4 февруари е водоразделна дата в историята

ВЛАДИМИР ТОПЕНЧАРОВ е роден на 15 юли 1933 г. в София. Завършил е машинно инженерство в Техническия университет-София и математика в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал в института "А. Поанкаре", Париж. Доктор на математическите науки на Техническия университет-Дрезден. Бил е асистент, доцент, професор, заместник-декан, ръководител на катедра, директор на Центъра по приложна математика в ТУ-София, доцент в университета в Дижон, Франция; директор на Научноизследователския институт по образованието; старши съветник в Държавния съвет. Изнасял е лекционни цикли в Алжир, Франция, Югославия, Германия, Мароко, Китай и Русия. Член на БСП от 1954 г. Депутат от БСП в 37-ото НС, точно по време на събитията от 10 януари и 4 февруари. Член на Изпълнителното бюро на БСП, председател на Движението на ветераните в партията.

"Управлението на Бойко Борисов е връщане назад и припомняне на старото"

- Г-н Топенчаров, навършват се 15 години от 4 февруари 1997 г. От дистанцията на времето - промени ли се вашата оценка за тази дата и каква е тя?
- 4 февруари е водоразделна дата. Дали е велика или не, ще съди историята. А историята дава най-добрите преценки.
- Какъв е водоразделът, какво дели?
- 4 февруари разделя едно управление със своите си грешки, но със солидно мнозинство в парламента, със замисъл за много дълбоки и принципни промени, които обаче закъсняха необратимо, от което се влезе в управлението на Иван Костов, като се мина през преходното правителство на Стефан Софиянски. Това е много силна промяна към един бандитски капитализъм. Ние все още не можем да излезем от него, все още България не може да започне да се развива нормално.
Всички икономически показатели говорят за това, че управлението на Иван Костов доведе до стабилизация на финансите, но до абсолютно нищо повече. Стандартът на хората не бе повишен. Не се получи и перспективно развитие на страната. Всичко това предизвика и много политически промени, а някои от тях бяха позитивни - най-вече това, че управлението на Костов се изчерпа много бързо и се стигна до управлението на Симеон Сакскобургготски, до Тройната коалиция и сега до управлението на Бойко Борисов, което отново, за съжаление, е връщане назад и припомняне на старото. Заради това не знам дали е прав Борисов да казва "Градим България", или трябва да каже истината - "Грабим България".
- Ако ви разбирам правилно, всички събития до днес имат своя корен от 4 февруари 1997-а и заради това оценката на датата не може да бъде еднозначна?
- Не, оценката е еднозначна. Тя е развитие към много дълбок прелом на капитализма. Успяха да се оправдаят редица заеми, редица безобразия с този скок в цената на долара, което даде възможност да се заличат много недомислия на кредитния капитализъм. Оттам нататък всичко беше предрешено. А като допълнение беше и фактът, че икономиката на България, което е една от грешките при и преди Виденов, беше свръхлиберална.
- Има ли спор в БСП за датата 4 февруари?
- Разбира се, че има. Има хора, които смятат, че е голямо постижение това, че е запазен мирът. Всъщност това наистина е постижение. По това не се спори. Другите смятат, че датата всъщност е едно отстъпление от позициите на левицата. Вероятно истината е някъде по средата.
- Какво означава запазване на гражданския мир? Нека да погледнем зад тази фраза.
- Аз лично не вярвам, че страната е била пред гражданска война, както днес говорят от десницата. Казвам го, въпреки че бях със счупена глава на 10 януари. Всъщност именно 10 януари е по-съществена дата. Защото тогава се извърши опит за преврат чрез тълпата. Подчертавам - тълпа, а не народ. Защото народът все пак има някакви мерки, а участниците в събитията на 10 януари бяха истински лумпени. На всичко отгоре не е вярно, че СДС се е опитвал да ги възпира да атакуват парламента. Иван Костов се показа на един от прозорците и ръкомахаше приятелски на тълпата вън. Същото стана и с президента Петър Стоянов, който дойде, но за да насъска тези пред Народното събрание. Смятам, че беше достатъчен един джип, малко по-сериозен, който можеше да разбута тълпата и тя да се оттегли.
Защото точно там се насади съвсем изкуствено обстановка на нервност, която можеше да бъде избегната своевременно.
- В историята няма "ако", но ако БСП беше създала по-рано свой втори кабинет, можеше ли да бъде избегнат 10 януари?
