15 хил. лв. за саниране на панелка

186,48 лв. с ДДС са необходими за санирането на един квадратен метър от апартамент в жилищен блок, показват изчисленията в Националната стратегия за обновяване на сградния фонд до 2050 г., публикувана за обществено обсъждане. Това означава, че топлоизолирането на средно жилище от около 80 квадрата в панелен блок излиза реално към 14 918 лв. Ако едно еднофамилно жилище е 100 квадрата, привеждането му към съвременните изисквания за топлоизолация ще излезе близо 30 хиляди лева. Тези изчисления са правени с условието, че се приложат мерки за топлоизолация, които да доведат най-малко до 60 на сто спестяване на разходите за отопление. Такива мерки са поставянето на топлоизолация по цялата сграда, топлоизолирането на покрива и мазетата, заменянето на старите дървени дограми с нови и монтирането на енергоефективно осветление по стълбищата. В сумата не е предвидено да има разходи за конструктивно укрепване на един панелен блок, защото това не навсякъде се налага. Ако обаче се окаже, че самата конструкция на сградата е повредена, разходите нарастват почти двойно.

Средната стойност за топлоизолирането на един квадратен метър от училищна сграда излиза 281,64 лв. Тези изчисления са по средни цени, максималните стойности са поне двойно по-големи. Навсякъде в стратегията става въпрос за цялостно саниране на сградата, а не за отделни части от нея, примерно само едно крило или само определени етажи. В България обаче само в 16% от жилищните блокове има централизирано снабдяване с парно и топла вода и когато са изчислявани разходите за саниране, се взема предвид, че топлоизточникът ще си остане същият. В останалите блокове хората се отопляват с ток, примерно с климатици, или с нафта, дърва или въглища и ако искат да променят това, разходът трябва да се смята отделно.

Стратегията не дава отговор на въпроса дали обитателите на жилищата ще се налага да плащат част от разходите за цялостното саниране на блоковете, в които живеят. Една от идеите за финансиране на санирането в документа е местните топлофикации да финансират процеса за сградите, които отопляват, срещу договор с клиентите си. По силата му те ще продължат да плащат някаква усреднена стойност на предишните си сметки за отопление още няколко години. Реално обаче сметките им ще са с около 60% по-ниски отпреди и разликата ще покрива стойността на енергийното обновяване. Самите топлофикации, а и други комунални дружества в района, ще могат да финансират този разход чрез многобройни кредитни и гаранционни фондове, които са описани в стратегията. 

За реализация на стратегията ще са необходими общо 27 млрд. лв. Те ще стигнат за 60 на сто от жилищата и 17 на сто от обществените сгради. Според статистиката сега жилищата в България масово са неефективни и с лоши енергийни характеристики. Над 50% от тях са строени в периода 1960 - 1989 г. и са в панелни или стоманобетонови сгради. Само 15% от административните сгради, заемани от централната администрация, са правени след 2005 г.

Новите жилища с най-голям ръст на цените 

Новите жилища в страната поскъпнаха много бързо. Най-голям ръст на цените има в столицата. През четвъртото тримесечие на миналата година цените на новите апартаменти и къщи в София са с 16,5% по-високи от същия период на предходната година, показват данните на НСИ. В София продължава поскъпването и на старите апартаменти, като повишението на цените им за година е с 3,7%. Това води до средно нарастване на цените на всички жилищни имоти в града с 8% спрямо същия период на предходната година. Столицата обаче остава на второ място в класацията на големите градове в страната с над 120 хил. жители с най-бързо общо покачване на цените на новите и старите жилища. На първо място е Пловдив с общо поскъпване на апартаментите с 9,6% за година. Причината за това е, че в София е отчетена по-голяма разлика между повишаването на цените на новото и старото строителство. Общо за страната жилищните имоти са поскъпнали с 6,2% за година, показват данните на НСИ. При новите ръстът в цените е с 8,7%, а при съществуващите - с 4,9%.