300 водопада разтрисат въздуха кат буря

Преди много, много години, още преди да се появят хората на земята, Скалата и Водата се влюбили. Били щастливи, но искали да са заедно и да се обичат без граници. Скалата била твърда, решителна и в постоянна хармония. Умеела да се радва на живота и на света, съзерцавайки го и преживявайки го през себе си. Светът се променял, но тя била винаги в хармония. Водата била винаги в движение и се радвала на всичко, до което се допре, но не обичала да спира на едно място и да си почива. Губела баланса си с всяка промяна на света, често замръзвала и се изпарявала, но никога не губела себе си.
Скалата и Водата разбирали, че са много различни, но любовта им била безгранична и не се спирала пред нищо. Знаели, че ще намерят начин да са заедно и да се обичат.
В началото опитали Скалата да се разтваря във Водата, за да са заедно. Водата обаче е свикнала да взима всичко в себе си - въздуха, живота и движението. Логично било, че за да са заедно, Скалата може да разтвори себе си във Водата. Опитали и били много щастливи за кратко, но после Скалата започвала да се чувства зле. Цялото движение я побърквало и не можела да намери хармония. Не издържала и започвала да се превръща в кал. Реките от кал не й позволявали да съществува като себе си и да е щастлива. Тъй като много се обичали, се отказали от този вариант и решили да пробват друго.
Тогава Водата се изляла в отворите на Скалата, спряла там и те отново били заедно. Разбира се, в началото били много щастливи. Радвали се на щастието и любовта си. Но с времето Водата се почувствала твърде зле. Тя губела себе си, когато е на едно място. Нейната същност била движението - тя не можела да бъде спокойна. Започнала да се заблатява. И това не било добър вариант.
Двете толкова се обичали, а били толкова различни. В продължение на милиони години търсили начин да са заедно, да се обичат пълноценно такива, каквито са. Скалата - красива, сигурна в себе си и много стабилна, а водата - винаги динамична и никога в покой. Разбрали, че никоя от двете не трябва да се променя. Всяка имала своята уникалност и красота. Видели, че заедно се допълват и опитите да започнат да се променят и да си приличат били безсмислени.
Дали са намерили начин да са заедно? Мислите, че не знам отговора. А може би не ви се иска? Не знам. Попитайте себе си, когато застанете пред някой водопад със стаен дъх...


Ако в Благоуханната планина в Корея местен жител ви каже, че утре ще посетите дефилето с десетте хиляди водопада, сигурно няма да повярвате, че е възможно. Водопадите не са десет хиляди, но са толкова много, а и допълнени от красотата, могат спокойно да минат за десет хиляди. В България няма толкова водопади, само 300 са. Но са такава приказка, че стигат за цял живот и за обич, достойна за милиони години. А народът как ги е кръстил само - Падало и Пръскало. Поезия...

Най-високият на Балканите

водопад е в България - Райското пръскало. Намира се в Стара планина, под връх Ботев, в Националния парк "Централен Балкан" и в природния резерват "Джендема". Висок 124,5 м, той събира води от снежните преспи, разположени под върха, които образуват р. Пръскалска. Водопадът дава началото на приток на Бяла река, чийто водосбор влиза в резервата "Джендема". Местността и природата са впечатляващи, а скалите привличат много любители на скалното катерене.

Най-голямата водна каскада

у нас са Крушунските водопади. Синьо-зелената приказка се намира до с. Крушуна, община Летница, Ловешко. Точно там, където последните склонове на Стара планина преминават в обли възвишения, от които започва Дунавската равнина. Веднъж посетите ли това място, дори само споменът за него ще ви е достатъчен. Главният водопад е висок 20 метра, а от него се образуват още няколко. Извира от пещера. Местността е карстова, а в една от пещерите - Бонинската, се намира и най-дългото подземно езеро у нас (около 800 м). Водата пропълзява през тъмните подземни галерии, прорязва равнината пред пещерата Водопада и се хвърля от 15-метрови скали, образувайки живописния Крушунски водопад и най-голямата в страната водна каскада с много прагове, басейнчета и своеобразна растителност. Близо до водопада е намерено едно от най-ценните тракийски съкровища - Летнишкото. В скалите в съседство с крушунската водна магия са дълбали ниши отшелниците исихасти, стремейки се към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване. Според тях водата е абсолютно прозрачна и с невероятен вкус - все едно е в контакт с излъчваната от Бога енергия.
Крушунските водопади, известни още като Маарата, са обявени за защитена местност преди 20 години с цел опазване на характерни геоморфоложки образувания, животни и растителност. Сигурно ще попитате какво е нужно, за да се мотивирате да ги посетите. Нищо. Само откривателски дух, предчувствие за величествени гледки, а дъхът на гората ще ви покори. Мястото е магнетично, синьо-зелена приказка за малки и големи. От зеленото очите чак болят. Вкусът на водата е неописуем, защото пази тайната на живота. В далечното минало голяма част от водопада е била в пещера, която се е срутила. Над многобройните каскади днес е пълно с диви ябълки и сливи, а местността е била декор на не една филмова продукция.

