Достойна личност на възрожденски Батак

Стефчо КИРИН

Над историческия небосклон на възрожденски Батак светлеят много имена от различни епохи на неговото развитие. Сред тях се откроява личността на Ангел Петров Горанов (1858-1924) потомък на хаджи Горовия род. Роден и израснал в задружното семейство на водача на Априлското въстание в Батак Петър хаджи Горанов и на мъжествената батачанка Марга Горанова.
Ангел Горанов, 18-годишен, е ученик в Пловдивската гимназия. За председател на комитета по подготовката и провеждането на въстанието е избран баща му, а за секретар неговият син Ангел. Лично участва не само в комитета, но и преживява героизма и трагизма на въстанието, което описва по неповторим начин, като оставя единствения автентичен и цялостен документ за следващите поколения. След ужасите и погрома на въстанието, заедно с няколкостотин батачани, семейството на Петър Горанов разкъсва обръча на освирепелите турски орди и се спасява от гибел.

След освобождението Ангел Горанов завършва гимназията в Пловдив и заминава за град Николаевск - Русия, където го изпраща Баташката община заедно с Найден Геров да следва право. Там сключва брак с Ганка Ренкова от Казанлък, която следва медицина, също представителка на общината. Когато се завръщат в България, той е избран за член на Пазарджишката окръжна постоянна комисия, през 1881-1882 година е околийски съдия в Пещера. За няколко месеца е адвокат в Карнобат. От средата на 1884 г. се установява в Бургас, като адвокат със собствено писалище.
Семейната и социалната среда, в която израства Ангел Горанов, оказва влияние върху оформянето на неговата личност и определят революционната му насоченост. С всеотдайността и патриотизма на априлци от 1876 г. се впуска в кипежа на народните стремления за съединение на Източна Румелия с Княжество България, в безкомпромисна борба срещу гробокопачите на България, за тясна  и вярна дружба с Освободителката Русия. В развихрилите се политически борби застава на страната на русофилите. Съратник на Константин Величков, заедно с когото присъстват на срещата на представителите от всички околии от Източна Румелия, състояла се на 13 април 1880 г. в Сливен, координират борбата си за съединението на България. Установил се неслучайно като адвокат в Бургас, той се проявява като прогресивен общественик, изявен публицист, мемоарист и писател. На поставените цели служи основаният от него седмичник "Бургаски вестник", който започва да излиза на 20 юли 1885 г., и става първият редактор и основател на бургаската журналистика. Той е свързан и се смята за душата на бунта на русофилите в бургаския гарнизон през октомври 1886 г. срещу пропагандната политика на Стефан Стамболов и Петко Каравелов. Бунтът се ръководи от прославения в Освободителната война капитан Кишелски, капитан Набоков и други русофили. За малко дни Ангел Горанов е избран за председател на "временното правителство". Бунтът бил потушен бързо и без кръвопролития. Ангел Горанов, Костадин Попов и капитан Набоков успяват да избягат в Турция и да се спасят от бесилото, на което увисват другите участници в бунта. Емигрирал в Русия, Ангел Горанов две години е слушател в Одеския институт по право, където задълбочава познанията си. Заедно със своите братя там замисля историческия си очерк за въстанието и клането в Батак.

Малко по обем, но с голяма историческа стойност и познавателно значение е литературното наследство, което оставя Ангел Горанов. В издателството на видния батачанин Драган Мачов е издаден историческият му очерк "Въстанието и клането в Батак" (1892 г., преиздаден през 1895 г.) под псевдоним Бойчо. Тази книга Драган Мачов изпраща на Иван Вазов. Автор е и на едно друго произведение "Жертва на предразсъдъка", 1895 г., както и на три учебника по отечествена география за основните училища.