Ти ли беше, брате...

Хайредин е една от двете селски общини, заедно с борческия Борован, във Врачанска област. Слави се със своята богата и дълголетна история и с природната си хубост. Може много да се разказва за това уникално село, чиято територия обхваща китните поля на Златията и левия бряг на легендарната Огоста. Най-малко е по броя на жителите между останалите 10 общини, но има знаменити легенди за прошумелия живот и историята и славата на това борческо село.
Когато дойдете тук, ще се удивите на оригиналния паметник в отлично благоустроения площад, издигнат в памет на певеца на Дунавската равнина Васил Воденичарски, загинал като партизанин с четиримата си другари Лазар Драйчев, Дафинка Чергарска, Петър Костов, Стефан Лаков и ятаците Горан Буждански и Цоло Върбанов, край с. Липница в кървав бой с фашистките злодеи. Бе обаятелен и смел борец, талантлив словотворец и неустрашим в жестоката и драматична борба за извоюване на нов и справедлив живот. Хайрединчани отдават всяка година на 12 януари почит за дръзкия му и вдъхновен живот и за талантливото литературно творчество. Заедно с този несрещан другаде в района архитектурен паметник, останаха да сияят и да радват книгите на твореца: "Равнината тръпне" (1939), "Искри" (1940), "Земя и хляб" (1940), "Избрани разкази и репортажи". През 2014 г. бе отпечатана богато съдържателната и емоционална книга "Звезди над равнината" с избрани творби. В тези книги литературните творци с голямо вдъхновение разказват за незабравимия Васил Воденичарски - безсмъртен певец на Дунавската равнина. За героичния му живот поетът-партизанин от с. Джурилово, кръстено на негово име, Иван Нивянин пише:
Ти ли чукна! Ти ли беше, брате!
Чуй под звездното небе
духна топъл вятър,
разлюля нивята
и се смуши като куче
в тъмното поле.
Аз те чаках много...
Ти не се обади.
С трепет и тревога
в росните ливади
тръгнах
да те търся снощи.
Теб те няма още...