На учителя с любов

Сашо - винаги усмихнат, готов да ти разкаже последните вицове или весели истории с български музиканти. Така ще го запомним приятелите му. На 61 години беше лъчезарен като младеж. Сякаш за него бе измислен изразът "душата на компанията". Веселяк, даряваше щастие на другите, но в личния живот то често му липсваше.
Големият музикант и педагог Александър Касиянов, роден на 29 януари 1951 г., ни напусна на 18 юли тази година. Поредната жертва на реформираната здравна система.
Получава инфаркт. Постъпва в болница.
- Музикант? Нямаш осигуровки? Утре те изписваме!
На третия ден му прилошава, отива отново в болницата - за да констатират смъртта...
Запознахме се на страхотен купон - 55-ият рожден ден на Иво Папазов. Ибряма празнува сред тесен кръг ловни другари, в стопанство Буковец. Направи ми впечатление, че Сашо еднакво талантливо владее няколко инструмента.
- Сашо, на какво още можеш да свириш?
- На каквото ми сложат в ръцете...
И така прекарвахме незабравими мигове след ловна веселба. Сашо не беше ловец, но прекрасно се вписа в нашите среди. Обичаше мъжката приказка, а в ловно-рибарските бивалици и небивалици плуваше в свои води.
В Българското национално радио има записи на музикални произведения, в които Сашо Касиянов свири на всички участващи в изпълнението инструменти.
Артист, радиоводещ, шоумен с неподражаем хумор. Погледне дяволито: "Единствено вие ме разбрахте и то погрешно!" Имаше хиляди концерти на наши и световни сцени, но големият му творчески дух се развихри в Сливен. Обичаше града, макар да го наричаше на шега Ветроциганск. А и градът, и селата наоколо го обичаха. Често се шегуваха с него, че е регионална личност с национално значение. Твърдяха, че е оженил половината околия. Беше майстор на сватбения ритуал в духа на народните традиции.
Знаменателна е фразата му: "Добре, че са циганите, та пренесоха в тия трудни времена българската народна музика".
Последната забавна история, която ми разказа, звучи като виц, но си е чиста истина. Връщали се през пролетта от концерт в Каварна с Иво Папазов и оркестър "Тракия". Спрели до едно капанче да починат. След малко пристигнали ромски музиканти, автори на емблематичния кючек "Шест без десет". Видeли Ибряма и почнали да му правят салтанати. За да върне жеста, той ги похвалил:
- Браво бе, момчета. Голям кючек! Където и да отида, навсякъде ме карат да го изпълня. Ние го свирим от ла мажор, а вие откъде?
Момчетата не познавали нотите и се спогледали:
- Как откъде? От началото го свирим...
Сашо беше и дългогодишен преподавател в Музикалното училище в Котел. Сред учениците му са големи музиканти като Матю Добрев, Теодосий Спасов, Добри Йорданов и др.
Не мога да си простя, че пропуснах да запиша още толкова колоритни истории за творци и изпълнители на българска фолклорна музика, които Сашо можеше да разкаже!...
Сашо се гордееше с един есемес, изпратен му от Теодосий, който започваше така: "На учителя с любов..."

Б.Авт. През следващата седмица се очаква  общинският съвет в Сливен да вземе решение Александър Касиянов да стане посмъртно „Почетен гражданин на града