2012-а - върховната година на Лео Меси

Петър Георгиев

През 2012 г. в САЩ преизбраха Барак Обама за президент, корейски дебеланко завладя света с хитово парче, австриец-свръхчовек скочи от ръба на Космоса, и за капак на всичко чакахме и Апокалипсиса. Гледайки всички тези събития, човек би се зачудил какво ли по-интересно постижение може да привлече окото. За любителите на най-великата игра обаче отговорът на този въпрос би бил елементарен - Лионел Меси. Аржентинското чудо не само че засенчи звезди от старата и новата история на футбола, но и по безапелационен начин затвори устата на всичките си критици с потресаващата си голова ефективност и влиянието си върху играта на Барселона, които записаха най-добрия старт в историята на Примера Дивисион с 16 победи и 1 равенство преди зимната пауза.
    Често, докато гледаме мачове, раздираме гърлото си, ругаейки футболистите пред малкия екран, или пък ни се иска да влезем на терена, за да отиграем ситуацията сами. Често изискваме прекалено много от футболните си идоли, защото те са преди всичко артисти и очакваме да ни забавляват. Често сме отегчени от продукцията, която наблюдаваме, и сменяме канала или пък заспиваме на удобното канапе в хола. Но когато Меси играеше с топката през изминалата година, сърцата на футболните фенове подскачаха като влюбени и очакваха нещо изключително. За нисичкия аржентинец, наричан гальовно от феновете Бълхата, футболът не е професия, а игра. Ето защо с него никога не беше скучно. Скоростта - светкавична, шутът - убийствен, дрибълът - изкуство. Дори в най-слабите мачове на Барселона Лео успяваше да сътвори нещо божествено, с което да напомни за себе си. И за да не бъда обвинен в празни приказки, ето какво всъщност направи Меси през 2012г.:
Рекордите
    На всички ни е позната една развлекателна книга с върховни резултати, актуализирана ежегодно - тази на Гинес. След 2012 г. обаче ще се намерят една дузина кандидати да напишат произведение "Рекордите на Меси". Техничарят започна да вади от учебниците по история едно по едно отдавна забравени постижения и да ги подобрява безпроблемно, пращайки футбола в друго измерение. Едва 25-годишен, аржентинецът стана най-резултатният футболист в историята на Барселона в Испания, изпреварвайки легендата Сесар Родригес и неговите 192 гола. Бълхата постави и нов рекорд за попадения на всички фронтове в един сезон - 79 за Барса.

Аржентинският виртуоз на Барселона е изкаран на носилка след получена травма в мача от Шампионската лига с Бенфика на 5 декември тъкмо преди да подобри брадясалия рекорд на Герд Мюлер. Меси обаче се върна на терена само след 17 дни и прати в историята постижението на германеца
 

Освен това той вече е и първият футболист, вкарал 5 гола в един мач в елиминационната фаза на Шампионската Лига. Меси се превърна и в единственият играч, ставал голмайстор на турнира 4 поредни сезона, като през последния го постигна с рекордните 14 попадения. Какво ли ще му попречи да го направи и в пети? "Златната обувка" също не му се изплъзна и той я добави към своята колекция. Мнозина специалисти смятаха за недостижими 40-те реализирани гола от Кристиано Роналдо през 2011 г. в Ла Лига. Ла Пулга (Бълхата) обаче разочарова скептиците, като наниза цели 50. Те му донесоха нечуваните досега 100 точки, с които спечели "Златната обувка" за втори път в кариерата си.
За Аржентина Лео вкара 12 гола през изминалите 12 месеца, което е абсолютен рекорд. От над 30 такива тези като че ли изглеждат най-внушителни, но всъщност те бяха само предпоставки за най-значимото постижение на южноамериканеца - поредната "Златна топка". При това рекордната четвърта. Така той стана първият футболист в хрониките на играта, изкачвал 4 пъти световния връх, а докато зрителите в конгресната зала в Цюрих ставаха един по един да аплодират момчето-чудо на Барселона, дори пред малкия екран човек можеше да усети величината на този уникален миг.
 
