Родолюбиви българи ни завещават своя дух

Христо Черняев

Сред литературоведите и литературните критици, както и сред научните дейци, Николай Димков има доказано през годините свое независимо перо, което се характеризира с вглъбена творческа оригиналност и естествена мъдра проницателност. И тъкмо това обуславя неговите успешни осъществявания в няколко жанра на литературата и науката. Той е даровит литературовед, но същевременно е и ведър колоритен лирик, и задълбочен естет и есеист, и сладкодумен мемоарист, и литературен изследовател. И в съвкупността на всички тези творчески насоки впечатлява неговият изискан и многобагрен стил, осветен от лъча на една безкрайна и естествена балканджийска искреност и много българска високосна одухотвореност.
Професор Николай Димков не е от шумните писатели и научни деятели, но неговият самобитен творчески труд безспорно му очертава неизменна духовна територия, топла от излъчванията на стотици негови монографии, студии, изследвания, мемоари, есета, съкровена лирика, която има свой особен блясък. В различните години тази духовна територия Николай Димков е въдворил в книгите си "Бачо Киро. Живот и дело", "Добри Войников - журналист и публицист", "Възрожденският Шумен", "Българското възраждане. Литературни студии и портрети" в три тома, "Рецепция на българската поезия в сръбския периодичен печат до Първата световна война", "Гостилница в миналото и сега" (съвместно със съпругата му Гинка Димкова). Както виждаме, творческият афинитет на Николай Димков се характеризира с дълбокото му преклонение към Българското възраждане и към творците възрожденци от далечното и по-близкото минало, благодарение на което се появяват и книгите му за първия ни любовен поет Янко Дряновец, за Рачо Стоянов, за Стефан Руневски, за Атанас Смирнов, за Дряново и дряновския край... А като ръководител на катедра по българска литература в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски" той е главен редактор на списание "Любословие" и основател на литературния клуб "Боян Пенев".
Четейки творбите на проф. Николай Димков, винаги съм имал усета, че те са особено ценни с фактологическите си архивни нюанси. И което е самата истина, Николай Димков стои на видно място сред авторите, които боготворят архива. Това е негова отличителна творческа черта, което способства за колоритността и пълнокръвието на историческите му писания. Неслучайно в едно свое интервю в периодиката, озаглавено "Българинът няма усет към архива", Николай Димков споделя: "Ако започна сега живота си (...), ще се занимавам с архивите много по-пълно." И продължава: "Тази книга, която излезе онзи ден, "Свети Климент, епископ Български", съм я писал над 20 години. Събирал съм материали неотклонно... Аз съм остарял и израснал в архива. (...) Като седна, мога да работя 10-12 часа, без да изляза от стаята. Забравям за всичко наоколо."
И така, вслушан в гласа на миналото, Николай Димков напоследък създаде и своята мемоарна повест "Шепот от детството". Освен това той е даровит лирик и автор на стихосбирките "В края на есента", "Циганско лято" и "Завръщане в Дряново". Но това е друга тема.
...За детските години са писали мнозина, но малко неща се помнят. Николай Димков е от редките писатели, които творят по един естествен начин, което им е унаследено, умеят да възсъздават същинската атмосфера на събитието, както и същинския мирис и цвят на предметите или местата, които визират. То е така, защото той ги носи дълбоко у себе си и отдалечеността от тях усилва насъщните им свойства. Разбира се, обяснението в случая е не в някакво външно търсене на ефекти, а в породената дарба на автора, която често действа магически на читателя. С това си обяснявам захласа, който обладава един читател като мен, когато чете "Шепот от детството", както и други творби на писателя.
В "Шепот от детството" старопланинските гори, ручеи и припеци не са просто гори като навсякъде. Но те са гори със свой особен дъх и мирис, както на отделните дървета, така и на ветровете и затишията в тях. В неговите фрагменти от "Шепот от детството" вечната планина и човекът са се всмукали един в друг, нещо, което не се променя. Точно това няма име, но то е изконно и целомъдрено, насъщно и съкровено за Балкана и балканджията. За това свято взаимство Николай Димков вади корени както от фолклора, така и от днешния ден на старопланинеца. И през фината призма на всичко това и ние виждаме както романтиката на едно бедно, но духовно богато детство, така и срамежливите погледи и чувства на първите любови, и грижовните безсъния на майки и бащи, и благата учителска ръка, и осенените от духа божи миряни в църквата на това благородно селище Гостилица. Виждаме и скромния, но ученолюбив и даровит Николай Димков, който вече като отраснал момък дели дни и приятелство в Дряново с големия иконообразен поет и общественик Атанас Смирнов. Виждаме и Дряново, дало будни мъже и строители на майка България - това орлово гнездо в Балкана.
Не искам да преразказвам "Шепот от детството", но всичко, което споменавам, е навеяно от тази емоционална повест-изповед. В нея с постъпките, с благородните си навици и обичаи съвсем обикновени хора имат обаянието на легенди. И не мога да не спомена за голямото приятелство на Николай Димков с оня поет-легенда в Балкана Атанас Смирнов, за когото казва: "С него измислихме "Поезия и песен на Балкана", един творчески празник, който успешно продължава и в наши дни."
Все в този ред на мисли с радост искам да споделя, че наскоро Димков ми изпрати книга 5 на сборника "Дряново и дряновския край", на който той е и съставител, и редактор. Това също е едно рядко срещано значимо дело. В книга 5 на сборника са включени автори като Атанас Смирнов, Денчо Марчевски, Николай Димков, Гинка Димкова - преподавателка по български фолклор в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", авторка на книгата "От едно гърло два гласа". Включени са също имена като Тодор Попов, Димитър Стефанов, Илия Пехливанов, Генчо Витанов, Петър Чолов, Цанка Койчева и др. Там ще срещнем изключително интересни материали за историята и за жилищната архитектура на Дряново през Възраждането, за дряновските родове, за боевете в Дряновския манастир през 1878 г... И трябва чистосърдечно да кажа, че няколко от поместените материали ми напълниха душата - това са писмата на поета Атанас Смирнов до Николай Димков, "Моите информаторки - певиците от с. Гостилица" от Гинка Димкова, "Спомени за композитора Тодор Попов" от Цанка Койчева. А литературният портрет за Рачо Стоянов е осъществен по един аргументиран и блестящ начин, където Николай Димков разглежда автора на "Майстори" предимно като поет. И там се цитира стихотворението на Рачо Стоянов "Войнишка песен", писано по време на участието му в Първата световна война, от което потръпваш. То е кратко:

