Българското население ще продължи да намалява

- Доц. Димитрова, каква е демографската картина в България?
- Изключително тревожна. Все още няма индикация, че негативните тенденции, които наблюдаваме през последните 20 години, скоро ще бъдат преодолени. От началото на 90-те години наблюдаваме силен спад на раждаемостта в България и задържането й на едно много ниско ниво - далеч под равнището на заместване на поколенията, т.е. от наличието на поне две деца в семейството. Другата тревожна тенденция е свързана с високата смъртност, която се дължи на влошаването на здравния статус на населението и нарастването на заболеваемостта. Все още продължаващият процес на емиграция на млади хора също има своите негативни последици за състоянието и по-нататъшното развитие на българското общество. Застаряването на населението също е процес, чийто негативен ефект върху социално-икономическите процеси в страната вече започва да се усеща. Това, което наблюдаваме в демографски план понастоящем, е тревожно, но то не е изненадващо на фона на кризисното преструктуриране на българската икономика и негативните тенденции в социално-икономическото развитие на страната през годините на прехода.
- Къде е България в демографско отношение в сравнение с останалите европейски страни?
- България е водеща в една негативна класация на демографските показатели в Европа. Раждаемостта в страната е под средното равнище на страните от Европейския съюз. Това ниво е около 1,6 деца средно на една жена за 2012 г. По отношение на раждаемостта България следва един модел, характерен и за останалите постсоциалистически страни, в който една от проекциите на преходния период е свързана с промяната в репродуктивните модели и задържането на раждаемостта на много ниско равнище. В общоевропейски план България е "водеща" по отношение на напредването на процеса на стареене на населението и на нарастване на дела на възрастните хора в надтрудоспособна възраст. С други думи, понастоящем в България е налице едно уникално съчетание между неблагоприятни демографски тенденции - от една страна, е налице бърз спад на раждаемостта, която се установява на ниски равнища, висока смъртност, и от друга страна - интензивна емиграция на млади хора.
- Говори се, че ще изчезнем като нация. Има ли такава опасност при запазване на тези негативни демографски тенденции?
- Въпросът "кога ще изчезнем" е по-скоро в сферата на спекулациите, отколкото на аргументираното научно говорене за демографските процеси, но е факт, че трябва да се обърне сериозно внимание и да се вземат мерки за смекчаване на последствията от негативното развитие на демографските процеси в страната. В демографията има установени закономерности, които показват, че ако тенденциите в раждаемостта и смъртността се задържат на постоянни равнища за дълъг период от време, дори и при сериозен дисбаланс между двата процеса, в един определен момент от време режимът на възпроизводство на населението се стабилизира. Прогнозите, които дава Националният статистически институт, са доста тревожни. Институтът дава три сценария за развитие на демографските процеси до 2060 г.- и трите варианта показват обаче, че българското население ще продължи да намалява с различни темпове през следващите десетилетия.
Редица европейски страни, преди всичко в Източна Европа, преживяват или са преживели подобен процес. За разлика от бившите социалистически страни обаче, в западноевропейски страни спадът в броя на населението е компенсиран от процесите на външна миграция и приток на млади хора. България все още е сред страните, които "изпращат" население, така че понастоящем имиграцията не може да се мисли като надежден механизъм, който би могъл да компенсира спада в броя на населението.
При подобряване на социално-икономическата обстановка в страната, при по-добри условия за живот, по-добри възможности за развитие на младите хора бихме могли да очакваме и подобрение в демографските показатели. Понастоящем обаче бедността, икономическите трудности и социалната несигурност възпрепятстват реализацията на репродуктивните намерения на голяма част от младите хора. Демографските процеси не трябва да се мислят изолирано от останалите социални процеси в едно общество. Поради това въздействието върху тях чрез ефективни социални мерки, които да предизвикат изменението им в желаната посока, е изключително трудно.
- Какъв ще е ефектът на социалните мерки, които бяха обявени от правителството?
- Държавата е добре да бъде ангажирана и да оказва ефективна помощ и подкрепа на младите хора, които решават да имат деца. Когато едно семейство планира да има дете, то не се съобразява единствено с финансовата помощ, която ще получи от държавата. Възникват и въпроси в какви условия ще бъде отглеждано това дете, какво образование ще получи и т.н. Поради това и социалната политика, насочена към подпомагането на семействата с деца, трябва да залага не само на директните финансови стимули, но и да бъде обвързана в по-дългосрочна перспектива с плановете, които семействата имат за отглеждането на децата. Не може да се очаква, че понастоящем действащата система от директните мерки, свързани с помощите за раждане и отглеждане на дете, ще имат видим ефект в близко бъдеще, но все пак въвеждането и осъвременяването на тези мерки показват желанието на държавата поне малко, макар и символично, да се ангажира с демографските проблеми.
