28 Март 2024четвъртък18:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

2019 - София да пази България от Вашингтон и Скопие

Да бъдем ли верен съюзник, ако САЩ поискат разполагане на мини ядрени оръжия у нас заради хегемонизма им

/ брой: 3

автор:Юри Михалков

visibility 2193

От 2008 г. светът посреща Новата година с тревожни и дори плашещи предчувствия. И така вече 10 години. Започналата 2019 г. не прави изключение.

Естествено е с най-голямо внимание да следим какво става до нас. Почти е сигурно, че на 9 януари Собранието в Скопие ще ратифицира македонско-гръцкия Договор от Преспа, с който югозападната ни съседка ще се казва Република Северна Македония. Най-вероятно на самата дата ще има масови протести на славомакедонците - те са "на нож" срещу натрапеното име на държавата си. И това може да се окаже бомба със закъснител. Конфронтацията им с албанците може да се засили до опасни нива, чак до непоправимост. А и как ли натовските северномакедонци ще гледат на съюзническите отношения с Атина, след като смятат, че тя е изнасилила идентичността им? Нищо чудно след време Вашингтон да изплаче, че е заложил основите на едно "враждебно съюзничество", каквото е между Гърция и Турция.

2019 г. ще бъде тест за идентичността на българската външна политика. Скопие определено се скатава да признае българската част от своята история до 1944 - или общата ни история до въпросната година. Съседката ни вече бе предупредена, че ако продължава да прави това, ще види НАТО и ЕС през крив макарон - и това би бил българският жълт картон към нея. 

След като Вашингтон бърза да види Македония в НАТО до идната пролет заради конфронтацията с Русия, очевидно тази година ще тече процесът за одобрението на кандидатурата й сред страните членки. И ако Скопие продължи да отрича общата ни история, а България не му вдигне червен картон за НАТО и ЕС заради неизбежния натиск на САЩ, ще излезе, че червен картон е заслужила страната ни - заради страха да отстои миналото и историческия си идентитет. Външната политика на София окончателно ще бъде занитена като външна за България.   

Косовският въпрос нахлу направо като конфликт 

в новата година. Прищина атакува Белград  със 100-процентни мита върху сръбските стоки, а после разшири инвазията си със същите мита и върху продукция на чужди компании, произведени в Сърбия. Отделно Косово реши едностранно да създава своя армия в разрез с резолюция 1244 на СС на ООН. Всичко това напомня война - все още не на бойното поле, но на политическия терен.

Войната пламна, след като "ястребът" Харадинай, който е лидер на партията "Алианс за бъдещето на Косово", седна в премиерското кресло миналия септември след парламентарни избори. По собственото му признание, война е подпалена, защото Сърбия била мини Русия на Балканите и не се държала по европейски заради загрижеността си към сръбското малцинство в Северно Косово. Излиза, че европеецът е именно той - подпалвачът на политическата война срещу Белград.

Освен лична, наглостта му е и геополитическа - САЩ и ЕС не желаят да обуздаят Харадинай, а забележките към него той приема като съучастническо намигане. По всичко личи, че през годината той няма да отстъпи от конфронтацията със Сърбия, защото това е продължение на конфронтацията на Запада с Русия.

Украинската криза предизвика най-голяма тревога 

за регионалната сигурност, част от която е и страната ни. Натрупаха се и предпоставки за нова фаза на неговата интернационализация, въпреки резила на Киев с керченския инцидент. 

През тази година САЩ ще засилят оръжейната надпревара и военната конфронтация с Русия, разигравайки хазартно разногласията с нея за ракетите със среден и малък обсег. Освен на Полша, трите балтийски държави и Румъния ще разчитат и на Украйна в това отношение. Страната е острието на антируската политика на Вашингтон и няма как тя да изпадне от инфраструктурата му за противопоставяне с Русия. Нищо чудно, ако Киев изрази желание да приеме ракети с малък обсег (500-1000 км), в Украйна може да се появят бази и други военни обекти. Не случайно се говори и за американска военна база по Азовското крайбрежие на Украйна, която впрочем разшири териториалните си води, а и анулира договора за дружба с Русия, което ще позволи в това море да се появят кораби на САЩ и НАТО. Именно това ще представлява новата фаза на интернационализация на украинския конфликт, която досега се крепеше на сблъсъка между Киев и разбунтувалите се срещу него Донецка и Луганска народни републики. Не пренасят ли Украйна и САЩ конфликта в Азовско море?