Кога отиваш към Солун,
ще видиш много гробове.
Не питай кой е моя -
един от тях е мой.

Кога отиваш към Солун,
на всеки гроб се поклони.
Във всеки гроб юнак почива
и аз съм между тях.

...Бих нарекъл студията на Гинка Димкова "Моите информаторки - певиците от с. Гостилица" превъзходна. В това значимо изследване авторката като че е успяла да обожестви българската народна песен. Тя пише: "Девойката виква и запява "Ут идно гърлу два гласъ,/ ут идин изик две думи". Това е то, което е характерно за народните ни песни, изпълнявани от високодаровити самородни таланти. И как не, когато и народният гений е създал такива шедьоври, както пише авторката:

Двама влюбени ще се забравят:
Кога Дуньвъ присъхни
урачи да гу разурът,
със лози дъ гу посъдьът;
лозиту грозди да руди,
гроздито вину да стани -
да пием дъ съ напием,
тугавъ шъ съ зъбравим.

Гинка Димкова спира вниманието си най-вече върху народните певици от с. Гостилица, Дряновско, като ни ги представя с кратки бележки. Дълбоко в паметта ми се е врязала народната певица Иванка Димитрова Нешкова, за която авторката пише: "Интересна е жътварската й балада "Басира се със свекър и свекърва". Марийка се обзалага да пожъне за един ден нивата, която са орали шест дни. Тя спечелва баса с Божията помощ:

Кът съ нънъзат убърнъ,
ангели снопи влачеха,
Господ й снопи клъдеши,
кушута дите кърмеши.

Друг интересен материал в "Дряново и дряновския край" е животописният портрет на големия композитор Тодор Попов от Цанка Койчева. Той е написан с обич към песенното дело на композитора и сякаш е изпят на един дъх.
И всичко това е минало през погледа и душата на съставителя на сборника Николай Димков - един радетел и достоен син на своя роден край. Надниквайки в дълбоките пластове на народните ни корени, той всъщност израства в съзнанието ни като един страстен и мъдър родолюбец и народовед.
...Казах ли всичко за творчеството на писателя Николай Димков? Не. А и не е необходимо, защото и неспоменатото достолепно и неповторимо е изразено от тънкото перо на този кореняк балканджия.