265 думи за две снимки

Не зная как се е запазила тази снимка. Вероятно и заради размерите... Историята е следната. Есента на 1973-та поетът Борис Христов мина през редакцията на в. "Вечерни новини" - да даде или да разбере ще пускаме ли негови стихове...
Преди още да съм му обяснил, че Младен Исаев (консултант по поезията -?!?) е писал "не" върху стиховете му, в стаята се втурна фотографката на вестника Асенка Желева: - Коста, моля те с твоя гост да излезете на булеварда! Трябва да снимам за утрешния брой! А е добре да има хора - поне вие двамата!...
Нямаше как - излязохме!
На другия ден се появи снимка на 4-5 колони, водеща, на цяла страница, с текст:     "Новоконструираният булевард "Ленин" ("Цариградско шосе")
И - ние, двамата с Борис Христов, според сполучливата режисура на Асенка, оживотворявахме пейзажа. Така вместо със стихове, Борис Христов беше представен със... снимка! И то - заедно с критика, който има смелостта на напише рецензия за втората му стихосбирка "Честен кръст", която бе анатемосана свише...
След тая моя рецензия и аз бях попарен: името ми не се появи в нито един от докладите за критиката, които покойният Богомил Райнов стъкмяваше прилежно.
...Дотогава поетът беше неизвестен за широката публика. И Асенка не бе оценила стойността на документа - при разчистване на бюрото си или преди да напусне вестника, ми даде снимката - за спомен...
Другата снимка е от миналата година. Видях Борис на "Патриарх Евтимий"... Бързаше, все бърза! Чакай, викам - поне на снимка да те виждам!
Това за снимките... За булеварда - оттогава поне два пъти го преправят и ремонтират. Никой никога обаче няма да се сети да го оживотворява: животът измете всякоя надежда за добро и поезия!