Фанат и фанатик

Марина Корольова

 
Две думи-близнаци! Толкова си приличат, че почти са неотличими една от друга, но по значение са съвсем различни. И до сега много често ги бъркат, макар самите „фанаты” (фенове, запалянковци – б.пр.) сигурно се обиждат, когато някой случайно ги назове фанатици. Пък вероятно и самите фанатици едва ли биха искали да бъдат поставени на равно с някакви си там неизвестни фенове.
Авторът на „Речника на модните думи” Владимир Новаков напомня, че в края на шестдесетте години новата тогава дума „фанат” е била почти тъждествена на привичната „фанатик”. Фанатик е човек, който до безумие (до фанатизъм!) е предан на своята религия, вяра или някаква идея, нещо важно за него. Можем да назовем фанатик както жестокия свещенник, който изпраща еретиците на кладата, така и учения, който денонощно седи в лабораторията си, опитвайки се с всички сили да постигне нужния резултат.
Ако вземем революционерите и терористите, които редовно са хвърляли бомби по царете и генерал-губернаторите, те също са били фанатици.
Съкратената форма „фанат” (‘фен’) е изпълнена със съвсем друго съдържание. Тази дума според речниците означава предан почитател на някой или на нещо (личности или вид спорт). Всъщност така по принцип наричат само спортните запалянковци и почитателите на поп- и рокизпълнители. Може да има фенове на „Спартак” или „Зенит”, както и фенове на Майкъл Джексън, Мадона или Филип Киркоров.
Но както и да се мъчим, няма как да прикачим думата „фен” към хора, които страстно се увличат, да речем, от класическа музика или, например, авторски песни.
Въпросът е: защо това е така?
Както предполага Владимир Новиков, цялата работа е в това, че феновете избират кумирите си подражавайки на другите хора: всички тичат и те хукват, надпреварвайки се, тук няма какво да размишляваме и премисляме. Както и да е, думата „фанат” се използва в определени области – спорт, поп- и рокмузика, както и други развлечения.
Що се отнася до езика, двойката „фанатик-фанат” напомня друга двойка думи: „зонтик-зонт” (чадър). Ако помните, отначало в руския език идва холандската дума „зонтик” (zondek), която с времето се превръща в „зонт”. Същото е и тук: фанатик идва от полската fanatyk, която води началото си от латинската fanaticus (обезумял). И чак след това се появява думата „фанат”! Впрочем, процесът на съкращаване на думата продължава – вече имаме на руски и „фаны”. Междувпрочем, тази думичка не е толкова заплашителна, като „фанат”. Даже е симпатична!