Глухи за глухите

В София в неделя завършиха "Дефлимпикс 2013". За участие в Олимпийските игри за хора с увреден слух у нас пристигнаха над 5000 спортисти от 90 страни. Столицата ни и Правец се справиха блестящо с организацията на състезанията според специалисти и гости. Не такова обаче беше отношението на българите изобщо. Софиянци недоумяваха какъв е този наплив на чужденци по спортни екипи в центъра. Никой обаче не си направи труда да посети спортните обекти и да подкрепи състезателите. Е, на пистата на Националния стадион "Васил Левски" не бяха звезди като Юсейн Болт или Ивет Лалова, но уврежданията на спортистите не ги правят по-малко пълноценни хора. А и състезателният им дух е не по-малко достоен за възхита и подкрепа.
Най-мащабното спортно събитие, проведено в България през новото хилядолетие, остана без достоен отзвук. Като че ли страната ни изобщо не можа да разбере какво се случи в София в тези 10 дни, въпреки че спасихме провеждането на игрите. Преди 5 години домакинството бе дадено на Гърция, но после родината на Олимпиадите се отказа да ги приеме заради кризата. Ангажимент да посрещне "Дефлимпикс" пое Унгария, но и в Будапеща се отказаха заради икономическата криза. Най-бедната страна в ЕС - България, загърби кризата и напук на нея прие домакинството, като имаше само 10 месеца за организация на мащабното спортно събитие.
За съжаление останахме глухи за спортните битки на глухите. Състезанията се провеждаха на празни трибуни, въпреки свободния вход. Само БНТ ги отразяваше, най-често в полунощни обзори или по БНТ2. В останалите медии се промъкваха информации за родните успехи, които надминаха очакванията. Целехме се в 3-4 титли, спортистите ни взеха само една, но я гарнираха с 4 сребърни и 7 бронзови медала. Сега ръководството на Спортната федерация на глухите се надява призьорите да получат същите държавни премии, каквито останалите олимпийци, а отскоро - и параолимпийците. Дали и в спортното министерство ще останат глухи за глухите?