31 метра дълга, 53 сантиметра широка, съдържа 50 400 думи. Що е то? (кръстословица)

В детските си години много обичах да решавам кръстословици. Но баща ми също бе запленен от тази игра на думи. Затова вкъщи попълването на съответните букви в празните квадратчета често приличаше на състезание. Всеки от двама ни гледаше пръв да хване вестника или списанието с вълшебната словесна мрежа и да се отдаде на жадуваното развлечение. Но да решавам кръстословица след баща ми често губеше всякакъв смисъл - личеше си разликата във възрастта, а и запасът от знания не бе равностоен. Е, понякога оставаха три-четири непопълнени и от татко квадратчета, в които часове наред се опитвах да впиша правилната дума. И ако успявах да го направя, изпитвах много по-голямо удоволствие, отколкото когато понечвах първа да решавам кръстословицата.
По-късно вестниците започнаха по-рядко да публикуват словесни главоблъсканици, а и често те ми се струваха ужасно скучни. Баща ми също постепенно се отказа да ги решава. Особено след като аз се озовах в София и усъвършенствах българския си не само в университета, но и попълвайки празните квадратчета на кръстословици, публикувани в тукашните вестници и списания... Представете си обаче онези стотици хиляди хора по света, които в същия този момент решават някоя засукана или по-обикновена словесна главоблъсканица...

