спасение в майка България. Въпреки страшния погром обаче, духът на неврокопчани да се сдобият със свобода, си остава непреклонен. В следващите години те отново горят в огъня на революционната борба и дават своя скромен принос за нейния победен завършек.