Асен Разцветников
Кървави вопли
Над родните степи по кобна повеля
размерно и бавно камбани звънят.
И ранната есен кат луда Офелия
пристъпва накитена с листи и цвят.
Родино, по твойте поля незасети
чакали и вълци се гонят за стръв
и късното слънце примрежено свети
през дим от пожари и пари от кръв!
И толкова жертви, незнайни и святи,
и толкоз безумства и ужас злорад…
О, в кръв са удавени моите братя,
о, кърви неспирно в полята димят!
И аз - като лебед от заник огреян —
ранен безнадеждно в последния бой,
над кървава бездна потъвам и пея:
„Вы жертвою пали в борьбе роковой.“