Къпането е задължително

казват местните хора. Иначе усещането за мястото няма да е пълно. Ниската температура ще ви накара да настръхнете и в най-горещите дни, но се свиква. Бански не са необходими, ще се убедите от хората до себе си, които застават с дрехите под разноцветните ручейчета, отразяващи слънчевата светлина. Поемете от силата на водната стихия, от любовта на Водата. Излезте и бързо облечете сухи дрехи. Тогава настъпва най-невероятното - ще почувствате как топлината ви обгръща, пречистени сте, щастливи сте. Ако нямате сухи дрехи, слънцето ще свърши своето. Опънете се на полянка до водопада и се насладете на виковете на най-големите смелчаци и фенове, които се хвърлят в ледено студената вода на най-голямото езеро по пътя на водата - Синия вир.

Драконови сълзи блестят

в Каньона на водопадите. Блестящите дракони, които се грижели за хората, паднали от небето, посечени от черните си събратя. Удряйки се в скалите на Родопа планина, създали неземно красив каньон с водопади. Това разказва легендата за планинския разлом между връх Перелик и Смолян, в който е обособен резерватът "Сосковчето". В него са разположени 46 водопада, най-големият от които е Орфей с пад на водата от 68 метра.
Пръските от водоскоците са сълзите на добрите дракони. Преданието има и продължение. Черните дракони дълги години владеели света, но слънцето все пак успяло да надвие тъмнината. И когато животът по тези места се възродил отново, блестящите дракони останали скрити в пещерите. Силата и светлината на летящите мистични същества можел да извиква само Орфей със своята арфа. Той свирел в каньона и при него се стичали животни и птици, за да го слушат в захлас. Районът на водопадите е невероятно красив, но е малко познат. Природата е изваяла причудливи форми и фигури от камък, които очакват своите откриватели и кръстници.
Един от по-големите водопади носи името Ропката. На родопски диалект ропка означава дупка, а водопадът е наречен така, защото водата е издълбала в скалата кръгло корито. Следват Казаните, които местните хора са нарекли така, наподобявайки ги на съдовете за вода. Каскадите са веднага след тях, а водата се стича в прозрачен вир, известен като Сърцето. Орфей е най-високият водопад в Родопите и често от пръските му се образува дъга.
Четирите блестящи дракона останали в пещерите на Родопа планина, разказва още легендата. Техните магични части са пръснати в двайсетте пещери в района. Една от тях е съхранила блясъка на своя дракон, потънал в тайнствените води на подземието. Пещерата Голубовица е с подземни езера и поток. Тя е една от най-дългите и същевременно най-високите в България. Краят на пещерата още не е открит. За Голубовица също има легенда, свързана с Орфей. През нея минават две реки, които вероятно са олицетворения на реката Стикс от подземното царство на Хадес. Орфей влязъл да търси своята Евридика и успял да премине Стикс и да измоли от мрачния Хадес да я пусне до него. Условието обаче било да не се обръща, за да е сигурен, че Евридика го следва. Орфей не издържал и се обърнал, а любимата жена изчезнала завинаги в света на сенките.
Близо до Голубовица е пещерата Ухловица. Местните се шегуват, че името идва от стръмния подход към "гърлото" й. Всеки, който стигне горе, казва "ух", тъй като изкачването е по 180 железни стъпала. Най-атрактивна е залата на пропастите с четири езера на финала, които през пролетта се пълнят с вода. Към най-голямото се спускат каменните струи на Брилянтния водопад.
Каквито и легенди да се разказват, друго си е да се събере

