130 години социалистическо движение в България

Искра БАЕВА

Преди 130 години в България се появява социалистическото движение. То очертава пред българите новата алтернатива за общество на социалната справедливост. Тогава влизаме в крак с Европа, където социалистическите идеи са формулирани по време на "Пролетта на народите" (1848-1849) с "Комунистическия манифест" на Карл Маркс и Фридрих Енгелс, възвестил, че може да се унищожи експлоатацията, разделянето на класи и да се създаде общество за достоен живот на всички хора.

"Пролетта на народите" претърпява поражение, но не и революционните идеи, които се разпространяват из Европа и се превръщат в политическо движение. Две десетилетия по-късно Парижката комуна от 1871 г. прави пръв опит за реализирането им. 150-годишнината й почти не бе забелязана в днешна България, но тогава Христо Ботев поздравява Комуната и осъжда потушаването ѝ в язвителния си фейлетон "Смешен плач".

На 20 юли/2 август 1891 г. на Балкана под връх Бузлуджа, близо до лобното място на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, шепа мечтатели, вярващи, че и в България може да има социално справедливо общество, се събират, за да превърнат социалистическите си идеи в партия и движение. Правят го представители на социалистически дружинки от Казанлък, Стара Загора, Сливен, Търново, Габрово, Севлиево, Дряново, все средищата на възрожденския дух.

През десетилетията имената на първооснователите са избледнели, затова ще ги припомня: Димитър Благоев, Янко Сакъзов, Никола Габровски, Евтим Дабев, Тодор Постомпиров, Сава Мутафов, Константин Бозвелиев, Иван Кутев, Драгомир Герганов, Михаил Иванов, Михаил Бойчинов, Михаил Радев, Панайот Венков. Няма да спестя и необходимостта учредяването да стане тайно, в планината, заради полицейския репресивен режим на толкова почитания днес Стефан Стамболов.

От самото начало срещу идеите за социална промяна се води яростна пропаганда. Социалистите са описвани като 

смутители на обществения ред 

заради призивите си към революционна промяна, но и като хора, откъснати от реалностите, които, вместо да подкрепят закъснелия български капитализъм, сочат неговите недъзи, организират работниците за борба срещу експлоатацията и така пречат на икономическото развитие. Странно, но и днес антисоциалистическата пропаганда е в същата посока: че социалистите са срещу пазара (всъщност, неолиберализма) и пречат на икономическата ефективност, градена върху неограничения стремеж към печалба и нарастващите социални неравенства. И днес новите защитници на капитализма ни уверяват, че конкуренцията, а не сътрудничеството, е гаранция за развитието.

Но да се върнем преди 130 години. Учредяването на социалдемократическата партия в България е резултат от дискусията, започната от Димитър Благоев с основополагащия въпрос: "Що е социализъм и има ли той почва у нас?"

Той отговаря положително и на двата подвъпроса, на първия - в класическия вариант, описан от Карл Маркс - общество на социалната справедливост, при което пролетарската революция ще унищожи класите, ще премахне експлоатацията и ще се утвърди общество, в което хората ще са равни не само пред закона, но и като възможност за развитие, участие в политическия и производствения процес, в създаването на блага, но и при тяхното разпределение, което ще се осъществява 

в интерес на цялото общество

По-важен за тогавашна България обаче е въпросът дали социализмът има почва в следосвобожденска България, току-що тръгнала по пътя на капитализма. За да му отговори, Димитър Благоев прави сериозен анализ на българското общество. И доказва, че вече са налице както капиталистическата, така и работническа класа, чиито интереси не се отличават от тези на класите в развитите европейски страни. Вярата, че има бъдеще за социализма и на българска земя, кара събралите се на Бузлуджа идеалисти и мечтатели да поставят основите на партия, посочила като своя цел изграждането на социализъм.

Започва борбата за справедливо общество, която българските социалдемократи, комунисти, социалисти водят с убеждаване, слово, научни аргументи, демонстрации, стачки, но и с оръжие в ръка. Борбата коства живота на хиляди и става неотменна част от историята и развитието на България.

Вярно е, че едва ли някой от първопроходците си е представял, че след половин век техните наследници ще получат възможност да създадат мечтаното социалистическо общество. Но със сигурност са знаели, че това може да стане само като част от общ процес, защото още през 1919 г. Благоев формулира принципа, че българската революция зависи в три четвърти от ставащото по света.

