2015-а беше година на замитане

Петър-Емил Митев е роден през 1936 г. в София. Политолог и социолог, доктор на философските науки. Депутат в 7-то Велико Народно събрание. Бивш председател на Българската социологическа асоциация. Основател и председател на Управителния съвет на Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

"Има три сфери, в които БСП може да реализира привилегированата позиция на лява партия: социалния стандарт на живота, здравеопазването и образованието"

- Правителството ни внушава, че управлението е стабилно. Така ли е?
- В конфигурацията на властта парламентарното мнозинство не е пряко застрашено. Евентуален вот на недоверие може да разчита на политически и морален отзвук, но не и на организационни последици. Проблемът е в това, че властовата стабилност не идва от успешно решаване на обществените проблеми, а от заобикалянето, отлагането и замитането им.
Формулата на управлението се очерта: външни заеми плюс вътрешно статукво, т.е. минимални промени или имитация на реформи (противопоказани са непопулярните). При това положение бедността се стабилизира. Стабилизира се и недоверието в институциите; доверието в парламента е паднало до 21%, в правителството - до 32%. Усещането, че страната се движи "към по-лошо", се споделя от мнозинството (58%), оптимизъм изразяват само 22%. 
Политическата 2015 г. беше година на замитане: празният чек за външен заем от 16 млрд. лева (въпросът беше поставен и пред Конституционния съд), казусът КТБ, скандалните нарушения по време на местните избори, делото "Цветанов", делото "Бисеров"... Във всички тези случаи личи до каква степен псевдостабилността се поддържа за сметка на върховенството на закона. Действителната стабилност може да се постигне не чрез замитане, а чрез очистване. Далеч сме дори от светли помисли в това направление.
"Управлението е стабилно" ми напомня за оптимистична полска самооценка от времето след въвеждането на военния режим през 80-те години: "Кризата се стабилизира".
- Агресията по улиците се увеличава. Какво я провокира? Превръща ли се България в опасно място за живеене?
- Има различни мащаби за оценка на престъпността. Измерена с латиноамерикански или южноафрикански мащаби, имам лични впечатления, България е ако не идилична, то относително спокойна страна. Измерена със скандинавска или исландска мяра, нашето всекидневие е твърде рисково. Това е позициониране в пространството. А във времето? Да, агресивността расте. Питате какво я провокира. Погледнете екрана. Култура на насилието е общият знаменател на "екшъни", "трилъри" и "хоръри", които обливат младото поколение. Прибавете азиатски бойни изкуства - без индийската или китайската философия на саморегулация. Нарцисизъм от успешно демонстрирано насилие. Либерализация на правосъдието, която дава врата - и вратички - за измъкване на насилниците. Сега погледнете в дълбочина феномените на прехода. Брутално използване на незаконни и полузаконни средства. Агресивно присвояване на държавно имущество. Силови групировки. Опростачване, културен примитивизъм ("Само кат' те гепна..."). Етническа маргинализация - към "традиционната" сега се добавя и бежанската. Растяща дистанция между хора около кофите за боклук и обитатели на частни резиденции. (Да не забравяме каква роля играят социалните пропасти за престъпността и насилието в Латинска Америка или Южна Африка...) При толкова предпоставки би могло да бъде и по-лошо. А това означава, че можем да очакваме и по-нататъшно утежняване на криминогенната обстановка.
И все пак дали България ще се превърне в опасно място за живеене зависи от противодействието - на правосъдната система, на политическите сили, на гражданското общество. От социалната и културната превенция.
- Как ще се развие и какъв ще е финалът на водевила Реформаторски блок - ГЕРБ?
- Задавате ми интересен, но труден въпрос. Танцът не е pas de deux. Единият партньор е с десет крака. Това са и внимателните, фини нозе на светска дама, и радикално настроени долни крайници, готови да напуснат дансинга. Разбира се, напускането, радикалната крачка е шантаж. Играе се ва банк. Ставката се удвоява не с цел да се предизвикат реално предсрочни избори, а с цел Б. Борисов да отстъпи. Пътят "нагоре", който е поела една от партиите в РБ - да се утвърдят като носители и знаменосци на реформата (а оттам и като структуроопределящ фактор в целия блок), може да се окаже път "надолу" - към политическото небитие. Водевилът ще се превърне в мелодрама, макар че последните сцени, които се поднасят на широката публика, съдържат толкова откровено комични ефекти. "Раздвоението на партийната личност" още не е описано в специалната литература...
- Случващото се в ДПС какво влияние ще има в политическия живот на България?
