400 лева за преглед в софийска болница

Болници продължават нерегламентирано да искат доплащане от здравно осигурени пациенти, които имат и допълнителни застраховки, съобщи председателят на Асоциацията на дружествата за доброволно здравно застраховане д-р Мими Виткова. 

От асоциацията настояват за строго разписан основен пакет от медицински услуги, за които НЗОК плаща, за да могат застрахователите да предлагат допълнителни услуги. 

"Ще засиля контрола", заяви министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той увери, че МЗ е подготвил в проекта на Закон за лечебните заведения мерки, с които да регламентира кои дейности може да се плащат от пациентите.

В болница "Св. Екатерина" прегледът от професор е 400 лева, съобщи председателят на Асоциацията на дружествата за здравно застраховане (АДЗЗ) д-р Мими Виткова. Тя разказа, че преди дни в плевенска болница освен 150 лв. за преглед, на онкоболна й взели административна такса от 50 лв. за медицински индикации за спешност. В УМБАЛ "Софиямед" пациент с непрекъснати здравно осигурителни права е опериран, а болницата има договор с НЗОК. Въпреки това, пациентът платил 1391 лв. (560 лв. за избор на екип, 596 лв. за операция, 195 лв. за консумативи и 40 лв. за анестезиологична консултация). Когато от дружеството попитали НЗОК дали случаят е отчетен, от Столичната каса отговорили, че "случаят не е подаден за плащане от лечебното заведение към НЗОК", а болният бил "платен пациент". Не е ясно на какво основание, въпреки че е с непрекъснати осигуровки, човекът е лишен от здравноосигурителните си права, коментира д-р Виткова. Дружеството, което тя ръководи, сезирало МЗ, което разпоредило на Изпълнителната агенция "Медицински надзор" да извърши проверка. Становището на ИАМН било, че "от предоставената от лечебното заведение медицинска документация не се установи дали пациентът е здравно осигурен". По думите на д-р Виткова подобни случаи има не само в частни, но и в държавни болници. 

Често болници, които имат договор с НЗОК по дадена клинична пътека, ползвали услугите на лекар от извънболничната помощ, който няма договор с касата, и пациентите трябвало да доплащат, но без болницата да поема отговорност за диагнозата и за лечението. Например голямата част от очните и ушни интервенции вече не се извършвали в болница, а в извънболничната помощ стойността им била ниска и лечебните заведения не сключвали договор с НЗОК, а пациентите си плащали за такива операции. Все по-често пациентите за една операция трябвало да доплащат и за избор на екип за операцията, и за избор на анестезиологичен екип.    

От АДЗЗ настояват да бъдат строго регламентирани и остойностени дейностите по основния медицински пакет, тъй като в момента много често клиентите им освен, че са здравно осигурени, трябвало да доплащат и от застраховката си, и още пари от джоба си. 

"Липсата на ефективен контрол от държавата върху дейността на лечебните заведения множи порочните практики и обезсмисля системата на здравното осигуряване, включително и тази на здравното застраховане", категорични са от АДЗЗ.

ДУМА припомня, че според чл.24а от Наредбата на МЗ за гарантиране на правото на достъп до медицинска помощ болниците с договор с НЗОК могат да предлагат на здравноосигурените да плащат само за подобрени битови условия (например самостоятелна стая с допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента), допълнително обслужване, свързано с престоя в болница (самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено с лечебно-диетичен режим) и избор на лекар или екип от медицински специалисти.