Снимка „анфас“ или „в анфас“?

Марина Корольова
МОСКВА

Разбира се, понякога ни се случва да се снимаме и в профил, обърнати към фотографа настрани. Това, обаче, се случва доста рядко. Обикновено се изискват снимки от съвсем друг вид: когато седите или стоите с лице към този, който ви снима. Все пак фотографът може да ви попита: да ви снимам в профил или...
С това „или“ са възможни варианти. Някой може да каже „в анфас“, друг – „във фас“. Само знаещите хора молят да бъдат заснети анфас. Ясно е, какво означава профил: странично очертание на предмет или лице. Така че фотографът има пълното право да попита, дали не трябва да ви снима в профил. Класическо съществително с предлог: в профил.
Съвсем друго нещо е анфас. Ако си мислите, че тази дума е съществително от мъжки род, то грешите. Това е наречие. Как да ви снимам? – Анфас. Това е френска дума, съществително, а в руския тя се е превърнала в неизменяемо наречие. Анфас означава „с лице към гледащия“. Затова към думата „анфас“ няма нужда нищо да се прикрепва, никакви предлози. Анфас означава анфас. Помолете фотографът да ви снима анфас и той ще ви заснеме.

Бог: с главна или с малка буква?
При думата БОГ всичко зависи от това, какво (или кой) имате предвид, в какъв смисъл произнасяте тази толкова кратка, но толкова важна във всеки един смисъл дума. Ако говорите и пишете за Бога като за единното върховно същество в различните религии, то трябва да пишете тази дума с голяма буква: Бог. Още повече, ако от думата „Бог“ в това значение се образува прилагателно, то и то трябва задължително да бъде изписано с главна буква: „Божествен, Божий“. В момента, в който се спуснем от високите небеса на грешната земя, преминаваме на ниво всекиднение, и това веднага се отразява в изписването на думата „бог“.
Спомнете си, колко често го споменаваме напразно, като казваме нещо от рода на „даст бог“ („да дава господ”), „не приведи бог“ („да не дава господ”), „слава богу“, „ей-богу“... Забележете, че тук не правим нищо лошо, това са просто устойчиви изрази, от които от много-много отдавна е изветрял свещеният трепет пред върховното същество. Тогава защо да пишем в тези съчетания „бог“ с голяма буква? Съвсем няма нужда. Нито бог, нито господ не започват с главна буква в устойчиви изрази, които няма пряка връзка с религията. Даже ако сте вярващ човек, можете да минете с малка буква в изразите „ей-богу“, „божествен вкус“...