2x2x2 - най-интересната „формула“ за мотоциклет

Докъде може да стигне техническата мисъл без ограничител дори в такова известно и отдавна „формулирано“ изделие като мотоциклета, ни демонстрира австралийският изобретател и дизайнер Ян Дрисдейл. В момента се предлага за продажба в интернет аукциона eBay с първоначална цена от 10 000 австралийски долара неговият повече от ексцентричен байк, подчинен на техническата формула 2х2х2. Зад нея се крие машина с двойно предаване /2х2.../ и двойно завиване /...х2/– на предното и задно колело. Цялата тази машинария не познава мотоциклетната верига, а задвижването й става хидравлично, както и управлението. Звучи доста сложно на пръв поглед, пък и като техническо изпълнение си е сложно.
Двойното задвижване при мотоциклетите не е нещо суперново. През годините са предлагани доста различни системи за задвижване на двете колела на различни модели мотоциклети, постигнали различна степен на успех и неуспех.
Теорията казва, че незадвижваното предно колело на мотоциклета е едно от най-слабите му места като ефективност на работа. То не подпомага ездача да преодолява по-големи препятствия и при катерене може да блокира и да завие непроизволно при влошено сцепление с пътното или офроуд покритие – всичко това е предпоставка за падане и катастрофа. Всичките тези опасности намаляват в пъти при мотор, който не само има задвижващи две колела, но и двете му са завиващи.
Dryvtech 2x2x2 има двутактов, 250 кубика двигател Maico, куплиран с високонапорна маслена помпа. Тя има девет бутала и работи с налягане от 4500 атмосфери, без да бъдат използвани никакви уплътнения, а директни връзки метал-метал. Това ни дава идея какви фини допуски е използвал изобретателят при направата на машината си. Помпата е взета назаем от военен изтребител и като нова струва AU$18,500 (US$15,313). Ян е използвал повредена, купена за  АU$40 (US$33), която успешно е реставрирал.
Разположената в рамата на мотора централно помпа задвижва два хидромотора, монтирани в колелата на мотоциклета. Работното масло върви с високо налягане по специални магистрали и завиващи връзки, монтирани към носачите на машината и съответния хидромотор. При повечето други разработки на мотоциклети с двойно предаване към предното колело се подава от 5 до 10% мощност, докато при този на Дрисдейл разделянето на мощността между двете колела може да се регулира по ниво с помощта на специален редуциращ клапан.
„Приложих формулата 2x2x2 не толкова от съображения за повишени възможности на машината, а за да имам „послушен“ мотоциклет във всякаква ситуация. А това изискваше и възможност за завиване и на двете колела. Така си осигурих и достатъчна маневреност в тесни участъци за преминаване“ - споделя Дрисдейл. 
Машината на Ян няма директни механични връзки от кормилото към завиващите колела, а използва хидравлична система за тяхното управление. Завъртането на кормилото завърта и колелата, но не непременно еднакво и не в еднакъв ъгъл. Първо завива предното до 5 или 8 градуса завъртане на кормилото и едва тогава започва да завива и задното колело. При ниски скорости завъртането на колелата е в различни посоки, за да се подобри маневреността, а при високите завиват в еднаква посока, но с различен ъгъл. Реално погледнато, тази система работи най-добре в офроуд условия при ниски скорости и изключително хлъзгаво покритие. Според изобретателя е почти невъзможно да се накарат колелата да пробуксуват.
Най-интересното в цялата работа е, че моторът е направен преди повече от 15 години и оттогава насам е преминал през две частни колекции и през Австралийския мотоциклетен музей в Куинсланд. Изобретателят го продава на свой приятел скоро след като го е направил, после машината отива в музея.
Дрисдейл не е опечален от обявената продажба – "Аз съм дизайнер и моят проект фаворит е винаги моят следващ проект. Затова нямам истинско желание да си върна отново мотора. Надявам се, че ще го купи някой, който ще го остави в изложба или поне ще го използва по предназначение“.
Защото тази уникална машина предлага наистина много интелигентни инженерни решения, за съжаление неоценени от големите производители и неполучила „пътен лист за живота“. А жалко...