- Разбира се. Наистина се получи забавяне. Най-напред дойде неочакваната, макар и искана дори и от мен самия, оставка на Жан Виденов. Той обаче я поднесе без решение на Висшия съвет, което бе нормално поведение за председател на партията. Тогава Виденов като че ли се разсърди, а сърденето не е политически начин на действие, както е казал Талейран.
Има вина на Виденов, че по такъв начин поднесе оставката - демонстративно на конгреса, а с неговата и на целия кабинет. Има малка вина и на Георги Първанов, който искаше да спази стриктно и устав, и всичко, вместо веднага да се вземе решение за кабинет начело с Николай Добрев. И до днес мисля, че Добрев имаше възможност и начин да състави този кабинет, ако се бе действало по-бързо. В БСП почнаха и скандалите кой да влезе в кабинета, за да бъде той по-устойчив.
- А по друг начин ли трябваше да се действа?
- Беше необходимо да се направи един преходен кабинет. Можеше и след това половината да се разбягат, но ако правителството беше създадено в правилното време, решение на Народното събрание щеше да бъде взето много бързо. Вместо това този въпрос се мота близо 40 дни. В този случай трябва да бъда безкомпромисен и да кажа, че за това забавяне не можем да виним нито президента Желев, нито президента Петър Стоянов.
- Понеже днес Петър Стоянов вече дава всякакви версии за случилото се в неговия кабинет на 4 февруари, ще ни кажете ли вашата версия за тази среща?
- Първанов и Добрев имаха готов вариант за кабинет. Но двамата избират варианта да му поднесат папката, с която се отказват от мандата. Мисля, че те са имали достатъчно основания да решат така и да изтеглят варианта си за кабинет.
Аз съм бил непосредствено до Николай Добрев, лека му пръст, в залата на заседанията на Висшия съвет на "Позитано", бях излязъл от Изпълнителното бюро 6 месеца по-рано. Кольо Добрев направо ми каза: "Бате Владо, отговори ми на три въпроса. Ще имам ли доверието на Висшия съвет?" Отговорих му веднага, че ще го получи. След това ме попита ще има ли доверието на парламента, по-специално на групата на левицата. Казах му, че доверие от парламентарната група ще има и ще успее да получи доверие от целия парламент. Но той ми зададе и трети въпрос: "Имам ли ресурс да управлявам?" Бях честен, казах "не". Отговорих му, че трябва да говори с експертите. Положението е такова, казах аз, че ти не можеш да имаш трайно управление, просто така стоят нещата. Бях убеден, че ще отиде на някакви междинни избори, но проблемът беше, че не биваше да се прибързва и да се прави вот под бруталния натиск на улицата. 
Кольо Добрев имаше две папки в ръцете и го каза още на Висшия съвет. Каза: "Аз имам две папки - вие решете какво да правя". Веднага му се отговори: съставяш правителство.
В крайна сметка обаче Първанов и Добрев решиха друго. Имаха своите основания за това.
- Значи да разбирам, че излизането на левицата от властта просто е било неизбежно?
- Твърде много напрежение се беше натрупало. Имаше само една възможност, която се подготвяше, но Виденов така и не я постави на гласуване - въвеждането на валутния борд. Бяха започнали да подготвят документите, този въпрос беше проверен дори и в смисъл дали партията ще го подкрепи, и се оказа, че такава подкрепа има. Още в първите дни на септември 1996 г. стана ясно, че БСП подкрепя такова развитие - тогава се проведе заседание на кабинета с част от народните представители и Изпълнителното бюро. Именно там се повдигна въпросът какво трябва да прави левицата в сложната обстановка и стана ясно, че не можем да избегнем варианта "валутен борд". Всичко това обаче се разпадна, когато се тръгна към малко прибързан конгрес в края на същата година, под натиск на вътрешни сили, които бяха готови да направят всичко, за да падне Виденов.
- От днешна гледна точка тогава, а и след всичко казано, каква е вашата оценка за Жан Виденов? Вижда се, че посочвате доста негови грешки.
- Водих личен разговор с бившия главен прокурор Иван Татарчев, когото смятам за достоен човек, малко преди смъртта му. Той се заканваше за всичко на всички, малко по маниера на юнаците от ВМРО, просто имаше темперамент на войвода, но ми каза следното за Виденов, цитирам буквално: "България не е имала по-честен министър-председател, откакто съществува като независима държава. Аз лично съм го разследвал - не е злоупотребил с един лев". Нека да припомня - Татарчев беше политически противник.
Това е всъщност историята на 4 февруари. Смятам, че сигурно още ще се говори за нея. Трябва да се говори, защото никога няма да разберем историята, ако не сме наясно с ключовите събития в нея.