64% от българите не одобряват данъка на Москов

64% от пълнолетните българи не одобряват въвеждането на нов данък върху храни и напитки с определено съдържание на захар, сол и мазнини, сочат данните от национално представително проучване на TNS. От анкетираните 80% са на мнение, че потребителите трябва сами да избират кое е вредно и кое е полезно за тях и едва 9% смятат, че ползите от евентуалното въвеждане на такъв данък, ще са повече от вредите и той ще допринесе за по-здравословни навици. Повечето от анкетираните са на мнение, че въвеждането на данък, оскъпяващ продукти, консумирани от мнозинството българи, е неприемливо при нивото на доходи у нас, а повишените цени ще стимулират хората да купуват по-евтини, но не непременно  по-здравословни продукти. Едва 26% от запитаните вярват, че парите, събрани от новия данък, ще бъдат инвестирани по предназначение.
Този данък може да има фискален ефект, но не и здравословен, категоричен е д-р Илко Семерджиев, бивш здравен министър. Той смята, че не с по-високо данъчно облагане на храни с повече сол, захар, кофеин и растителни мазнини, а чрез балансирано хранене може да бъдат променени навиците на българина. Имаме заявени добри цели, които обаче не могат да се изпълнят по начина, по който се предлагат, убеден е медикът. Данъкът би бил безсмислен, защото приходът е почти равен на разхода за него, смята Семерджиев. По думите му нито в бюджета на НЗОК, нито в държавния бюджет за 2016 г. има заложени приходи от данъка. Той обясни, че единствено бюджетът на министерството за административни разходи за 2016 г. е увеличен с 1,7 млн. лв, а парите за профилактика, промоция, диагностика и лечебни дейности са намалени, обясни Семерджиев. Той коментира, че "този данък се предлага, без да сме имали такава оферта нито от ГЕРБ, нито от РБ, още по-малко от ДСБ преди изборите". Не е спазен Законът за нормативните актове, идеята не е обсъдена във Висшия медицински съвет, не е направена оценка на въздействието, няма съгласуване с министрите на финансите, на икономиката, на земеделието, категоричен е Семерджиев. Опонира му специалистът по хранене проф. Стефка Петрова, която защити тезата, че данъкът не може да бъде решението, но е част от обща политика за промоция на здравословните храни. По думите й доказано е, че фискалните мерки помагат за ограничаване потреблението на нездравословни храни. Проф. Петрова призна, че пари за превенция на заболяванията у нас почти няма.
Според директора на Института за пазарна икономика доц. Красен Станчев законопроектът широко отваря вратата за корупция. По думите му предлаганият данък "вредни храни" е най-лошата данъчна идея от 1879 г. насам. Станчев припомни, че приходи от предлагания данък не са предвидени и в тригодишната бюджетна прогноза до 2018 г.