117 милиона евро за избори: 12 училища, 16 детски градини и 200 км пътища...

Близо 117 млн. евро ще струва на държавата подготовката и провеждането на президентските избори на 25 октомври 2026 г. А отделно – над 10 милиона евро за машинното гласуване. 
Сумата е достатъчна, за да се сравни с изграждането на близо 12 нови училища, около 16 детски градини или рехабилитацията на приблизително 200 км пътища. Това не е цената на демокрацията, а сметката за организацията на един изборен ден, предаде БГНЕС.
Правителството одобри план-сметка в размер на 116 928 000 евро за изборите за президент и вицепрезидент на 25 октомври. Средствата ще бъдат осигурени от предвидените разходи по централния бюджет за 2026 г.
В тази сума влизат всички разходи, необходими за организацията на изборния процес – от работата на изборната администрация и секционните комисии до охраната, логистиката, гласуването зад граница и техническото обезпечаване.

Кой получава милионите?

Най-големият дял от бюджета е за общините. Те трябва да получат над 67 млн. евро за организационно-техническото обезпечаване на изборите.
Втората най-голяма сума е за МВР – 24,9 млн. евро. Парите са свързани с охраната и сигурността около изборния процес.
10,812 млн. евро са предвидени за Министерството на външните работи, което организира гласуването на българите зад граница.
За ЦИК са заложени 3,065 млн. евро.
В план-сметката има средства и за редица други институции – Министерския съвет, МРРБ, Министерството на правосъдието, Министерството на образованието и науката, министерствата на икономиката и на иновациите, обществените медии, БТА, СЕМ и Сметната палата.
Разходите обхващат възнагражденията на изборните комисии, транспорт и логистика, охрана, изборни материали, информационна кампания, както и дейности, свързани с машинното и хартиеното гласуване.

Как изглеждат 117 милиона евро в реалния живот?

Самото число 116,9 млн. евро трудно дава представа за мащаба на разхода. Затова сумата може да бъде преведена на езика на други публични инвестиции.
Важно уточнение: следващите сравнения са илюстративни. Те не означават, че парите за изборите реално могат или трябва да бъдат прехвърлени за строителство на училища, детски градини или пътища.
Ако използваме ориентир от около 10 млн. евро за изграждането на ново общинско училище от мащаба на проекта в „Студентски град“, изборният бюджет би се равнявал на почти 12 такива училища.
Тоест средствата за един президентски вот са сравними с инвестицията в цяла дузина нови училищни сгради.
При прогнозна стойност от 7,5222 млн. евро за изграждането на конкретна детска градина, 116,9 млн. евро се равняват на приблизително 15,5 детски градини.
Закръглено – около 16 нови детски градини.

Още по-видим става мащабът при инфраструктурата

При цена, използвана за конкретен проект за рехабилитация на пътен участък с дължина 4,635 км, изборният бюджет би се равнявал на приблизително 201 км рехабилитиран път. С други думи – около 200 километра път.
При това сравнение обаче трябва да се подхожда с още по-голяма предпазливост, защото става дума за стара цена.
По договор от 2018 г. 280 линейки са стрували 38,3 млн. лева. Ако използваме именно тази историческа цена като ориентир, 116,9 млн. евро биха се равнявали на приблизително 855 линейки.
Това не е актуална пазарна оценка, а само начин да се визуализира мащабът на сумата.

Цената на един глас

Изборите са фундаментална обществена услуга. Провеждането им изисква администрация, хора, техника, транспорт, охрана и логистика – и всичко това има своята цена.
Затова 116,9 млн. евро не са „цената на демокрацията“, а бюджетът за организацията на конкретния изборен процес. Но размерът на сумата поставя важен въпрос за публичните финанси: Колко струва един глас? И още по-важното – достатъчно прозрачно ли е показано на обществото за какво се харчи всеки един от тези 116,9 млн. евро? Защото когато една изборна сметка достига почти 117 млн. евро, гражданите имат право не само да знаят общата сума, но и да виждат ясно какво стои зад всяка нейна част. 


БГНЕС