вода от девет извора

както събира водопадът Докузак. Сгушени сред благоуханната свежест на Странджа планина, прохладните му води плавно се изсипват в живописен вир. Водопадът е малък, но атрактивен, намиращ се само на 10 км от Малко Търново. В превод от турски името Докузак означава "девет извора", защото реката, на която е разположен водопадът, извира от девет непресъхващи карстови извора в обявената през 1991 г. за защитена местност Докузак. Тя обхваща площ от 5 хектара и е известна като единственото находище в България на застрашения от изчезване кримски чай.

* * *





Представителна водопадна класация може да направи всеки - импулсивно, но и с много любов. Всъщност водопадите у нас, които непременно трябва да посетите, са може би... 50. Само тогава ще усетите синьо-зелената приказка, ще се разходите с феите в горите, ще секне дъхът ви от студената вода, прерязваща глезените ви, ще потръпнете от пръските, ще чуете заглушителната им песен и ще се заразите от магията на любовта между Водата и Скалата.


105-метров изкуствен гигант за Олимпиадата в Рио

Впечатляващ по размерите си изкуствен водопад ще украсява лагера на спортистите на Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 г. "Солар Сити Тауър" ще се извисява на 105 метра над олимпийското селце и освен че ще секва дъха на всички, ще осигурява необходимото електричество.
Проектът за падаща от нищото вода е швейцарски. Той съчетава ефектен външен вид и "зелена" функционалност. Кулата ще играе ролята на огромен соларен панел, който през деня ще произвежда електроенергия от слънцето и ще събира морска вода в специален резервоар. През нощта солената вода ще бъде използвана за производство на ток.


Обяд във водопад

Край много от българските водопади туристите са направили саморъчно маси и столчета от пънове, има обособени барбекюта и огнища. Гостите на Родопа планина неведнъж са отсядали на обяд и край водопада в Бачково, но филипинците вече сбъдват мечтите на всеки любител на водопади. "Под носа" на Лабасин, на педя от падащата вода, върху маси от бамбук, с усещането за течаща вода под краката, можете да похапнете добре. Всъщност въпросният водопад е преливник на язовир, но идеята си заслужава и е повече от атрактивна. Водата създава усещане за свежест и прохлада, а след обилен обяд можете да изразходвате калории, качени на бамбуков сал или берейки кокосови орехи. Това е то - обяд във водопад.


Водопадът "Скакля" се намира на едноименната река, преминаваща през източната част на планината Понор, близо до Гара Бов. Дъното на долината на р. Скакля се затваря от внушителен подковообразен варовиков венец, висок 120 м. От него скачат водите на водопада в три каскадно разположени скока, най-високият от които е около 85 м. Малко по на север се намира скалата "Злио камик". По стръмните варовикови стени е прокарана пътека, получила названието "Вазова пътека". Тук Дядо Вазов пише "Дядо Йоцо гледа".
Иван Вазов е посветил цели две стихотворения на Костенския водопад, разположен в Рила, близо до с. Костенец - "Водопадът плаче" и "Над водопада". Написва ги, след като прекарва лятото на 1917 г. в Костенец и е вдъхновен от забележителностите на местната природа.

Над водопада
Иван Вазов

Сребрист грамаден стълп с рев бесен
в заврелий пеняст вир се втуря
и заглушителната песен
разтриса въздуха кат буря.

Ехтят скалите, планината,
ревът до небесата стига,
а росен прах от глъбината
клокочеща до мен се дига.

Стоя и гледам с трепет таен
и слушам с трепет адска песен,
и тъна цял в тоз свят омаен,
от ярост, мощ и гръмот бесен.



Боянският водопад е най-близкият до столицата. Висок около 25 м, той се вижда дори от южните квартали на София. До него се стига най-лесно през Копитото - за около час и половина по равна пътека, но последната отсечка е стръмна и опасна. Може да минете и по долината на Боянска река, като тръгнете от кв. Бояна. Това е по-дългият, но и по-безопасен маршрут


Разположен в Западните Родопи, в дяла Добростан, Сливовдолското падало е с височина 49 м, което го нарежда сред най-високите водопади в страната