Кога, къде и как за нашата трапеза

Киро М. ИВАНОВ

Задавали ли сте си въпроса: кога, къде и как продуктите и храните, които ядем, са се появили по континенти и държави? Преди да проследим хронологията на нововъведенията за нашата трапеза, плод на географски и научни открития, извършени през хилядолетията преди и след новата ера, ще избързаме с отговора на въпроса: "Кога човекът е вкусил за пръв път сладолед?"
Сладоледът, който днес изкушава и детето, и стареца, е резултат на фантазията и таланта на кулинари от различни епохи и народи. През 62 г. от н. е. в древния Рим за императора Нерон за пръв път бил приготвен сладолед от лед и сокове. През VI век в Китай към този състав започнали да добавят мляко. А днешната рецепта води началото си от Франция (1769).

Ха, наздраве!

Вафлената фунийка е измислена през 1904 г. в САЩ. Пак там, роденият в щата Айова С. К. Нелсън, измайсторил шоколадовия сладолед и му дал името "Ескимо пай".
10 000 години преди н. е. човекът е започнал да яде хляб и да пие бира. Бутилирането на бира ни е известно от 1568 г.
6000 г. пр. н. е. са се появили сметаната и сиренето.
4000-3000 пр. н. е. императорът на Китай Шан Йен случайно открил напитката чай. Седял си човекът на сянка в градината на двореца и се наслаждавал на следобедната си чаша гореща вода (на него и на поданиците му не било разрешено да консумират нищо друго). Съвсем случайно няколко листенца от клончето над главата му се отронили и заплували в чашата. Императорът изпил до дъно течността в чашата и останал очарован от новото ароматно питие.
Масовата употреба на чая е от 2737 г. пр. н. е.

И днес - ритуално мачкане на гроздето с крака, както в стари времена

Виното, което пием, според откритие на американски археолози, е било известно поне 4000 г. пр. н. е. В съобщение на сп. "Джърнъл ъф аркеолоджикал сайънс" четем, че при разкопки на пещерен комплекс в Южна Армения те попаднали на изсъхнали останки от лозя и инсталация за мачкане на грозде и събирането на сока му за ферментация. Въглеродни тестове показали, че предметите са поне на 6000 години!
- Това е най-старата откривана винарна, с поне 1000 години по-стара от известните досега - заявява Грегъри Арешян от университета на Лос Анджелис.
Древните мачкали гроздето с крака, както става и днес на много места. Сокът се събирал в няколколитрово буре, закопано в земята и там ферментирал. Откритата инсталация била разположена до гробище.

Това са фабрични консерви, а само произведените от българите вкъщи достигат 300 млн. за една година

1500 г. пр. н. е. измислили шоколада. Блокчето - през 1849 г., а млечният шоколад - през 1875-а.
1000 г. пр. н. е. за първи път направили кисели краставички.
Тогава вече било известно, че жителите на Етиопия използват зърната на кафееното дърво като хранителен продукт, смесвайки го с мас. Предполага се, че за първи път кафето е употребявано в провинция Каффа, откъдето по най-популярната версия произхожда наименованието на напитката.
Арабските търговци пренесли семена на кафе и създали първата в света кафеена плантация на територията на днешен Йемен. Арабите нарекли тази напитка "кахва", в превод думата означава  безсъние (прогонваща съня). На това се базира втората по популярност версия за произхода на думата кафе.
Кафеени плантации, които отначало съществували само в Етиопия и Арабия, днес се намират в десетки страни на света. Проучванията показват, че осемдесет процента от възрастните на планетата пият кафе поне един път в седмицата. Масовата употреба на кафето би била невъзможна без приноса на много страни и народи: така например пенестото кафе (еспресото) се е появило за пръв път в края на ХIХ век и изчезнало от хоризонта чак през 1946 г., когато италианската компания "Гаджа" изобретила машина, която да го прави.

