Тук пипа женска ръка, отдадена на Бога

Илия БОРИСОВ

Голям и значим с непомръкващата си слава от столетия е Клисурският манастир - най-забележителен сред петте манастира във Видинската епархия. Намира се сред ненагледните с красотата си природни места в разкошната долина на река Врещица, популярна като приток на легендарната Бързия. Основан е през 1240 г. и в първите дни на жестокото турско робство не един път е ограбван и опожаряван. Оттогава е останало и зловещото му име - Пустно манастир. Намира се между град Берковица и курорта Вършец. На няколко десетки километра е от столицата София, в близост до областния град Враца. Над него се ветреят скалите на връх Тодорини кукли. Най-близко е до кръстопътното Петроханско село Бързия, което до 1950 г. носеше името Клисура. Бил е популярен някога с името Врещецки - кръстен на минаващата наблизо планинска река. Заедно със старинния Черепишки манастир, той е най-популярната света обител в Северозападния край. Природен бисер е сред Берковския Балкан.
В това привлекателно религиозно място винаги има голямо стълпотворение от хора - млади и стари, църковници и любители туристи. Те идват тук да се нарадват и насладят на чистия въздух и да преживеят очарованието на рядко срещани манастирски красоти на друго място. Разказват се какви ли не легенди. Манастирът е бил през изминалото време убежище на родолюбиви и патриотично настроени хора. След като било разгромено Чипровското въстание от 1688 г. много борци се укривали в потайните и скрити от вековни дървета места. Хората от знаменитото с природните си забележителности село Клисура се грижели най-добре и не един път възстановявали светата обител след разрушения и опожарявания.
Дошъл тук, човек научава любопитни и трогателни неща от летописа, изписани в книги, брошури и много статии. Манастирите по онова робско време са били сигурни убежища на смелите хора, дръзнали да се борят за свобода и по-добър живот. Знае се, че най-голямата трагедия светата обител преживява на 24 май 1862 г. На такъв паметен ден и празник на такова популярно място се събират много хора - млади и стари, със семействата си от близките села. Местният злодей и кървав управник Юсуф бей с глутница похитители нападнал манастира и по негова заповед били избити повече от 120 човека - мъже, жени и деца. Възстановяването на разрушения манастир започнало през 1869 г. Няколко пъти църквата и сградите били построявани в това паметно и религиозно място. То продължавало да привлича стотици хора от различни места на Берковския район и страната. През изживените дълги конфликтни и драматични години манастирът носи святото име на братята Кирил и Методий. Прославял е безсмъртното им духовно дело.
Тук научаваме, че в сегашния си вид манастирът е оживял до 1869 г. До 2008 г. е познат като мъжки манастир, след което става действащ девически манастир със седем предани на Бога монахини. Много интересни неща може да научи човек и в скромно уредения музей.
Нека се знае, че от 2009 г. с активната подкрепа на отишлия си от живота Видински митрополит Дометиан Клисурският манастир е включен в нашумелия проект "Красива България". Оттогава се разгръщат редица инициативи за благоустрояването му и за оживяване на религиозния църковен живот. Тук ще видите отлично поддържан двор, осеян с цветя и дървета, ще се впечатлите от великолепно построени няколко жилищни сгради, ще се възхитите на осенените в красота два храма. Манастирът разполага със собствено земеделско стопанство и предлага добри условия за пребиваване на гости през цялата година. Няма сезони - от ранна пролет до късна зима, портите са широко отворени. Навсякъде и във всичко личи, че тук пипа женска ръка, отдадена на това знаменито природно място, щедро дарувано от безсмъртната природа и от родната ни българска земя.
Освен природните и живописни хубости и красоти в манастира може да научите любопитни подробности за заниманията на монахините и изпъстрените с привлекателност загадъчни и оригинални уникални икони. А така също да се насладите на природното чудо - Берковския балкан, с потънали хубости град на библейския творец Йордан Радичков, както и на разположения в близост Петрохански проход и стръмния скалист връх Ком.