- Какви са тенденциите при раждаемостта?
- В периода от 2004 до 2008 г. имаше отчетена възходяща тенденция в раждаемостта. Кризата обаче стопира тази тенденция. От началото на 90-те години настъпи промяна в репродуктивните модели. Моделът на ранна раждаемост, който е преобладавал почти през целия период на социализма в България и при който средната възраст за раждане на първо дете за жените, е била около 22 години, след началото на 90-те години започва бързо да се променя. Жените започват да раждат първите си деца на една по-късна възраст. Една от причините за това е икономическата несигурност. Социално-икономическите промени през преходния период в България имат силен негативен ефект и върху средния брой деца, които ражда и отглежда съвременното българско семейство. Формирането на семейство и раждането на дете се съхраняват като ценности в българското общество. Раждането на дете е почти универсално събитие в живота на съвременните млади хора; много малко от тях решават да останат бездетни. Второто раждане обаче е събитието, което добива нов смисъл в живота на съвременните поколения. Наличието на две деца в семейството е било почти универсално явление през социалистическия период и неслучайно България е наричана почти идеално двудетно общество. През последните две десетилетия обаче еднодетният модел се утвърждава като нов модел на семейство. Една голяма част от младите семейства се отказват от раждането на второ дете. Отказът от раждане на второ дете обаче невинаги означава, че двудетният модел напълно е загубил подкрепа сред тях. Изследванията върху репродуктивните ценности и норми в българското общество показват, че наличието на две деца в семейството се запазва като ценност и идеал и за съвременните млади поколения. Очевидно е обаче, че този идеал е трудно осъществим в съвременните условия.
- Каква трябва да бъде държавната политика за преодоляване на отрицателните тенденции в раждаемостта?
- Има различни видове мерки, които могат да се прилагат в тази насока. Една част от тях са свързани с директни финансови стимули и помощи за раждане и отглеждане на дете. Има и мерки, които са индиректни, но дават силно отражение върху възпроизводственото поведение на хората - например жилищно кредитиране за млади семейства, подпомагането на работещите майки, стимулирането на баланса между работа и семейство, гарантирането на достъпа до детски заведения и пр. Няма универсален пакет от мерки, чиято ефективност е напълно гарантирана. Но когато се прави социална политика, насочена към раждаемостта и семейството, мерките трябва да са в синхрон със социално-икономическата обстановка в страната, т.е. да са адекватни на условията на живот, на жизненото равнище на населението, да отговарят на реалните потребности на семействата с деца. Другото важно нещо е, че в демографската политика трябва да има последователност. Хаотичност, липса на ясна насока и приемственост в набора от мерки, провеждани в областта на социалната политика от различните правителства в България през последните двадесет години, има негативен ефект върху ефективността на тези мерки и това е видимо в динамиката на индикаторите за раждаемостта. Очевидно нещо не сработва. И една от причините е липсата на последователност и приемственост в политиките, насочени към семейството.
- Кои са положителните европейски примери за преодоляване на демографски проблеми?
- Примери за добре работещите социални политики, насочени към семейството, могат да се потърсят в скандинавските страни - в тези страни са доста щедри от гледна точка на подпомагане на семействата не само във финансов план. Там са налице също така и ефективни политики, насочени към баланс между работа и семейство. Инфраструктурата от детски заведения е много добре развита и е общодостъпна. Осигуряването на възможност за участие на жените с малки деца на пазара на труда чрез гъвкави форми на заетост, подпомагането на работещите майки, също има силен положителен ефект върху намерението на хората да раждат повече деца. Политиката за равенство между половете в публичната и частната сфера в тези страни също има своите положителни импликации върху възпроизводството. В България ситуацията е съвсем различна. В една бедна страна винаги е проблематичен начинът на преразпределение на средствата за подпомагане и социална защита на уязвимите социални групи. За да е налице ефективна социална политика, която успява да осигури социална защита за различните групи в обществото, е необходимо стабилна икономика, висока събираемост на данъците, адекватно преразпределение от страна на държавата към най-нуждаещите се слоеве от населението. Очевидно в България все още има какво да се желае в тази насока.