Роден край
Дядо Йоцо и днес гледа
Разходка до Очин дол - най-високото село във Врачанския край
/ брой: 74
Подготви Илия БОРИСОВ
Когато човек дойде в това живописно разпростряло се в края на Врачанския балкан и на границата между Врачанска и Софийска област село, остава радостно възхитен от необгледните му красоти. Сред рътлините на планината се е извишило на 650 м височина и жителите му се радват, че е най-високото място сред останалите 114 села във Врачанска област. Намира се в близост до гр. Мездра и е на 26 км от областния център. От железопътната спирка на гара Левище, в Искърския пролом, е на около 5 км. В по-ново време се слави с привлекателно оформящия се природно-туристически комплекс, в който от десетина години в сияйна красота и блясък се извисява уникалният паметник на Дядо Йоцо от Вазовия разказ "Дядо Йоцо гледа".
Това, запокитено далеч от оживените селища в този край, село е уникално с дивната си земна красота и по думите на големия поет планинар Ламар най-добре ни подсказва и говори, че "Природата и човекът са се слели в едно съзвучие. Човекът е иззел от природата цялата й благодат и без нея той е немислим."
Очин дол има богата история. Днешното му име се споменава от 1453 г. Било е димур с 32 домакинства. Говорят, че името му означава "да вижда всичко и добре с очите си". Историкът Богдан Николов от Врачанския музей преди години проучи любопитни подробности за миналото на Очин дол. На километър и половина път от днешното село е имало три надгробни могили. Местните поселници ги наричали Трите буки. Твърдят, че са от времето на траките. Открити са останки от антично средновековно селище. През годините на турското владичество жителите му били принудени да се местят няколко пъти в местностите Пресветица, Манастирище и Мирово селище. Не ги пожалила и връхлетялата чумна епидемия.
В средата на отминалия ХХ в. имало немалко обитатели на разпръснатите в колибите и къщите в заселените места на Гнойнище, Лопушака, Лимчище, Меча бара, Миньовци, Падината, Ценов трап и Синьовете. В тях живеели предимно стари хора. Това сега е само мил спомен. Днес спътник на Очин дол е само махала Реката, на 6-7 км от селото.
В Очин дол винаги са живели именити и стойностни хора. Един от тях е популярният в този район краевед Димитър Димитров. Обаятелен човек, обичащ с истинска почуда родното си село, където преминава животът му. Преди десетина години той старателно проучи миналото, като написа документалната книга "Очин дол - живописно село във Врачанския балкан". След това сътвори и втора книга за селото.
Сред известните местни люде е изтъкнатият родолюбец Огнян Петров. Преди години с подкрепата на дългогодишния кмет на Мездра Иван Аспарухов той стана инициатор на идеята в околностите на Очин дол да се оформи природно-възродителен туристически кът в прослава на Патриарха на българската литература Иван Вазов, бродил по тези места и оставил великолепни творби. Събрани бяха много парични дарения, с вложенията на които сега се издигна великолепен паметник на Дядо Йоцо. Сладкодумно говорещите екскурзоводи припомнят на посетителите думите на Вазов: "Пътниците, изправени на прозорците на вагоните да гледат живописните завои на пролома, съгледаха учудени на един рът отсреща, че стои един човек и им маха с шапка. Това беше дядо Йоцо. Той поздравяваше по този начин нова България."
Всяка година в новообособения туристически комплекс, ширнал се на 2600 кв.м площ в планинското землище на Очин дол, се провеждат фолклорни празници "От Тимок до Вит". В песни, стихове и сладки спомени оживява далечното време на 1901 г., когато Иван Вазов е написал "Дядо Йоцо гледа" и "Баба Илийца", както и 48 емоционални стихотворения, побрани в забележителния поетичен свитък "Скитнишки песни".