25 Септември 2020петък00:24 ч.

На фокус

30 години преход - 30 години скандали

Вместо да управляват, 18 правителства злоупотребяваха с надеждите на хората

/ брой: 212

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2219

От началото на т.нар. преход, започнал точно преди 30 години, у нас управляваха 18 правителства. От историческа гледна точка е твърде рано да се дава някаква генерална оценка за тях. Всяко едно дойде на власт на вълната на недоволство от предишните управляващи и всяко едно отричаше като по правило всичко направено преди него. Липсата на каквато и да било приемственост се оказа една от причините за провала на целия преход. Освен това вместо да управляват, правителствата по-скоро злоупотребяваха с надеждите на хората. През последните 20 г. се утвърди тенденцията за търсене на месии и след провала на поредния от тях идваха разочарованията. Задължително обаче всичко това бе съпроводено през цялото време с постоянни скандали. 

Мораториум върху дълга

На 8 февруари 1990 г. Андрей Луканов смени на министър-председателския пост Георги Атанасов, последния казионен премиер, назначен от Тодор Живков. Национална кръгла маса за политически консултации се провежда от 3 януари до 14 май 1990 г., управляващи и опозиция се договарят как да бъде осъществен преходът към демокрация и пазарна икономика. Основните резултати са премахването на член 1 от старата Конституция, деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията, разпускане на организациите на БКП по месторабота и пр. Взето е решение за свикване на 7-ото Велико народно събрание, което да изработи нова конституция. 

Правителството на Луканов успя да стартира промените в политическата система. Реално тя стана многопартийна. Започна изграждането на новите държавни институции. Петър Младенов бе избран за председател на България от 35-то обикновено Народно събрание. През юни 1990 г. бяха проведени и изборите за Седмо Велико народно събрание, които БСП спечели с 51%. Търсейки консенсус, Луканов обаче не успя да наложи програмата си и да започне жизненонеобходимите икономически реформи. Отлагането им - заради приемането на нова Конституция, бе сред причините за неуспеха на прехода. 

След като не успя да получи кредит от 1 млрд. долара, за да предотврати неизбежния фалит на държавата, натрупала до този момент 11 млрд. долара външен и 26 млрд. вътрешен дълг, правителството обяви едностранно мораториум върху изплащането на външния дълг на 29 март 1990 г. Зимата ще се запомни с режим на тока и тежките проблеми в снабдяването с продукти. А решението за мораториум доведе до срив на кредитния рейтинг на страната. Политическите опоненти на Луканов винаги са изтъквали факта, че от 1984 г. до 10 ноември 1989 г. той е бил председател на Валутната комисия към Политбюро на ЦК на БКП. Следователно той е човекът, който винаги е знаел колко са и къде са парите на България. Второто правителство на Луканов на практика не управлява, защото стоя на власт от 21 септември до 20 декември 1990 г. Основното, за което бе обвиняван Луканов, бе източване на валутния резерв на държавата. През юли 1992 г. при правителството на СДС по искане на главния прокурор Иван Татарчев имунитетът на Луканов бе свален. Той бе арестуван и обвинен за присвояване на имущество в особено големи размери. Съдът го оправда. Луканов бе застрелян на 2 октомври 1996 г. пред дома си в столичния квартал "Изток".

За бога, братя, не купувайте

Лятото на 1990 г. бе белязано и от "града на истината". Той бе спретнат пред президентството с настояването Петър Младенов да си подаде оставката заради "танковата касета" - запис, на който той на 14 декември 1989 г. уж произнесъл репликата "По-добре е танковете да дойдат". Нейната автентичност така и не бе доказана, но тя все пак взе главата на Младенов. Пак след политически пазарлъци бе решено този пост да се заеме от представител на опозицията. През август 1990 г. лидерът на СДС Желю Желев бе избран от парламента за председател (президент). Вариант беше и социалдемократът Петър Дертлиев, но той не получи необходимата подкрепа. 