Тази фаза обаче може да забуксува, ако по повод президентските избори (март) и парламентарните (октомври) украинците надянат жълтите жилетки заради оскотяващото им обедняване след Евромайдана.

Европейците ще избираме парламент през май

От 2008 г. ЕС изживя три кризи, в ход са още две. Първите три са финансовата, стоварила се от САЩ, кризата с дълга (или на Гърция, Португалия, Испания) и мигрантската. С протестите на "жълтите жилетки" в общността пламна и четвърта, социална криза. Като цяло европейците се бунтуват срещу падането на жизнения стандарт и вече не вярват на представляващите ги политически сили. Оттук и възходът на партиите и формациите, които брюкселската еврокрация сатанизира като популистки. А това е и петата криза - идеологическата.

Затова повече от всеки друг път сегашните избори за Европарламент ще бъдат всъщност национален вот. Очертава се системните дясноцентристки и лявоцентристки сили пак да съберат най-много гласове, но за пръв път в Европарламента ще попаднат именно несистемни популистки и антимигрантски партии от типа на "Алтернатива за Германия" или "Пет звезди" - всъщност за пръв път ще попаднат евроскептични формации, че и направо противници на ЕС. Това ще означава силно разединен и разцентрован Европарламент с мъчително постигате на общоевропейско съгласие и единство по отделните проблеми, ако това изобщо бъде възможно.

Изтеглянето на САЩ от Сирия разчисти пътя 

на триото Русия-Иран-Турция да подготви регулирането на сирийската криза. В същото време проблемът със сирийските кюрди носи потенциалната заплаха да се превърне в подводно течение, което да отдалечи или дори откъсне Турция от другите двама. Засега Анкара се въздържа от операцията в  Североизточна Сирия срещу действащите там  кюрдски военни формирования, които смята за национална заплаха, защото са свързани с воюващата срещу самата нея Кюрдска работническа партия (ПКК). Причините са две. Първо, сирийската армия я изпревари и зае град Манбидж и района около него, след като бе помолена за това от самите кюрди, които, зарязани от САЩ, се видяха принудени да потърсят защита от доскорошния си съперник Дамаск срещу Анкара. По-важна е обаче втората причина - с такава операция Турция рискуваше да се скара с Москва, а това президентът Реджеп Ердоган не желае по ред основателни причини. Нищо чудно да смята, че след като Путин (и Асад) приеха плана му за деескалация на северната провинция Идлиб, не е редно той залага на ескалацията в източната част на Северна Сирия. Последваха важни преговори в Москва, на които страните се договориха за няколко първостепенни приоритета - спазване на териториалната цялост на Сирия, продължаване на процеса от Астана за сирийското регулиране и координация на следващите си действия на сирийския терен. Очевидно Анкара е получила уверения, че Москва ще зачита кюрдските й опасения и ще се стреми партньорски да ги парира. При всички случаи Анкара ще настоява за разоръжаване на кюрдите, за да не прибегне до военна операция срещу тях. Що се отнася до предстоящото политическо регулиране, Турция не е склонна на повече от културна автономия за сирийските кюрди. Те обаче са склони да останат в рамките на Сирия, ако самостоятелно си управляват граничещата им с Турция територия. Това означава най-малкото широка автономия, а най-много конфедерация на Сирия. Анкара няма да ги приеме. При всички случаи няма да е лесно намирането на равновесното положение между толкова противоречиви интереси, а и между други аспекти и други участници (Израел например) от цялостното регулиране. 

