71% от българите искат разследване на корупцията, но едва 3,4% биха подали сигнал

Корупцията на най-високо политическо ниво трябва да бъде разследвана, смятат 71% от българите. 63 процента искат разследване на корупцията в местната власт, а 59 на сто - в централната администрация. Това показват данните от изследване на "Алфа Рисърч", представено днес от Боряна Димитрова. съществена система на държавата незасегната, коментира социологът по време на кръгла маса по темата. Тя добави, че основният заподозрян е политическата корупция.

В същото време едва 3,4% от българските граждани са готови безусловно да подадат сигнал за корупция. Срещу тях застават 33%, които заявяват, че не биха подали сигнал.
На първо място като мотив за отказ от подаване на сигнал гражданите признават страх от негативни последици в личен и професионален план - 33%. На второ място се нарежда недоверието в институциите и съмнението за корумпираност на самите длъжностните органи.
25% са убедени, че е трудно да се докаже корупция, също толкова смятат, че нищо не може да се направи.
Същото изследване откроява обаче феномена, че само 1% приема за нормално да се даде подарък като благодарност за свършена работа.
Това означава, че има голям потенциал за антикорупционно влияние сред обществото, за да се противодейства на корупцията като обществена нагласа - относително голям процент от българите декларират способи, с които те се противопоставят на корупцията - да откажат плащане на подкуп - 36%, гласуване за некорумпирани, участие в граждански организации и протести - 20%.
Също 20% декларират, че биха подали сигнал до медиите или да бойкотират на корумпиран бизнес.
Боряна Димитрова коментира данните и за оценката на корупцията в общественото мнение, което показва, макар и за пореден път, страшната констатация, че не остава съществена система на държавата, която да не е посочена като засегната от корупция.
Над 50% от гражданите изброяват до 10 сфери, които считат за дълбоко корумпирани, 68% посочват между 6 и 8 такива.
Според 40-49% считат, че няма смисъл да се подава сигнал за корупция, тъй като ще последва отказ за разследване.
24% заявяват, че биха сигнализирали медиите - този процент е най-висок и гражданите виждат осигуряването на публичност на корупцията, като начин да се осигури натиск върху институциите.
Едва 20% биха се обърнали към полицията, а още по-малък процент - 14,5 на сто - към Антикорупционната агенция.
Още по-надолу в тази своеобразна класация на доверие сред институциите стои прокуратурата - 10% биха подали сигнал. С малко по-голямо доверие от 10.2% се ползват инспекторатите или съответните контролни органи. Граждани също посочват институции като президентство или министерство, където биха подали сигнал за корупция, въпреки че те нямат никакъв ангажимент към този феномен.
Хората с по-високо образование, в активна възраст, от столицата и от големите градове отбелязват с 5-10% по-висока чувствителност по тези теми.
Корупцията в България се възприема като масов феномен, като обща социална структура на нагласите. Голяма част от българското население мисли сходно по тази тема, коментира още социологът.