Претенциозно и несигурно е да се каже кой точно, кога и по какъв повод е измислил кръстословицата. Нещо подобно на днешните игри с думи е намерено при разкопки на древни селища. В римския Коринум например през 1868 г. e била открита плоча с рисунка, много приличаща на кръстословица. Находката е датирана в III-IV век. Върху една от колоните в прочутия Помпей през 1936 г. са намерени 5 отвесно и хоризонтално пресичащи се думи. Това творение от 79 г. от н.е. поразява с факта, че може да се чете не само отгоре надолу, но и отдолу нагоре, а също така и отляво надясно и отдясно наляво. Всъщност намереното е по-скоро първият акростих-кръстословица.
Публикуваните днес в различни вестници и списания главоблъсканици изглеждат горе-долу по същия начин, както и преди 100 години. Въпреки че това изобщо не е голям срок за историята, и досега никой не може със сигурност да назове мястото на раждането на кръстословицата. Три държави не спират да се борят за честта да се нарекат родина на словесната главоблъсканица: САЩ, Великобритания и Южна Африка. Различни страни - различни истории.
В Южна Африка, говорейки за кръстословица, много обичат да споменават Виктор Орвил. Този гражданин в средата на ХIХ век е осъден на 3 години затвор (за предизвикана автомобилна катастрофа). И понеже нямало какво да прави в килията, Орвил се развличал, като попълвал букви в квадратните плочки на пода така, че в различни посоки да се образуват думи. Когато изписал цялото налично пространство, интелигентният затворник нарисувал подобна мрежа върху хартия, като записал въпроси, отговорите на които били дадени върху плочките в килията на Орвил. В този вид новата игра била изпратена в местен вестник.
Редакторът, получил писмото, не обърнал особено внимание на словесната главоблъсканица. Но след няколко дни я показал на приятелите си, които го убедили да публикува кръстословицата. Успехът бил страхотен! В редакцията пристигнали хиляди писма с молба вестникът да продължи да печата подобни главоблъсканици. И когато Виктор Орвил излязъл от затвора, успял да натрупа доста солидно състояние благодарение на умението да съставя кръстословици.
В Англия обаче смятат, че първата словесна главоблъсканица е създадена на Острова в средата на ХIХ век. Авторството на забавлението с думи е приписвано на Майкъл Дейвис, като измисленото от него било публикувано в "Таймс".
Емигрантът от Ливърпул Артър Уайн пък се прочува в Америка. Той усъвършенства играта, наричана "Магични думи" или "Вълшебен квадрат", в която едни и същи букви трябва да се разполагат вертикално и хоризонтално, като се запазва смисълът и значението на образуваното. Уайн решава, че много по-интересно ще бъде, ако словата не се повтарят. И публикува първата ромбоидна главоблъсканица, наречена още диамантена. В нея нямало черни квадратчета и думите не се попълвали вертикално и хоризонтално. Творението на Уайн излиза в неделното приложение "Fun" на вестник "New York Word" на 21 декември 1913 г. под названието crossword pazzle (пъзел от пресичащи се слова).
Първоначално британецът кръщава ребуса си word-cross (от англ. дума-кръст). Небрежен словослагател обаче размества двете части на неологизма и така се появява думата crossword, дала названието на всички останали подобни словесни главоблъсканици по цял свят.
И въпреки съществуването на версията, че първата кръстословица е отпечатана още през 1875 г. в списание "Св. Николас", както и на твърденията за "Смесените квадрати", излезли в "Народен домашен журнал" през 1904 г. (и двете издания са американски), за неоспорим факт се смята стореното от Артър Уайн. Все пак направеното от американизирания английски журналист изглежда най-достоверно: назовано е не само името на автора на кръстословицата, но са посочени и точната дата на публикацията й, и самото издание. Затова е напълно логично, че 21 декември се смята за официален рожден ден на кръстословицата, която през 2013-а става на достолепните 100 години.
Именно по същото време, когато словесната главоблъсканица се сдобива с официалния си акт за раждане, умира нейният непризнат баща. Италианецът Джузепе Айролди работи като журналист в ломбардското градче Леко. И на 14 септември 1890 г. публикува в списание "Il secolo illustrato della domenica" игра, много приличаща на днешната кръстословица. Творението му е просто "за убиване на времето", както уточнява самият Джузепе Айролди.
"Плетеницата от думи", както наричат тази главоблъсканица, се появява в Русия доста по-късно от американската. През 1925 г. в "Новая вечерняя газета" е публикувана първата кръстословица в страната. Играта толкова се харесва на руснаците, че в някои по-напредничави списания се появяват нови рубрики, посветени на преплетените думи. За първа, най-близка до създадената от Уайн, се смята кръстословицата, публикувана на 12 май 1929 г. в списание "Огонек".
В България за автор на главоблъсканицата с думи, излязла в печата през 1927 г., се смята Илия Николов. Но според други източници, ако кръстосването на словата може да се нарече кръстословица, първата родна енигма от този род е публикувана в "Стематография" на Христофор Жефарович още през 1714 г. във Виена. Творението му представлява нещо като магически квадрат с думи.
През 30-те години на миналия век такива игри стават изключително популярни. Кръстословиците са търсени и обичани от милиони хора във всички държави. Изглежда, че дори напредъкът на новите технологии не ще попречи на триумфалното шествие на това забавление за ума по света.
Кръстословицата обаче не спира своята еволюция, променяйки както формата, така и съдържанието си. Съществуват многобройни разновидности и почти във всяка държава има свои любими варианти на словесната главоблъсканица. Те се използват не само като полезно развлечение за ума, но и с учебна цел.
В доста страни се провеждат разнообразни конкурси за решаване и съставяне на кръстословици. Немалко издания дават награди за напълно и вярно попълнени квадратчета. Създадени са и клубове на любителите на игри с думи. Смята се, че подобни занимания разширяват кръгозора на читателя и развиват неговата ерудиция. А успешното и пълното решаване на кръстословиците, съставени с подобна цел, изисква наличието на немалко знания (често съвършено неактуални и безполезни във всекидневието), както и умението да се ползват такива източници на информация като речници, енциклопедии и атласи.
Повечето издания, отговаряйки на изискванията на аудиторията си, все по-често публикуват главоблъсканици, чието решаване по-скоро е лековато интелектуално забавление, отколкото истинско предизвикателство за ума. Според някои пък славата си кръстословиците дължат на факта, че са сред малкото неща, с чието постоянно повтаряне човек може да се залъже, че е интелигентен...
Явно класическият словесен ребус не е бил достатъчно предизвикателство за някои. Та да се запази статутът на кръстословицата като любима главоблъсканица са били създадени и други най-разнообразни варианти. Смята се, че те са 24 на брой.
Сред най-известните е унгарската кръстословица, изглеждаща като поле от клетки (квадрати), които на места вече са попълнени с букви. Самите отговори не се пресичат. Тази кръстословица е доста по-лесна от обичайната и често се публикува в детски издания заедно с ребуси и атрактивни илюстрации вместо определения.
Английският вариант прилича на унгарския, използвайки подобно поле с букви, но всяка дума се попълва винаги в една и съща посока. Тук обаче понятията се пресичат. Тоест някои букви може да са общи за различните думи.
Американската кръстословица е класическа - вместо мрежа има правоъгълно поле с черни и бели квадрати, в които вертикално и хоризонтално се попълват отговорите на конкретните въпроси. Точното разположение на думите обаче не е известно, а също трябва да бъде открито според дължината и реда им.
Естонската е почти същата като американската, но в нея няма черни квадрати. Думите са разделени с дебела линия. В някои издания на английски този тип главоблъсканица така се и нарича: barred crossword - кръстословица с прегради.
В скандинавската значенията на думите са зададени в самата фигура, затова се използват не подробни описания, а кратки определения. За разлика от класическата кръстословица тук полето по-плътно е покрито с клетки, които тлябва да бъдат запълнени.
Верижната (от англ. chainword - верига и слово) е игра, в която разположените в определена поредица квадратчета се запълват така, че последната буква на думата е първа за следващата.
Японската, известна още като нонограма или гридлер, се появява в края на миналото столетие. Легендата за бамбуковия резбар от VIII век e първата, видяна от публиката като изображение върху такава модерна главоблъсканица. В тази кръстословица с черни и бели квадрати, за разлика от обичайните, са закодирани не думи, а рисунки на хора и животни. За по-напредналите се правят и цветни варианти. Разгадаването на японския ребус става с помощта на цифри, разположени отляво и над мрежата.
В циклокръстословицата думите са около клетката с номера на съответния въпрос. Отличителен белег на тази главоблъсканица е еднаквото количество букви във всички отговори - обикновено 4, 6 или 8. А самите думи се пресичат по дъгата на окръжността.
В триизмерната кръстословица всичко е разположено така, че при разсичането на координатните й плоскости да се образуват класически главоблъсканици с думи.
Безкрайната се отличава от останалите с това, че думите в нея излизат извън рамките на първоначалната мрежа. Такава кръстословица може да бъде решавана непрекъснато, като се дописва от всички страни - отгоре и отдолу, вертикално и хоризонтално.
Съществуват и сричкови главоблъсканици, както и такива, при които думите се пресичат по диагонал.
Разнообразието на кръстословиците може да се обясни и с разпространението на компютрите и настъплението на интернет. Модерните технологии представляват определена заплаха за публикуването на класическите игри с думи във вестници и списания. Не са рядкост и опитите да се внедрят "хартиените" главоблъсканици в новите електронни пространства. Но те не могат да се нарекат особено успешни. Все още не е ясно дали кръстословиците ще се приспособят към модерните джаджи или ще останат в съзнанието на повечето хора като старомодна игра на думи от XX век. Но изглежда, че дори и напредъкът на новите технологии не ще попречи на триумфалното шествие на това забавление за ума по света.

