3D рисунки на асфалта, или когато изкуството излезе на улицата

Рисунките върху пътя като вид улично изкуство са се появили в Европа още през ХVI век. Странстващи художници създавали - тогава с помощта на обикновени тебешири - обемни картини, повечето от които били, разбира се, с религиозна или библейска насоченост. Особено често творците изобразявали по този начин Мадоната, затова някои и до ден днешен ги наричат мадонари.
По-широко разпространение това атрактивно изкуство получава през втората половина на ХХ век в Европа и Америка. Най-атрактивни 3D произведения на асфалта в днешно време могат да се видят в Италия, където всяка година, започвайки от 1972-ра, се провеждат фестивали на мадонари. Подобни събития се организират още, макар и не толкова често, в САЩ, Русия и няколко други европейски страни.
Сред художниците, занимаващи се с триизмерни графити на асфалта, има и такива, които създават изключителни илюзорни изображения и ги представят в импровизирана галерия под открито небе. Тези шедьоври на уличното изкуство се правят с помощта на специална техника, която позволява плоската рисунка, гледана от определен ъгъл, да изглежда обемна на хоризонталната повърхност. От западните мадонари, които творят по този начин, най-известен е британецът Джулиън Бийвър. В началото на ХХI век триизмерните рисунки на асфалта стават популярни в Русия, а Филип Козлов от Волгоград се смята за първия мадонар в страната, създал от 2008 г. досега над 20 произведения.
В днешно време подобни 3D творби активно се използват за рекламни цели от големи компании, лидери в различни сфери на бизнеса, културата, архитектурата, дизайна, модерните технологии и т.н. Независимо от размера, идеята и техниката на рисунките, максималният 3D ефект може най-добре да се види с помощта на бинокъл. Иначе, с невъоръжено око, ефектът на творбите не е толкова забележим и впечатляващ. Това се дължи на факта, че хората притежават бинокулярно зрение, което означава, че всяко око вижда различни картинки от света, мозъкът ги обединява и по този начин виждаме предметите обемни. За да се излъже зрението, илюзията и реалността трябва да се съберат на една плоскост. За целта е необходимо наличието на фотообектив, но и обикновена лупа върши работа на художниците-мадонари.
Любопитен е самият процес на сътворяването на 3D рисунка - направо на улицата. Работата се състои, общо взето, от две основни части. Първата се свежда до създаването на триизмерен макет в нужните пропорции, което в днешно време става доста по-лесно и бързо с помощта на специални компютърни програми. Втората част за реализирането на ефектно изображение върху асфалт се заключава в преноса на проекта върху избрана повърхност. При умела организация и грамотно представяне на работата на художника всеки етап може да предизвика искрен интерес и да привлече вниманието на многобройна публика.
За 3D творбите си някои художници използват тебешир и пастели. Но такива рисунки са нетрайни, зависят от капризите на времето и изискват да се спазват определени ограничения - например по тях не може да се ходи или да се застава в средата на изображението. По-големи произведения биват създавани от творците с помощта на специални бои, което също крие определени трудности при "употребата" и по-нататъшното премахване на 3D картината от асфалта.
Понякога за сътворяването на подобно произведение с помощта на тебешир или бои са необходими около 5 дни. За по-голямо ускоряване на процеса и с цел избягване струпването на любопитни зяпачи, става все по-обичайно 3D рисунките да се пренасят върху асфалт с помощта на специално фолио. Върху него готовото изображение, създадено с помощта на специални компютърни програми, се отпечатва, след което се полага на избраната повърхност и се изрязва по контура. Ефектът на такава композиция е зашеметяващ, а времето за работа на открито е сведено до минимум. Модерното фолио е много удобно и представя почти неограничени възможности за експлоатирането на триизмерната творба. Например върху нея не се забранява да се ходи или да се застава на което и да било място, тъй като това не повлиява по никакъв начин на основната идея на 3D рисунката. След употреба фолиото лесно се премахва от асфалта, без да оставя следи или мръсотия.
Изкуството за създаване на триизмерни изображения върху асфалт е изключително необичайно и многопластово. Художникът трябва непрекъснато да следи за перспективата на изображението, защото едно невярно движение на ръката може да съсипе цялата илюзия.
Страхотните 3D рисунките позволяват на всеки желаещ да "попадне" на несъществуващо в реалността място и демонстрират колко е неограничен и многостранен светът на илюзиите, създаван от самите хора. Човечеството като че ли никога няма да престане да търси все по-нови и оригинални начини да разшири собствените си представи за необичайни явления. А уличните 3D творби са едно от доказателствата за безкрайността на фантазията ни.

Майсторът на илюзиите мрази чистачите и водата

Англичанинът Джулиън Бийвър е наричан от мнозина бащата на съвременното 3D изкуство на асфалта и майсторът на илюзиите. Произведенията на художника, който работи в това направление от 1988 г., предизвикват възхищение и учудване у почти всички, докоснали се до тротоарните му творби.
Българската публика има удоволствието да наблюдава творческия процес на Бийвър през ноември м.г., когато той направи в столичен мол мащабна визуализация по повод 100 години от създаването на бутилката на "Балънтайн".
Необичайните си рисунки Джулиън представя на улиците в различни градове по света с помощта на обикновени цветни тебешири. След това покрива триизмерните картини със специален лак, който обаче изобщо не им гарантира дълъг живот. Но може би именно в това се състои тяхното очарование и хората бързат да се насладят на илюзията върху асфалт, докато тя още не е премахната от службите, следящи за чистотата на тротоарите.
"Ненавиждам водните струи и чистачите. Тези хора нищо не разбират от изкуство", споделя Джулиън Бийвър. В работата на художника, освен творческото вдъхновение, най-добрият помощник е неговият фотоапарат, установен под определен ъгъл върху специален статив. Англичанинът обича да създава рисунките си пред публика, която с интерес наблюдава "раждането" на картините върху асфалта.