Спасение в горещините

Разтворимото кафе започнали да пият най-напред в САЩ; в Австрия първи започнали да сипват каймак и захар в чашките. Швейцарската фирма "Нестле" създала бързоразтворимото кафе през 1937 г. и го нарекла "нескафе". Днес в света има над 100 различни видове смески бързоразтворимо кафе.
500 г. пр. н. е. за първи път бил приготвен колбас.
490 г. пр. н. е. турците сварили първите макарони. Първата кулинарна рецепта на макарони със сирене или кашкавал е записана в 1367 г.
От IV век пр. н. е. е дошла до нас първата рецепта за салата от бял боб.
200 г. пр. н. е. започва култивацията на аспержите.
55 г. пр. н. е. за първи път е направена горчица.
В I век от н. е. световната кулинария се е обогатила с пирог, пица и тостове. Пицата, която днес ядем, се е появила в 1879 г.
През II в. за първи път е приготвено японско блюдо от ориз и морски дарове, наречено суши.
II-III в. - в Средна Азия и Закавказието започнали да отглеждат ориз, една от най-древните продоволствени култури, която се отглеждала в Индия няколко хилядолетия по-рано. В Европа оризът е пренесен едва в VIII век.
През VII век е създадена рецептата на прочутите корейски краставички ким-чи.
През ХIII век са измислени вафлите.
1411 г. се появява първата рецепта на прославеното сирене рокфор; век и половина по-късно - на сиренето камамбер. А Мари Харел или  нейната майка, или свещеникът, с когото заедно се укривали в началото на Френската революция, са ни оставили нова рецепта за сиренето камамбер, което мирише като чорапите на скитник, но се е превърнало в хит за нула време из цяла Франция.
През 1487 г. се появил хот-догът - "хлебче с кренвирш". Произходът на термина не ни е известен. Остава загадка кой и кога се е сетил да раздели хлебчето по дължина и да постави в него кренвирш. Кренвиршът бил горещ, мазен и мокър, поради което да се държи в ръка било неудобно. По това време съдове за еднократна употреба и хартиени салфетки липсвали. Продавачите на кренвирши проявили невероятна хитрост, за да накарат купувачите да вземат тяхната стока. Един от тях дори давал на хранещите се ръкавици за временно ползване. В 1860 г. акуратните немци започнали да продават кренвирша в комплект с късче хляб, а след това неизвестен изобретател се сетил да пъха кренвирша вътре в хлебчето, за да не пада на земята.
През 1495 г. започнали да правят мармелад.
През 1544 г. в Европа се появили доматите. Двадесет години по-късно - картофите. А индианците, живеещи в Андите, ги култивирали преди 7000 години! В онова далечно време картофите влезли в дневното меню и на перуанците. Последвали ги бобът и оризът в Индонезия. Чудно ни е днес, защо толкова дълго време картофите не са получили широко разпространение. В 1780 г. те намерили своето признание и в бедната Ирландия, чието население постоянно страдало от глад. Да казваме ли, че в картофите се съдържат много витамини и микроелементи. Освен това по добив от единица площ те осигуряват храна за много повече хора, отколкото всяка друга продоволствена култура.
1552 г. - във Франция, на пазара, се появило най-после киселото мляко, макар в Светото писание често да се споменава думата мляко. Според  легенда от библейски времена един ангел (той или може би тя) дал много кисело мляко на Авраам и очевидно това била причината за дълголетието му. Евреите и съседните им народи употребявали не само краве мляко, но и мляко от камили, овце и кози. До началото на ХХI век и ние бяхме прочути с киселото мляко и с лактобацилус булгарикус, от който днес японците правят истинско българско кисело мляко!
1610 г. - за първи път били изпечени гевреци. Единадесет години по-късно - пуканки. Последните получили широка употреба в началото на ХХ век, когато се появили кинотеатрите.
През 1683 г. за пръв път полският хлебар Кулиежиски омесил и изпекъл във Виена кроасан. Градът бил обсаден от турците, предвождани от Кара Мустафа. Когато ордите били разбити, оставили в града много кафе. Полякът отворил кафене и изпекъл множество от тези смешни, малки, сладки кифлички, за да отпразнуват виенчани победата. По-късно кроасаните станали хит в Европа.
ХVII век - в световното меню се появил кетчупът, изобретен в Китай, но без домати в него.
През 1739 г. американският религиозен проповедник Силвестър Грим станал автор на теорията, съгласно която всяко преяждане води до натрупване на излишни килограми, които са причина за поява на много болести. Бог наказвал тези хора. За да се избегне затлъстяването, Грим предлагал напълно да се откажем от употребата на месо и започнал да произвежда крекери от едро смляно брашно.