Как се подреждат думи на кръст

Кръстословицата е една от най-разпространените игри в света. В нея липсват строги правила и ограничения, но съществуват ясни класически традиции, които се спазват навсякъде по света. Обикновено кръстословиците се попълват според негласните стандартни правила. Прието е да се уточняват само отклоненията от общоприетите норми.
Думите започват да се изписват кръстообразно, след като се познаят съответните отговори. Това се случва по следния начин: в текстов формат се дават определения, по които трябва да се отгатнат словата. Те най-често са съществителни в единствено число, но има и имена на личности или заглавия на книги, филми и т.н. Попълват се хоризонтално и вертикално в празни квадрати (кръгчета, ромбове, триъгълници и т.н.), като отделни букви се явяват общи за 2 или повече думи. Всяко квадратче е за една буква. Думата пък трябва да е пресечена (кръстосана) от други поне два пъти. Местата, където се поставят първите букви на търсените слова, са номерирани. Това става според правилата за четене: отляво надясно и отгоре надолу. Думите, започващи от една клетка или квадратче, имат общ номер.
Ако посоката на четене е по-различна от европейската, променя се и редът за номериране на кръстословицата. Например в Израел това се прави отдясно наляво и отгоре надолу, а в Япония - отгоре надолу и отляво надясно.
При кръстословиците, направени в едър мащаб, определението на търсеня термин се попълва в самия квадрат в описателна или въпросителна форма. Благодарение на пресичането с други думи се улеснява отгатването на останалите. Напоследък нерядко се срещат и кръстословици с цифри, когато отговорите на въпросите са дати на определени събития или числа.
За качествена, но не и задължителна се смята симетрията на мрежата при кръстословиците спрямо вертикалната, хоризонталната и диагоналната ос. Възможна е също така симетрията спрямо центъра. В такива случаи рисунката на мрежата не се променя, дори когато се завърти на 180 градуса.
Традиционно квадратчетата за попълването на буквите са бели на цвят. А пространство, в което нищо не се пише, е черно, сиво или е с изображение.
В днешно време съществуват много специализирани и печатни издания, които публикуват кръстословици. ДУМА всеки ден излиза с цяла вестникарска страница, посветена на главоблъсканицата с думи. А в съботно-неделния брой мястото, отделено на играта в любимото ни издание, е двойно по-голямо от публикуваното в делниците. Съществуват и електронни кръстословици, които могат да се решават онлайн.

