Бащата на "Корнета"

Сергей Птичкин

Тази пролет Русия се сбогува с един от последните велики генерални конструктори от съветската епоха - Аркадий Шипунов. Рядък случай, но скръбни думи за него имаше в почти всички медии, а той беше класически "червен директор". Всъщност отличителната черта на такива директори, каквито почти не останаха, е в това, че думите им никога не се разминават с делата.
През 1941 година той е на 14 г. и прекрасно помни как с роднините си пеша са бягали от Орловска област към Тула от стремително настъпващия враг. Бежанците хладнокръвно и, както му се струвало, дори с удоволствие, били разстрелвани от бръснещ полет от германските пилоти. Тогава той си дава дума: когато порасне, обезателно да измисли такова зенитно оръдие, което да свали всеки самолет на врага.
Оръжието присъства в живота му още от детските години. Шипунов ми е разказвал как военният ръководител в училището помолил момчетата да си направят дървени пушки и да ги донесат за отработването на някакви строеви прийоми. На следващия ден в училище всички дошли с истински пушки и автомати, дори донесли картечница. Всички околности на Тула по онова време били пълни с такива неща.

След завършването на средното училище Шипунов вижда обява в местен вестник: Тулският механичен институт набира студенти по специалността "Автоматично стрелково оръжие". Това става през 1944 година. Завършва института с отличие.
През 1950 г. започва да работи върху създаването на автоматични оръдия, много от които впоследствие са признати за най-добри в света. Това е било нелеко време. Ето как си го спомняше самият Аркадий Георгиевич:
"През годините на Втората световна война нашата страна извърши технологично чудо. Но имаше и обратна страна на победния медал. Евакуираните заводи се строяха набързо, към 1945 година машините се износиха на практика напълно. Освен това се бе натрупала огромна физическа и морална умора. Страната победителка бе ужасно изтощена.
Междувременно започна "студената война", нова надпревара във въоръжаването, ядрен шантаж. Трябваше да отговорим на новото предизвикателство. Ние, младите конструктори и инженери, присъединили се към отбранителната индустрия след войната, не само като гъба попивахме опита на по-големите ни другари, които изковаваха, както е прието да се казва, оръжието на Победата, но и сами се настройвахме за нещо изключително. Работихме на практика без почивни дни и далеч повече от редовните 8 часа на ден, опитвахме се на не най-модерното технологично оборудване и не от най-добрите материали да създаваме изделия, превъзхождащи това, което се правеше зад океана в далеч по-благоприятни условия. И аз съм убеден: надпреварата в стрелковото въоръжение ние не загубихме".
Съдбата събира Шипунов с друг технически гений - Василий Грязев. И заедно те създават ненадмината и до днес серия от малокалибрени оръжия ГШ. Те се използват в авиацията, в системите на войсковите ПВО, на всички кораби на ВМФ, а по-късно и на бронемашини и хеликоптери. "Ако видите някъде оръжие: на кораб или на хеликоптер, на самолет, не питайте глупаво: чие е то? То е разработено от Тулското конструкторско бюро по приборостроене", неведнъж е казвал Шипунов.
Зад откеана първи проектират и започват масово да произвеждат шестстволни оръдия и картечници по т.нар. система Гатлинг. Основен "проблем" на гатлинговите оръдия обаче е непостоянната им скорострелност. Дори едноцевни оръдия имат по-висока скорострелност от гатлинговите през първите 0,5 сек. от залпа. Причината за това е времето, необходимо за развъртането на цевите до работна скорост (2000-4000 об./мин., в някои случаи до 7000 об./мин.) - при гатлинговите оръдия скорострелността пряко зависи от скоростта на въртене на цевите.
А Шипунов с Грязев проектират изящно и малокалибрено шестстволно оръдие калибър 23 и 30 мм, което по своите характеристики надминава американския аналог. Основната му отличителна способност е, че въртенето на стволовете се осъществява от оригинален газов двигател, работещ благодарение на газовете от изстрелите. В САЩ тази гениална идея така и не успяват да реализират.
През 1965 г. на въоръжение се приема двустволното авиооръдие калибър 23 мм - ГШ-23. На пръв поглед много проста система. Ръководството на фирма "Дженерал електрик" обаче дава задачата на своите конструктори напълно да го копират, като го направят със свой калибър. Така се появява "американското" авиационно-артилерийско оръдие "GE-225". Явно в САЩ просто са решили да откраднат чуждата разработка. А ние смятаме, че само китайците се занимават с технологично пиратство.
Под ръководството на Шипунов също така са разработени редица противотанкови реактивни комплекси, които също задминават всички западни аналози. Когато през 2006 г. избухва поредният военен конфликт между Израел и палестинците, става това, което на Запад никой не е очаквал. Само един оператор на палестинската "Хизбула" успява да уцели 11 танка "Меркава", смятани до този момент за непобедими. Той стрелял с тулските "Корнети".
"Ситият човек не е склонен към творчество", често отговарял Шипунов на онези, които се оплаквали от скромната конструкторска заплата. Той е работил за идеята.