- Съществено и положително. Ще допринесе да се нормализира политическата скала "ляво-център-дясно". ДПС принципно се позиционира в политическия център. Това означава отворени врати за диалог и вляво, и вдясно. В края на управлението на кабинета "Орешарски" беше направен груб десен завой, след което лявата врата беше по същество затръшната. Сега са налице предпоставки за нормален диалог с левицата, без това, разбира се, да означава ляв завой. Има още един изключително важен аспект. Освен идеологическата има и втора скала, която структурира политическото пространство - етнонационалистическата. Курсът, който провеждаше г-н Лютви Местан, включваше протурски акценти, които рано или късно, но неизбежно ще провокират ескалация на български етнонационализъм, въпреки евроатлантическия камуфлаж. Това е възможно най-неблагоприятното развитие на политическия процес. Проблемът съпътства цялата история на ДПС.
В Седмото Велико Народно събрание г-н Адем Кенан беше изключен от ДПС за изяви на протурски национализъм. Обърна се към мен - бях председател на комисията по парламентарна етика. Но нарушения на парламентарната етика нямаше. Правилникът позволява на парламентарната група да изключи свой член. По-късно Адем Кенан създаде Турска демократична партия, която не беше официално регистрирана. Направи скандални изявления от типа на "не мога да бъда едно със своите бивши роби" или "българите са нация от изроди", във втория случай беше даден под съд и осъден да плати глоба от 600 лв.
Българските националисти, а за съжаление и голяма част от широката публика, не си дават сметка, че ДПС от самото начало се реализира като българска политическа партия и предотврати вълна на протурски национализъм и ислямизъм, която можеше да последва безславния край на "възродителния процес". Г-н Местан е единственият политически лидер в 28-те страни на ЕС, който прочете в парламента декларация в защита на турските ВВС, свалили руски самолет. Лош знак за външна зависимост. ДПС се върна към курса, който му позволи да изиграе изключително важна и конструктивна роля за т.нар. "български етнически модел": трансформиране на етническото противостоене в демократичен политически процес.
- Какво трябва да направи БСП, за да си върне избирателите? В България има много леви хора заради стряскащата бедност и нищета, и в същото време БСП губи влияние и стеснява подкрепата за себе си.
- Загубата на влияние е реалност, но не е толкова голяма, колкото се представя, и не е необратима. Повтарянето в преувеличена форма на негативни оценки съдържа в едни случаи ефект на (дясно) внушение, а в други - (лява) политическа спекулация. Твърдият социалистически електорат, макар и намаляващ, продължава да бъде втори по мащаб, както личи и от социологически проучвания.
Има три основни социални сфери, в които БСП може да реализира привилегированата позиция на лява партия: социалния стандарт на живота, здравеопазването и образованието. Вярно е, че партията не е на власт, но може да аргументира идеи, които да получат широк обществен резонанс. Според мен приоритетна сфера е здравеопазването. Амбицията за правителствени реформи дава добра възможност за лансирането на идеи в широк диапазон: от детското и училищно здравеопазване до социалния патронаж и държавни домове за възрастни хора. 
Най-големият проблем на БСП е поколенческият. Не виждам успешно да се предава щафетата на по-младо поколение. Въпросът "Какво да се прави?" не може да се реши на принципа на бързото хранене, макар че "макдоналдизацията" прониква във всички сфери на обществото, дори толкова фини като любовта и толкова комплексни като висшето образование. Социалистическата идея има първостепенен по значението си ценностен аспект: "да имаш" не може да замени "да бъдеш". Личностното измерение е магистралата, по която може да се стигне до младежкото сърце. Импулсът към самореализация е несъмнена привилегия на младостта. Да се изясни връзката между социалистическия хуманизъм и водещите тенденции на ХХI век е пътят към младежкия ум. Издаването на литература, която приобщава към социалистическата идея, е просто занемарено. С младите хора общуват - непосредствено или опосредствано - учителят и професорът (доцентът, асистентът), журналистът и писателят, режисьорът и актьорът... С една дума, интелектуалците. Именно те играят особено значима роля и като "зидари" на обществената памет. И не на последно място: повече доверие на младите социалисти, по-широк простор за тяхна политическа инициатива. Не е ли парадоксално, че толкова рядко се чува гласът на Вероника Делибалтова и нейните колеги.
Печелившата генерална линия е: отваряне към младежта. Само партия, която "слезе" до младежта, има шанс да "издигне" младите до своето политическо равнище. Само ако се вслушва в младежката гледна точка, може да се надява, че ще бъде добре чута и разбрана.