52% от работодателите ще съкращават работници

Анкета на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) сред нейните членове показва, че 52% от членовете й обмислят през 2024 г. да намалят броя на заетите в предприятията си. Само 19% са тези, които посочват, че ще наемат нова работна ръка. В същото време всяка втора анкетирана фирма е посочила, че през 2024 г. ще увеличава възнагражденията на заетите.
80% очакват продажбите им да намалеят или да останат на нивото от тази година. По отношение на финансовия резултат 43% от анкетираните смятат, че през 2024 г. той ще е по-нисък от този през 2023 г., а само 24% са оптимисти за по-добри печалби. Освен това четирима от 5 от анкетираните предприемачи очакват износа да намалее или да остане без промяна. Показателни са и очакванията, свързани с инвестиционната активност - само 26% планират по-големи инвестиции.
АИКБ предупреждава, че и през 2023 г. българската икономика ще реализира по-нисък икономически растеж. Причината е по-слабата стопанска и инвестиционна активност в България и в държавите, които са основни търговски партньори на страната ни. Неблагоприятно влияние оказва и повишаващо се общо ценово равнище, както и увеличаващите се лихвени проценти. Според АИКБ нарастването на брутния вътрешен продукт на страната през 2024 г. ще е между 1,5 и 2%.
Резултатите от анкетата на АИКБ показват, че 3-ма от 5-ма анкетирани членове на АИКБ смятат, че през 2024 г. минималната работна заплата и максималният осигурителен доход за страната не трябва да се променят и да останат съответно 780 лв. и 3400 лв. Един от петима анкетирани смята, че МРЗ трябва да бъде повишена до 933 лв., а максималният осигурителен доход - над 3400 лв. и също един от петима смята, че МРЗ трябва да бъде повишена, но с по-бавен темп, до нива между 780 и 933 лв.
В препоръки към правителството и парламента относно изготвянето и приемането на Бюджет 2024 АИКБ подчертават, че е погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика и чрез намаляване на данъчни ставки. Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намелените данъци се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане, казват от АИКБ. И дават пример - 100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв., но и те купуват ДевтиниУ хляб и брашно, необложени с ДДС.
АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди КОВИД-кризата, а  нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения, тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради ковид-пандемията, казват от работодателската организация. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по "сиви" практики и избягване на данъчно облагане", се казва в позиция на АИКБ.