120 години в служба на свято дело

Крум Лазаров, 
главен секретар на Славянското дружество в България

В края на ХIХ в., на 4.12.1899 г., в София, в сградата на училище "Патриарх Евтимий", е учредено Славянското дружество. Съмишлениците, посветили се на святото славянско дело, произлизат от всички среди на следосвобожденското българско общество. Голяма част от тях са активни участници в националноосвободителните борби на народа за освобождение от турско робство. Мнозина са завършили средно и висше образование в Русия, където са придобили завидни за времето си професии. За председател на дружеството е избран опълченецът Илия Куртев. С пълно единодушие присъстващите избират за почетен председател  митрополит Климент Търновски (писателят Васил Друмев) - един от най-ревностните радетели за създаване на организацията.

Основаването на Славянското дружество става известно 

не само в пределите на България

то има отзвук и в редица европейски страни. В. "Петербургски ведомости" помества статия за това събитие с подчертан доброжелателен тон. В. "Одески листок" публикува насърчително писмо и се обръща с молба към основателите на Славянското благотворително дружество да изпратят своите фотографии. Граф Николай Игнатиев, председател на Петербургското славянско благотворително общество, изпраща специално писмо до председателя на новосъздаденото славянско дружество в България, в което изказва своя възторг от "навременното му основаване". През годините начело на дружеството са били такива бележити хора като Иван Е.Гешов, народният поет Иван Вазов, най-дългогодишният председател проф. Стоян Бобчев, проф. Никола Станев, акад. Методий Попов, проф. Любомир Радуилски, акад. Емил Георгиев, проф. Стоян Радев, акад. Никола Попов и др.

С избирането на народния поет Иван Вазов за председател на дружеството в началото на 1902 г.  се внася нов стил и дух на работата. Голямата личност на писателя естествено налага своя начин на мислене и поведение. На преден план се извеждат светлите страници от историята на държавата, любовта на народа към освободителката от османско иго Русия и широка пропаганда на достиженията в науката, просветата и културата на славянските народи, из средите на които се налагат едни от най-ярките личности на Европа. Така дружеството в България се утвърждава като голяма родолюбива школа на славянското единство и братство, достойно представяна в неговото ръководство от по-ново време - акад. Кирил Братанов, акад. Петър Динеков, акад. Димитър Ангелов, акад. Николай Тодоров, акад. Радой Попиванов, чл.-кор. проф. Борис Спасов, проф. Иван Ненов, проф. Кирил Григоров, проф. Йоно Митев, проф. Вл. Кутиков, проф. Младен Генчев, проф. д-р Стоян Радев, акад. Никола Попов и още много други известни учени, дейци на културата и политици.

120 години изминаха от онези първи дни и 

години на опиянение и надежди

При всички повратности на времето, със сполуки и радости, понякога и с огорчения, Славянското дружество в България неизменно и последователно служи на принципите, целите и задачите, залегнали в основополагащите документи и наложени от опита и традициите на неговите създатели. То отстоява ревностно и убедително славянската същност на българския народ, неговата принадлежност към голямото славянско семейство, бори се за сближаването със славянските народи, за тяхното по-добро единение и културно сътрудничество. На тези идеи служеха и служат неговите ръководители от деня на учредяването му та до днес. Днес дружеството е авторитетно средище на разнообразна научна културно-просветна дейност, провеждана в съответствие с нашия устав и програмата ни. Всички форми на работа напълно съответстват на 120-годишната традиция, като се обляга предимно на авторитетни и подготвени учени и публицисти. Ръководството на дружеството подбира значими и полезни теми и привлича за лектори добри познавачи на разглежданите проблеми. За целта то поддържа връзки и сътрудничи с научни, културни и обществени организации, с Българската академия на науките, с Института по история към БАН, с Българската православна църква, с творческите съюзи, с читалища и бизнесмени, с отделни общественици, писатели и публицисти.

През последните няколко години Славянското дружество в България съдейства за изграждане на славянски дружества и на територията на цялата страна - в Благоевград, Панагюрище, Перник, Хасково, Бургас, Пловдив, Варна, Кюстендил, Дупница, общо в повече от 25 града. В началото новия ХХI век, въпреки трудностите от различно естество, славянската идея намира нов ярък израз из цяла България. 

Времето на новия век 

също се очертава да бъде изпълнено с големи противоречия, наложени от глобализиращия се свят. Усещането за една световната общност, за едно семейство на всички етноси и нации на планетата, е много трудно и нещо съвсем далечно, дори утопично - въпреки наличието на ООН, но законите на развитието го изискват. Трудно е да се признаят и уважават всички, но истинската, ефективно работещата глобализация не би могла да функционира без това условие. Славянското дружество пожелава и очаква, горещо мечтае дори, животът през новото време столетие да се промени, да стане по-разумен и всички противоречия да се решават с мъдрост и справедливост.

За отбелязване на нашия юбилей на 7 декември организираме научна конференция на тема: "120 години в служба на славянското единение". В нея ще вземат участие с доклади  учени от София и страната. Ние сме съучредители на Международната фондация "Форум на славянските култури" със седалище в гр. Любляна, Словения. Дружеството е съучредител  и на Международния славянски съвет, в чиято работа вземаме дейно участие. През май 2020 г. в София ще се проведе ХII конгрес на МСС, на който ние ще бъдем домакини.

Славянското дружество подчинява своята родолюбива дейност 

в духа на уникалните духовни постижения 

и традиции, създадени още в Средновековието на българска земя от двамата безсмъртни солунски братя  Св. Св. Кирил и Методий и техните следовници. Без тяхното уникално дело не би просъществувала и средновековната българска държава, наречена през ХХ век от големия руски учен и приятел на България акад. Дмитрий Лихачов "Държава на духа".

Сега Славянското дружество е изправено пред нови предизвикателства. То трябва да работи в условия на глобализиран свят и на явни и прикрити отрицания на славянската цивилизационна идентичност. В началото на новото хилядолетие осезателно се активизира агресията с лавинообразно нарастващи опити да се сблъскват помежду си славянските народи. Днес ние живеем при условия, които възпроизвеждат чудовищни форми на порочна цивилизация, която насажда норми на живот и поведение, дълбоко чужди на принципите на славянското братство и единство. Но за да говорим за глобализация - това означава да се създадат правила и закони, при които всеки народ да живее свободно и свободно сам да си определя бъдещето в условия на равнопоставеност и справедливост, а не да му се натрапва "демокрация" с ракети и снаряди.

В славянската цивилизация на преден план доминират човекът, човечността, човеколюбието, задружността. Тя е най-висшият и последователен тип хуманистична цивилизация, позната на историята. Тези качества закономерно и естествено произтичат от условията и пътищата, по които тръгва славянската цивилизация.

Новите реалности в Европа 

и глобализиращият се свят поставят и нови задачи. Славянските страни и обединена Европа представляват значителна част като население и територия. Западната и източната цивилизация се срещат в обединена Европа. Те все повече ще се влияят взаимно, особено ако в близко бъдеще Украйна, а по всяка вероятност в определен бъдещ период и Русия, заемат полагаемото им се място в обединена Европа. Влиянието на двете цивилизации няма да попречи на запазването на националната идентичност на отделните страни. Големите очаквания са в обединена Европа да отпадне противопоставянето между отделните държави, като на преден план излязат обединяващите фактории на общочовешките ценности, на единението на европейските народи.

И при тези трудни съвременни условия, дружеството ни ще следва заветите на неговите основатели, които в единството между славянските народи виждаха сигурна гаранция за тяхното бъдеще.