И наистина, пътят на България към социализма се оказва в плен на ставащото в Русия и Съветския съюз - Октомврийската революция от 1917 г. и победите на Червената армия във Втората световна война. Цената на външната зависимост не е малка - тя се изразява в необходимостта да се следва съветския модел на държавен социализъм с придружаващото го насилие, а до голяма степен и историческата съдба на Съветския съюз.

Пак едва ли някой от учредителите от лятото на 1891 г. е могъл да предвиди краха на социалистическата мечта. Пред тази реалност обаче се изправиха стотиците хиляди комунисти, върнали си името социалисти, при отбелязването на вековния юбилей на партията през 1991 г. На първия съвременен събор на Бузлуджа обновената БСП беше изправена 

пред съдбовни решения

И сякаш, за да се затвори кръгът на столетието, на преден план отново излезе въпросът на Димитър Благоев: "Що е социализъм и има той ли почва у нас?"

Но отговорът беше много по-труден, отколкото преди век. Защото, когато бъдещето е пред теб, мечтата и вярата те окрилят, а ентусиазмът свършва останалото. А когато мечтата е била реализирана и завършила с провал, миналото тежи, дърпа назад, лишава от вяра и ражда отчаяние.

През 1991 г. БСП потърси своя нов път в западния модел на социализъм. В "Манифеста на демократичния социализъм" от 1990 г. и в програмата "Нови времена, нова България, нова БСП" от 1994 г. той беше формулиран така: "за създаване в България на мирно, свободно, демократично и социално справедливо общество, в което ще бъдат осигурени правата, благосъстоянието и ново, по-високо качество на живот за всички български граждани".

Но реалностите бяха съвсем различни. Със световния възход на десния неолиберализъм в България вятърът на идеите задуха в платната на десницата, която не само утвърди тоталното си икономическо и политическо господство чрез правителствата на Филип Димитров, Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов, но и се наложи в обществения живот, социалната сфера, здравеопазването, културата и науката, 

където се говори само за пари и печалби

И още по-лошо. Левите социални решения започнаха да губят привлекателността си не само в България и в постсоциалистическия свят, което можем да си го обясним с движението на махалото, което след дългото си задържане вляво е отишло далеч надясно. Но лявото отстъпва и на европейската сцена, което с още по-голяма сила поставя същинския въпрос "Що е социализъм днес?"

В търсенето на отговор на въпроса какъв е възможният социализъм на ХХI век БСП може и трябва да участва. Защото това е най-добрият начин партията да отбележи своята 130-годишнина. При това дискусията трябва да е отворена, без догми и предварително зададени отговори.

А аз ще предложа своите размисли за съвременния социализъм у нас и по света.

Известно е, че, за разлика от другите политически идеи, социализмът се гради върху социален идеологически проект, а не просто върху човешките инстинкти, егоизъм, алчност, национализъм и т.н., както е при другите политически движения. Затова моят отговор на предсказанията за изчезване на левицата е, че това е възможно само ако сме готови 

да се откажем от разума си 

и да се оставим във властта на стихията на инстинктите.

Една от основните социалистически идеи е интернационализмът. Тя е пред изпитание заради възхода на национализма. Но не смятам, че трябва да се отказваме от интернационализма, а да го съчетаем с действия в националната държава, защото историята е показала, че социалистическите идеи се реализират локално, преди да станат глобални.

Не вярвам и в изчезването на идеологиите. Те по-скоро бяха заменени от "лъскавите технологии". А задачата на социалистите е да помирят социалния и техническия прогрес, защото новите технологии трябва да се използват в полза, а не в ущърб, на хората.

Не мисля и че трябва да се отказваме от революционните средства и да залагаме само на реформите, тъй като пак историята е доказала ползата от съчетаването им и вредата от взаимното им изключване. Но без съмнение е дълг на левите сили да са в центъра на гражданската активност, да участват в стачки и демонстрации, като не забравят, че без идеи и действия за радикални промени светът няма да стане по-справедлив.

Накрая имам един скандален въпрос: трябва ли левите да се молят на фетиша "икономически ръст"? Нима не видяхме, че той води до нарастваща експлоатация и социално разслоение. Докато социализмът означава по-добър живот на възможно по-голям брой хора, а това може да стане само с равномерно разпределение на обществените блага. Защото целта на социализма е била и остава очовечаването на обществото.