93% от българите приемат езика като символ на идентичност

За 93% от българите езикът е основен елемент на националната ни идентичност, показва първото в България представително изследване на отношението на съвременната езикова общност към въпросите на книжовния български език. То е осъществено от екип от три научни институции в рамките на две години от Института за български език на БАН. 

Учените установяват, че анкетираните 1000 пълнолетни българи не само не се отегчават да отговорят на 38-те въпроса в анкетата, но дори изказват удовлетворение, че е потърсено мнението им за нещо наистина важно. Запитаните посочват като много важна функцията на книжовния български език като средство за общуване. Днес той има по-скоро разграничаваща, отколкото обединяваща функция. Според анкетираните владеенето на книжовния език е критерий за разграничаване между "грамотни" и "неграмотни".

В проучването се обръща внимание, че за 1 на сто от хората, които сами се определят като "живеещи в мизерия", въпросите, свързани с езика, не са от значение. 

Анкетата показва, че повечето българи имат търпимост към грешките на околните и рядко им правят забележки по отношение на книжовната норма. Затова пък взискателността към устната и писмената изява на публични личности, политици и журналисти е голяма. Увеличава се търсенето на научни източници за справка по затруднителни случаи на употреба на някои думи и изрази и това прави належащо създаването на интернет платформа от езикови ресурси, коментират учените.