124 000 младежи нито работят, нито учат

Около 124 000 млади хора у нас нито учат, нито работят, стана ясно по време на форума "Политики и инициативи за младежка заетост в България: предизвикателства и посоки". Според експерти обаче няма достатъчно изследвания какви точно са причините за тези данни, но възможните са ниско образование, неграмотност, липса на умения, които работодателите търсят, или в съвременните форми на труд и заетост, които не са регламентирани законодателно. Отчита се като причина и недоверието на младите към институциите. В сравнение с българите над 40-годишна възраст, по младите хора като цяло изпитват по-високи нива на неактивност на пазара на труда.
Българите на възраст 25-29 г., които нито работят, нито учат (25+ NEETs), са често пренебрегвана група в социалната политика на България, показват данни на неправителствени организации. Наблюдава се по-висок дял на неработещите и неучещите жени, отколкото на мъже. Съществен е делът на NEETs сред някои малцинствени групи като ромите.
През 2022 г. например 19,9% от всички младежи между 25 и 29 години са били в категорията на неучещи и неработещи, в сравнение с 8,3% от младите между 15 и 19 години и 17% от тези между 20 и 24 години.
В различни доклади се отчита, че това поколение започва своя професионален път непосредствено след икономическата криза през 2008 г. и е изправено пред неяснота и несигурност по отношение на работата и социалното си благополучие. Това прави много младежи по-често  икономически неактивни или те заемат несигурни работни места, посочиха организаторите на форума. Те отчетоха и пропуски в кариерното ориентиране на младите хора в България и нарушената връзка между образованието и пазара на труда.
По данни на други неправителствени организации числото на неактивните млади хора е още по-голямо и достига до 183 000. Те разчитат  семействата им да ги издържат и затова не попадат в графата бедни, тъй като месечната им издръжка е между 400 и 3000 лева.