Туристи търсят букви в триизмерен лабиринт

Уникален триизмерен лабиринт-кръстословица се появи наскоро в старинен замък в Чехия. Туристи бродят из Лоучен, опитвайки се да намерят разпилените из парка букви, които събират в думи. Разположеният на 50 км североизточно от Прага словесен комплекс бе добавен към вече съществуващите 10 ребуса с друга тематика преди почти 2 години, на 2 юли - дата, традиционно отбелязвана по света като Ден на лабиринтите.
Единственият по рода си атракцион на континента ще се разшири до 2014 г. А дотогава посетителите на замъка имат възможност да се разходят по пясъчния, каменния, тревистия, градинския, светлинния, въжения, най-големия тисов, класическия парков и други лабиринти.
Клетките с буквите на новооткрития, който е във формата на кръстословица, са разположени на различни нива в комплекса. Целият атракцион, вписан в Книгата на рекордите "Гинес", е създаден по проект на известния дизайнер Адриан Фишер.


Арт блок краси украинския Лвов

Оригинална арт инсталация, наречена "Кръстословица", бе направена през 2008 г. върху фасадата на многоетажна сграда, разположена на ул. "Сахаров" в украинския град Лвов. В стената на блока, изградена като главоблъсканица, са скрити имената на прочути в страната художници, архитектурни проекти, видове изкуства и т.н. Отговорите стават явни след залез слънце, когато буквите започват да светят. Кръстословицата върху сградата е многоезична, за да изпълнява мисията, целяща да представи украинската култура пред света.
Такъв концептуален проект, чийто автор е младият художник от Лвов Сергей Петлюк, е реализиран за първи път в страната. Възможно е този блок-кръстословица да се превърне в образец за оптимизиране вида на жилищата и в други градове по света. И да стане пример за трансформация на баналната утилитарна архитектура в нестандартно интерактивно художествено произведение.

Знаете ли, че...

- Състезанията по разгадаване на кръстословици са едни от най-сложните интелектуални надпревари в света. За час и половина трябва да се решат 5 словесни главоблъсканици: по две на английски и друг европейски език и една смесена - и на двата.
- Кръстословица с площ 21 кв. м е съставена в Турция. Уникалният ребус може да се сравни с 200 стандартни главоблъсканици, събрани заедно. Играчите го решавали, пълзейки по пода, в търсенето на нужните думи.
- Най-голямата публикувана кръстословица в света е създадена от Робърт Трюко от Квебек. Творението му е съставено от 82 951 клетки и 25 614 думи.
- Андриан Бел е авторът на най-много кръстословици. От януари 1930 г. до кончината си през 1980 г. той е изпратил в "Таймс" 4520 главоблъсканици с думи.
- Един от най-продуктивните съставители на кръстословици днес е Роджър Ф. Скуайърс. Седмично той "произвежда" 35 ребуса, публикувани в различни американски издания.
- През май 1966 г. в лондонския "Таймс" пристига писмо от жителка на остров Фиджи, с което тя съобщава, че току-що е успяла да реши кръстословицата номер 673, излязла във вестника на 4 април 1932 г. По този начин максималното време, посветено на разгадаването на главоблъсканица, е 34 години.
- 43-годишният англичанин Ройн Дин през декември 1970 г. решава подобна кръстословица за 3 мин. и 45 секунди по време на състезание, организирано от радиопредаването на Би Би Си "Днес".
- На първо място сред съставителите на кръстословици е Роже Боукарт от белгийския град Брюге. 65-годишнината си мъжът отбеляза с това, че предлага на Книгата на рекордите "Гинес" най-голямата главоблъсканица в света. Тя е дълга 31 метра, широка 53 сантиметра, съдържа 50 400 думи, а за съставянето й са били нужни 4 години. Само въпросите към тази кръстословица заемат 2734 страници.