Колко алтернативи може да има?

Марина Корольова

Не мислите ли, че много често се спори за това? Пет алтернативни законопроекта – това възможно ли е или не? Вас лично не ви ли дразни на слух?
Или пък да вземем още един изключително интересен въпрос: може ли по принцип да се каже: „нямаме друга алтернатива“?
Тук задължително трябва да се обърнем към тълкуването на самата дума алтернатива. Френската alternative води произхода си от латинската дума alter („едно от двете“). Строго погледнато, изразът „пет алтернативни законопроекта“ е в разрез с всички възможни правила, звучи като пълен нонсенс. Та нали алтернатива винаги е означавало една от две възможности, една от две и нито една повече! А тук виждаме цели пет такива възможности – това е доста, не мислите ли? Тук, обаче, не трябва да прибързваме, защото първоначалното значение на думата далеч не е всичко, а трябва да погледнем как то се е развивало с времето.
С други думи, струва си да погледнем какво означава алтернатива в днешния, съвременен смисъл на думата. Алтернатива, ако вярваме на неотдавна издадения Речник на чуждестранните думи, е „необходимост от избор между взаимоизключващи се възможности“. Или всяка от изключващи се една друга възможности.
Както виждате, никъде не се казва, че тези възможности могат да са единствено и само две!
А какво тогава е „алтернативен“? Това, според горепосочения Речник на чуждестранните думи, е нещо, което съдържа алтернатива, т.е. допуска една от две или няколко възможности. Ето тук, впрочем, получаваме потвърждение – от две или от няколко!
И какво излиза в крайна сметка? Че „пет алтернативни законопроекта“ имат пълно право на съществуване.
Така че и „две алтернативи“ могат да съществуват съвсем спокойно в руския език.