Индия в разказите на Рабиндранат Тагор

Всичко, свързано с Индия, предизвиква интерес и любопитство, но, когато става дума за творби на Рабиндранат Тагор - талантливия син на тази голяма и мистична страна, напълно оправдано е привличането ни към новата книга с негови разкази. Защото Тагор е един от златните творци на света, пророкът, към когото няма да стихне нашият стремеж да се докосваме до неговия свят, да го опознаваме, да го изучаваме. Невероятно широк е диапазонът на неговото творчество, защото е философ, учител, поет, писател, романист, драматург, музикант, художник - "велика фигура на индийското Възраждане"! Книгата с разказите му излиза у нас сега, 100 години след присъждането му на Нобелова награда, която за първи път през 1913 г. се дава на неевропеец.
У нас произведения на Рабиндранат Тагор са издавани още през 1913 г. Веднага след награждаването му вестниците публикуват преводи на негови стихове, а през 1918 г. издателство "Цвят" издава негова книга. До гостуването на Тагор у нас, през 1926 г., когато Домът за печата и изкуствата го кани на посещение в България, читателите вече познават неговите драми "Читра" и "Жертвата", сборниците му със стихове "Поеми на Кабир" и "Поеми на детството", както и книгите му "Национализмът", "Из шепота на душата", романа му "На четири ръце".
Творчеството на Тагор е огромно. Той пише във всички жанрове. Автор е на статии, пътеписи, песни, писма, обединени под общото название "Рабиндрасанджит". Сега почитателите на Рабиндранат Тагор имат удоволствието да се запознаят с негови разкази, преведени от Николай Тодоров и реализирани от издателство "Унискорп" в книгата "Върховната нощ". В 19 разказа, някои от които са близки на изящните индийски притчи и поеми, Тагор говори за любовта и смъртта, за щастието и самотата, за вярата и прошката, за общочовешки чувства и страсти. Други от разказите са определено характерни за източната философия, за бита на индийците, много различен от европейския. Във всички се налагат мъдростта и спокойствието на автора. Открояват се неговата искреност и добронамереност. Покоряваща е обичта му към децата, преклонението му към хората на труда, към възрастните, съхранили в себе си чистотата на детската душа.
Героите на Тагор са живи и запомнящи се - като пърхащата като пеперуда петгодишна Мани от разказа "Кабулиулах" и колоритния продавач на плодове, който се привързва към това чаровно дете и не усеща кога то се превръща в жена, както е станало и с неговата дъщеря, далеч от погледа му. Силно вълнуващ е разказът "Малкият господар", в който преданият слуга изпитва непреодолима вина за загубата на детето на господарите му, което изчезва от погледа му във водите на придошлата река през дъждовния период. За да заглуши собствената си вина и за да утеши скръбта на майката, той й "подарява" своето дете и "изчезва" от света.
Във всичките разкази се чувства Индия с нейните особени аромати, с традиционните й вярвания, нрави и обичаи. Когато четем разказите, сякаш чуваме гласовете на героите, смеховете им, жалбите, песните, сладостното дрънкане на гривните и звънчетата на глезените на грациозните млади индийки. Като голям психолог, авторът умее да открие сърцата на своите герои, да ни направи съпричастни към техните радости и нещастия. Омайва ни неговата искреност, но и мъдростта му. Според твореца "щастието е в това да отдадеш сърцето си на другия", да му останеш верен като в разказа "Върховната нощ", дал наименованието на новата книга на Рабиндранат Тагор-Гурудев - "божествения учител", наричан така с почит и преклонение от своите съвременници.