През 1756 г. измислили майонезата.
1798-а е годината, в която е открита позабравената днес газирана безалкохолна напитка лимонада. Във Франция и Англия започнали да продават вода с въглероден двуокис - тя наподобявала лечебните минерални води. Лимонадата се продавала най-напред в аптеките. Химиците успели да отделят от сока на лимона лимонена киселина, която влагали в напитката. Бутилирането на лимонадата започнало в 1835 г. Любопитно е да знаете, че лимоните били популяризирани в Европа от римляните 1000 г. пр. н. е. Те ги наричали "Ябълките на Меде" и ги използвали изключително за медицински цели - като противоотрова и за прогонване на насекомите.  
Век след появата на лимонадата, в 1896 г., аптекарят от Атланта, САЩ, Джон Пембъртън патентовал най-популярната днес в цял свят напитка  - кока-колата. Направил я от екстракт от орехи, захар, кафе, листа от кока (с предварително извлечен кокаин), и зеленчукови екстракти. Няколко месеца след това неговият помощник добавил малко газирана вода, която направила напитката по-поносима. Тя вървяла много добре на пазара до момент, когато решили да променят рецептата. Стигнало се почти до нова гражданска война в Америка и компанията била принудена да се върне към старата рецепта. Всички имитации били низвергнати чрез разработването на доста смахнатата бутилка, чиято форма напомняла формата на ореха.    
През 1810 г. е изобретена консервната кутия, една новост, която довела до световен бум в хранителната и военната индустрия. Знаменитата фраза на Хлестаков - "супа в канче, направо от Париж, доставена на парахода", е посветена на консервата. Британският търговец Питър Дюран патентовал консервената кутия. Първата фабрика за консерви е открита в 1813 г., а машината, която позволява да се автоматизира процесът, била изобретена в 1846 г.; ножът за отваряне на консерви - в 1858 г.
От края на ХIХ век европейските държави започнали да отчитат запасите от консерви като стратегически, наред със запасите на барута, патроните и военните униформи.
В Гленливет през 1823 г. била построена от монаха Джон Кор първата спиртна фабрика за уиски - три века след първата дестилация на най-жадувания алкохол. Този типичен шотландец запазил рецептата си в тайна, макар монашеският живот да е символ на себеотрицание!
Марсилската рибна супа буайбес през 1830 г. получила признанието "крал на супите". Рецептата й включва десетина вида морски риби, около килограм живо тегло за една порция, понякога с добавки от плодове и зеленчуци (домати, лук, чесън, портокали, шафран, канела, карамфил и др.).
За първи път е направено желе през 1845 г.
Американският милионер Корнелиус Вандербилд и готвачът на големия вигвам "Лейк Хауз Хотел" в Саратога-спрингс, индианецът Джордж Кръм,  откриват през 1853 г. картофения чипс. Вандербилд отседнал в хотела, където работел Кръм, и си поръчал пържени картофи. Те били дебело нарязани и недобре изпържени. Милионерът върнал порцията след първата хапка. Кръм, за да излезе от конфузната ситуация, нарязал много тънко картофите, изпържил ги в голямо количество олио и ги посолил. А Вандербилд изпаднал във възторг от хрупкавия чипс. Първият човек, който започнал да произвежда чипса "Саратога" в Британия, бил Франк Смит.
1868-1870 г. - виновник за появата на маргарина бил Наполеон Бонапарт. Кой знае защо той организирал състезание за намиране на заместител на маслото за храна на "не особено проспериращите класи", както определял бедните. Иполит Меге-Морие решил, че всичко, което кравата може да прави, той, французинът, би могъл да го направи по-добре. 
Смесил бъбречна лой, обезмаслено мляко, кравешко виме, свинско шкембе и сода бикарбонат. Така получил маргарин. Четиридесет години по-късно производството му преминало върху основата на зеленчуковите масла.
През 1871 г. е съставена рецептата на говеждо по строгановски (Бьоф Строганов).
1879 г. - получен е захаринът, първият от безчислените продукти, призвани да заменят някой от "вредните" компоненти като захарта или мазнината. Оттогава се е зародила индустрията за отслабване: започнало е производството на особени храни, водещи до намаляване на излишните килограми. В САЩ през 1977 г. захарта е била призната за канцерогенна, но в 1996 г. е реабилитирана отново.
В 1924 г. били пуснати на пазара първите замразени продукти, ознаменували началото на индустриалните полуфабрикати.