50 години от Олимпиадата във Варна

Преди няколко седмици България загуби безславно битката за домакинството на шахматната олимпиада през 2016 г., като родната федерация дори не се постара да подкрепи кандидатурата си с подходяща презентация. Благодарение на силното си визуално представяне, както и на подкрепата на държавните институции победата спечели столицата на Азербайджан Баку. За нас остана разочарованието от втория пореден неуспех (преди 2 години кандидатствахме отново с курортния комплекс Албена, но тогава делегатите на конгреса на ФИДЕ предпочетоха норвежкия Трьомсо) и утешителното напомняне за късмета, идващ при третия опит. Малцина обаче помнят, че страната ни вече е била домакин на шахматна олимпиада, от провеждането на която се навършва точно половин век.
През 1962 г. в Златни пясъци се играха мачовете от XV шахматна олимпиада, останала в историята като сцена на единствената партия между двама от най-великите шахматисти на всички времена - Михаил Ботвиник (СССР) и Робърт Фишер (САЩ).
    Официалното летоброене на шахматните олимпиади започва през 1927 г. в Лондон, но

България прави своя прощапулник

на осмите поред игри в Буенос Айрес през 1939 г. Точно в разгара им в Европа избухва Втората световна война, която прекъсва провеждането на най-големия шахматен форум до 1950 г. Страната ни се завръща на олимпийската сцена в Амстердам през 1954 г. и оттогава е редовен участник в шахматните битки под петте преплетени кръга.
    Спечелването на домакинството на игрите през 1962 г. е знаменателно събитие за родния шахмат, тъй като на изграждащия се само от няколко години курорт на Българското Черноморие се събират най-силните за онова време играчи. Партиите се играят в най-луксозната сграда в комплекса.

В новопостроеното казино сили мерят 250 шахматисти от 37 страни

Макар да не успява да постави рекорд по масовост, този шахматен форум събира рекорден по силата си състав. Тук са двама бивши световни шампиони - д-р Макс Еве (Холандия) и Михаил Тал (СССР), един действащ - Михаил Ботвиник (СССР), както и спечелилият претендентските мачове Тигран Петросян (СССР). Сред 26-мата международни гросмайстори са Паул Керес, Ефим Гелер, Борис Спаски (също бъдещ световен шампион) от отбора на СССР, от Аржентина се състезават полякът Мигел Найдорф и Оскар Пано, за Унгария Лайош Портиш и Ласло Сабо, а за Югославия Слободан Глигорич, Александър Матанович, Борислав Ивков, Волфганг Улман (ГДР) и др., т.е. всички звезди на световния шахмат.
За САЩ се състезават гросмайсторите Пал Бенкьо и Лари Еванс, но главната атракция на "янките" е енигматичният 19-годишен Робърт Фишер. Роденият в Чикаго през 1943 г. американец е най-младият гросмайстор в света към момента и пристига в България най-вече, за да премери сили с Ботвиник. Очакваната с най-голям интерес партия между двамата завършва с реми. 

Нашият отбор е в състав
Никола Пъдевски, Георги Трингов, Здравко Милев, Николай Минев, Атанас Коларов и Любен Попов. Според регламента състезанието се провежда в два етапа - полуфинал и финал. В първата фаза българите попадат в сравнително лесна група - най-сериозният ни конкурент е отборът на САЩ, с който завършваме наравно 2:2. Още първият мач от финала ни изправя срещу фаворит щ1 - отбора на СССР. Руснаците ни побеждават минимално след 3 ремита и победа на Керес срещу Минев. Българите изненадващо губят от Аржентина в VII кръг и това ги лишава от възможността да се борят за бронзовите медали. Решаващата битка за място в шестицата е в 11-ия, последен кръг срещу Австрия, която нашите печелят минимално с 2.5:1.5.
Така за трети път България (след Москва 1956 г. и Лайпциг 1960 г.) заема място сред шестте най-силни шахматни държави в света!
Голям индивидуален успех постига

Георги Трингов пък става вторият роден гросмайстор

25-годишният пловдивчанин завършва с резултат 9,5 т. от 15 партии

и изпълнява изискванията за най-високото звание в шахмата след Милко Бобоцов.
Олимпийски шампиони за шести пореден път стават шахматистите на СССР с 31,5 т., пред Югославия 28, Аржентина 26, САЩ 25, Унгария 23.
Най-доброто класиране на българския отбор при мъжете е третото място през 1968 г. в Лугано, Швейцария (състав: Милко Бобоцов, Георги Трингов, Никола Пъдевски, Атанас Коларов, Иван Радулов, Пейчо Пеев с треньор Павел Иванов). Тогава пък Георги Трингов печели индивидуален златен медал на втора дъска.

Георги Трингов - Виктор Чокълтя (Рум),
Златни пясъци 1962 г.
33. Есb7 34.Дe2 Дf5 35.Цg2 Дd5+ 36.Цg1 Дf5 37.Цg2 Дd5+ 38.f3 Дf5 39.Дe4 Дb5 40.Дc2 Дc4 41.g4 Дe6 42.Дe4 Дb3 43.Дe2 Дd5 44.Цg3 a5 45.f4 h5 46.Дf3 Дf7 47.gh5 gh5 48.f5 Цc8 49.Цf4 Цd7 50.Дe2 a4 51.Цg5 Дd5 52.Цf6 Дh1 53.Дe6+ 1:0