Не се очаква нищо добро за отношенията САЩ-Русия 

САЩ ще продължат да извиват ръцете на ЕС за удължаване на санкциите, както и да спрат "Северен поток-2" или "Турски поток", макар да са малки шансовете им за успех. Има обаче и нова сфера за конфронтация - оръжейната надпревара. Вина за нея носи изцяло Америка, която след съветския разпад се стремеше да съхрани господството си като закоравяла геополитическа мутра. През 2002 г. тя едностранно излезе от Договора с Русия за противоракетната отбрана (ПРО) и взе да разполага система за ПРО край Русия. В отговор Русия за 15 години създаде контраоръжия, които обезсмислят тази система. В края на 2018 г. светът научи за успешния опит на свръхбързата руска ракета "Авангард", която лети със скорост над 30 000 км/час (и е само едно от тези контраоръжия). Фактически за пръв път от началото на ядрената надпревара през 1945 г. Русия изпревари САЩ. Нямаме никаква защита срещу това оръжие, изплака началникът на стратегическото командване на САЩ ген. Джон Хайтън. И вината за това не е на Русия, а на самата Америка - заради излизането от ПРО. Естествено е сега тя да се втурне в създаването на подобни ракети. Но тя предприема и настъпление срещу съвсем друг клас оръжия. Тази година тя ще прати в коша и Договора от 1987 г. между САЩ и СССР за ликвидирането на наземно базираните ракети с малък (от 500 до 1000 км) и среден обсег (от 1000 до 5500 км). Прави го с познатата мутрашка безпардоност. Русия била нарушавала този договор (ДРСМО) с новата малка крилата ракета с наземно базиране 9М729, чийто обхват е 480, както показват изпитанията. Тоест ракетата дори не попада под действието на договора. Вашингтон обаче сипе лъжи, че тя била с обхват до 5500 км. Всъщност Вашингтон се бои не от руски, а от ракетите със среден обсег на Китай, в чийто обхват попадат военните обекти на САЩ в Япония и Южна Корея. САЩ обяснили на Русия, че трябва да имат такива ракети в Азия, за да парират китайските ракети, но срещу това логично ще възрази самата Русия, защото американските ракети могат да бъдат насочени и срещу нея. Поради което ДРСМО вече не вършел работа. В това обяснение има известна логика, но проблемът може да бъде решен с тристранни преговори с Москва и Пекин, каквито те предложиха. Но Вашингтон ги отхвърли. 

САЩ вече извиха ръцете на обезличената Европа да отхвърли ДРСМО и обмисля в кои държави да разположи свои ракети. Русия вече предупреди, че ще вземе на мушка тези държави. Въпросът обаче е, че според съобщенията Пентагонът залага и на мини ядрени оръжия. Нищо чудно, ако тази година той активизира усилията за разполагането на такива оръжия в страните около Русия - прибалтийските, Полша, Румъния, Норвегия. Ами ако нарочат и България да влезе в този списък, тази или догодина (или след това)? Ако за домакини на тези оръжия си харесат Бургас или Варна, които са най-близо до Русия? Не бих искал да съм на мястото на Цветан Цветанов, Соломон Паси и другите ни атлантици.

Президентът Доналд Тръмп ще е безсилен да спре влошаването на отношенията с Русия, макар да иска точно обратното. Дори и срещу него да не бъдат предявени официално обвиненията за "сговор с Русия", дори и да избегне импийчмънт, ако обвиненията все пак му се лепнат, вече стана ясно, че той е обречен за втори мандат. "Дълбоката държава" задейства срещу него Федералния резерв и го вкарва в капана на повишените лихвени проценти, които убиват ползите от икономическата му политика. Нищо чудно през 2019 г. да стане ясно, че Тръмп е неизбираем през 2020 година. Това не вещае нищо добро за отношенията с Русия не само до, но и след 2020 година. Освен ако не стане нещо, което да промени досегашния ход на процесите.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 296

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 273

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 318

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 274

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 222

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 339

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 287

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 306

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