30 години Шенген - Европа се огражда със стени

Преди 30 години - на 14 юни 1985 г., на кораба "Принцеса Мария-Астрид" в люксембургско градче, наброяващо едва 600 души, край границата с Франция и Германия е подписано Шенгенското споразумение между Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция. 10 години по-късно то влиза в сила - премахва контрола по границите между подписалите го. Днес в Шенген членуват всички държави в ЕС, с изключение на Великобритания, Ирландия, Кипър, България, Румъния и Хърватия. Към споразумението са асоциирани Исландия, Норвегия, Швейцария и Лихтенщайн.
"Гордеем се с Шенген, той олицетворява същността на ЕС", заяви говорител на Европейската комисия в навечерието на годишнината. Еврокомисарят по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос пък определя Шенген като едно от "най-големите и необратими постижения на ЕС".
И докато за едни 14 юни е празнична годишнина, то за други не е. След непрестанно отлагане очевидно за България и Румъния отново не е подходящият момент за присъединяване към европейската зона без граничен контрол. Защото докато ние полагаме неимоверни усилия да съберем подкрепа сред страните членки за приемане, то останалите в зоната без вътрешни граници се изправят пред все по-големи проблеми. Макар нашите политици да твърдят, че сме готови за Шенген и на практика да сме изпълнили условията за присъединяване, редица страни упорито не ни искат. Мотивите за това са политически - това е повече от ясно. Неотдавна холандският посланик в София съвсем красноречиво обвърза влизането ни в зоната с безграничен контрол с продължаващия мониторинг над България и Румъния. Именно такава е аргументацията на няколко европейски страни, върли противници на влизането ни в Шенген - като Германия, Франция, Белгия, Холандия. Подетата от лидера на европейските социалисти Сергей Станишев кампания "България в Шенген. Време е!" може и да сложи край на няколкогодишното ни буксуване. Това е темата, която като че ли обединява българските политици, независимо от тяхната партийна окраска. Защото за българите Шенген се превърна в олицетворение на неравноправието в рамките на ЕС. Превърна се във въпрос на достойнство и уважение.
Отпадането на контрола по вътрешните граници и свободата на движение вътре в ЕС изначално не е предназначена за хората, идващи от трети страни. За тези, търсещи спасение от зони на конфликт, за престъпници и терористи. Заради Шенген тези, които влизат в ЕС от Италия, могат да продължат безпрепятствено пътуването си на север, през Австрия за Германия. Всъщност бежанците се очаква да бъдат регистрирани в първата страна членка - според Дъблинския регламент, в която са пристигнали, но веднъж достигайки Шенгенската зона, те получават шанса да избягат от този контрол.
Днес е голям страхът у страните в европейското ядро, че държавите по външните граници не ги опазват достатъчно добросъвестно и до тяхната територия по-лесно се докопват нелегални имигранти и потенциални терористи. Шенген се основава на взаимно доверие. Във връзка с проверката на граничните пунктове от 26 май германската федерална полиция е засякла повече от 10 хил. нелегални влизания - два пъти над обичайното за същия период от време, но в национален мащаб, според Йорг Радек, ръководител на Германския полицейски профсъюз. Реално има за какво да се тревожат.

Шенген не трябва да е синоним само на липсата на контрол, но и на обезпечаването на сигурността. Заради терористичните атаки в Париж в началото на годината, безпрецедентната бежанска вълна и заплахата от джихадисти, които може да пресекат границите и да се озоват в Европа, се родиха крайни призиви за преустановяване на Шенгенската система (яхнати предимно от националистически партии), както и по-умерени - за внасянето на някои промени (такава идея споделят и някои европейски лидери). Изразяват се и мнения, че ЕС трябва да даде повече свобода на страните членки относно контрола на техните граници. Това обаче ще обезсмисли идеята на Шенгенското пространство.
За да се справи с наболелите проблеми, в създаването на които участва и самата тя, Европа днес се огражда все повече със стени. Защото едва ли ревизия на Шенгенската система би спряла терористите да влязат на континента, ако искат. Или би спряла радикализирането на европейски младежи... Проблемите са много по-дълбоки, а решенията - много трудни.