Председателят на Софийския градски съд Димитър Попов смени Андрей Луканов начело на изпълнителната власт. Това правителство бе коалиционен компромис между опонентите на политическата сцена - БСП и СДС, и с малко гарнитура от казионния доскоро БЗНС. Попов ще остане в историята с репликата си "За бога, братя, не купувайте!" Тя бе произнесена на 1 февруари 1991 г., когато цените на стоките и услугите бяха освободени и необосновано тръгнаха главоломно нагоре. Това бе времето, когато новият лидер на СДС Петър Берон бе осветен като сътрудник на Държавна сигурност. За това той обвини доскорошния си съратник Желю Желев. На 12 юли 1991 г. бе гласувана новата Конституция. Малко преди това 39 депутати от СДС напуснаха парламента и обявиха гладна стачка. През 1991 г. правителството започна преговори с чуждестранните кредитори за решаване на проблема с наложения от Луканов мораториум върху плащанията на външния ни дълг, но до някакви конкретни резултати не се стигна.

С малко, но завинаги

След спечелването на изборите "с малко, но завинаги" през октомври на 1991 г. СДС състави правителство с подкрепата на ДПС, начело с Филип Димитров. То постави началото на разрушаването и съсипването на държавата. Това най-добре се видя в селското стопанство. С оправданието за връщането на земята в реални граници, подкрепено тогава от президента Желю Желев, бяха създадени т.нар. ликвидационни съвети, които оправдаха в буквалния смисъл своето име. Ликвидираха всичко. Така България се оказа единствената държава в света, която инвестира в собственото си разрушение, защото бяха унищожени "комунистически" материални активи за милиарди левове. На много места възникнаха бунтове срещу действията на ликвидационните съвети. Те бяха най-масови в Пловдивското село Цалапица. В парламента бяха прокарани и т.нар реституционни закони, които оставиха на улицата хиляди семейства основно в големите градове, поразиха обществени и общински терени и обекти. Започнаха ударите по фабрики и заводи, поведени към изкуствен фалит. 

През цялото управление на това правителство държавата влизаше от скандал в скандал. Започна се с "Оня списък". В началото на февруари 1992 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган предаде в турското посолство 6 строго секретни документа. Сред тях бе и пълният списък на служителите и агентите на цялото българско разузнаване - почти 1300 имена, работещи в посолствата на България. Материалите бяха подготвени от Стоян Ганев (действащ вицепремиер и министър на външните работи, днес покойник) и Живко Попов (бивш зам.-министър на външните работи преди 1989 г. и висш служител на ПГУ на ДС). Живко Попов бе от близкото обкръжение на Людмила Живкова. Той бе осъден и лежа в затвора още преди 10 ноември заради злоупотреби около честването на 1300-годишнината от създаването на българската държава. Правителството на Филип Димитров обяви, че това е провокация на Държавна сигурност срещу Доган и Ганев. Заведено бе дело срещу "анонимен извършител". Случаят бе засекретен и свален в архив.

Последва аферата "Жълтият плик". Стоян Ганев предаде в централата на СДС плик, който бе подхвърлен анонимно и който съдържаше материали, обвиняващи Филип Димитров, че работи за ДС и като адвокат е държал явочна квартира. Началникът на следствието Ани Крулева заяви тогава, че това е удар срещу Филип Димитров, за това, че е образувал дело по "Оня списък".

Следва

Ден 78: Яйца и домати за централата на ДПС

автор:Дума

visibility 56

МВР обяви пред депутатите, че протестиращите си търсели боя

автор:Дума

visibility 151

България отново се забърка в международен скандал

автор:Дума

visibility 148

/ брой: 182

Борисов призна, че експертен кабинет му е най-изгоден

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 182

Добрич и Шумен на косъм от водна криза

автор:Дума

visibility 149

/ брой: 182

Бобокови: КРИБ е "на повикване" от властта

автор:Дума

visibility 107

/ брой: 182

30% от заетите в туризма са загубили работа

автор:Дума

visibility 104

/ брой: 182

Срокът за обжалване на административен акт става 14 дни

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 182

Хайки в Германия срещу злоупотребите в кланиците

автор:Дума

visibility 96

/ брой: 182

Разнобой в ЕС за мигрантите и екологията

автор:Дума

visibility 102

/ брой: 182

Брюксел не признава Лукашенко за президент

автор:Дума

visibility 99

/ брой: 182

Байдън-син замесен в съмнителни сделки

автор:Дума

visibility 95

/ брой: 182

РЕЗОЛЮЦИЯ НА ПЕТДЕСЕТИЯ КОНГРЕС НА БСП

автор:Дума

visibility 136

/ брой: 182

Датата

автор:Дума

visibility 89

/ брой: 182

ORF: Борисов използва коронакризата за натиск

автор:Дума

visibility 325

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