Черешката на тортата
    Дори в период на толкова много невиждани индивидуални успехи един от тях се откроява ясно. Барселона - Бенфика. Последен мач от груповата фаза на Шампионската Лига. Тече 85-ата минута, когато с фантастичен пас Жерар Пике извежда влезлия като резерва Меси срещу вратаря на гостите. Вече изпреварил Пеле и неговите 72 гола, на аржентинеца е нужен само още един, за да изравни прашасалия рекорд на немската голова машина Герд Мюлер за най-много попадения в една календарна година. По ирония на съдбата също равен на 85. Изглежда, че няма нищо, което да обърка този момент. Миг по-късно Лео е на земята и се държи за левия крак. Дори звукът от падането на монета може да бъде ясно чут на стихналия "Камп Ноу". Стадионът е в шок. Това ли е краят на един поход към историята? Не и според Меси. 17 дни след този кошмар той е на върха. С 91 гола. Повече от Пеле, повече от Мюлер. Новият Крал.
Сравненията
    Нищо не описва по-точно дадена ситуация от добре подбран цитат. А за Лионел Меси добрата стара максима - "За да бъдеш най-добрият, трябва да победиш най-добрия" - важи в пълна сила. Ето защо въпреки неоспоримите си технически качества непрестанните, дори досадни, съпоставки с други повелители на коженото кълбо винаги ще съществуват, както и споровете за това кой е най-знаменит. Въпреки че аналогиите с Кристиано Роналдо и Пеле например са съвсем логични по пътя на Меси към вечната слава, има една легенда, която наистина се доближава сериозно до неговия гений. По ирония на съдбата също аржентинска. Когато през 2007 крилото на Барселона премина на слалом през целия отбор на Хетафе, за да отбележи онзи величествен гол, бе просто невъзможно да не бъде сложен до Диего Марадона и неговото идентично изпълнение срещу Англия 21 години по-рано. Без съмнение приликата между двамата е явна, най-вече заради стила, важността и приноса им към световния футбол. След церемонията за Играч на годината на ФИФА в Интернет дори се появи снимка на Марадона в черно сако на бели точки, същото като това, с което Меси бе облечен в Цюрих. Разбира се, сравнения, базирани на субективни фактори, не би следвало да бъдат взимани насериозно. По отношение на официални признания и чисти цифри обаче Бълхата безспорно има смазващо предимство пред всичките си конкуренти. Докъде ли всъщност може да стигне Лионел Меси? Безпрецедентен, дори баснословен, аржентинският виртуоз може би в един момент няма да има изобщо с кого да бъде сравняван. Този момент не изглежда далеч.

Обикновеният живот на един необикновен гений

    Освен ако Меси не надмине себе си през следващата година, едва ли светът ще види друга като феноменалната 2012. Но макар и да бъде запомнен най-вече с изпълненията си на зеления килим, "десетката" на Барселона и Аржентина е най-вече изключителен човек. Символ на алтруизъм, хуманност и дори срамежлива доброта. Именно поради това може би самият той се чувства по-щастлив от живота си в личен план, отколкото от този на звезда. Раждането на сина му Тиаго през ноември пък без съмнение даде нов смисъл на младия баща в житейския му път и го оформи като една велика, но и от друга страна съвсем обикновена личност.
    Честно казано, за Лионел Меси 2012 не беше щедра откъм отборни успехи, които по негови думи са най-важни. Барселона спечели единствено Купата на краля, отпадна от Шампионската лига и остана втори в първенството. След време обаче едва ли някой ще помни това вместо сюрреалистичните му индивидуални постижения. Защото в спорта понякога трябва да бъдеш егоист. Когато през 1987-а бабата на Лео - Селия, подава в ръцете му първата му футболна топка с думите "Това момче един ден ще играе футбол", едва ли дори тя си представя, че в бъдеще за внука й ще бъдат използвани думи като приказен, смъртоносен и извънземен. 25 години по-късно роденият в Росарио гений вдига ръцете си към небето след всеки отбелязан гол, за да поздрави своята вдъхновителка. Междувременно светът благодари на баба Селия за нейния най-голям подарък - удоволствието да наблюдаваш магията на Лионел Меси. Златното момче на съвременния футбол, което продължава да пише история. И изглежда, че никой няма да може да го спре.